Безработни, но не искат да работят или само аз не намирам правилния персонал?

Съгласна съм с втория коментиращ, че ако се случва за н-ти път трябва да търсите причината в себе си. Казвате, че искали авансово плащане, а вие попитахте ли ги дали имат финансово затруднение, имат ли какво да ядат...или решихте, че искат да ви метнат...или пък на вас ви е удобно да им плащате на дата... или пък както се случва ТВЪРДЕ ЧЕСТО с прилично забавяне. Никой явно няма да ги попита дали имат сметки за плащане и храна в хладилника. Коректността, човечността, доброто отношение на работодателя, мотивират персонала и той отвръща със същото. Все пак насреща си нямате стадо, а хора. От тона, с който сте написала постинга, лъха на досада и негодувание. Има един лаф - каквото повикало, такова се обадило.

Е това в червеното е пълна простотия. Люти чушки ли имаш в устата, за да не можеш да кажеш какво искаш точно от кандидата и какво му предлагаш, без да разтягаш локуми. Точно -так, так и става ясно дали ще ти свърши работа и предложеното от теб ще е достатъчно мотивиращо за него.

Ти да си чувала за пирамидата на Маслоу. Докато си гладен и зле облечен трудно ще се мотивиращ за нещо друго.

Впрочем, това наистина е проблем - отивам на интервю и ме питат какво мога, без да казват какво искат те. Накрая не се обаждат и аз влизам във филма къде съм сбъркала.
Може би интервюиращият има тънката мисъл, че ако започне да изрежда изискванията, кандидатът ще излъже, че може нещо, а реално не го може?
Сещам се на едно интервю как седнах и в хода на разговора стигнахме до момента с уменията - директно си казах "кажете какво трябва да върша, аз ще кажа какво досега съм вършила и и да видим дали има съвпадение някъде". Естествено, не ми останаха длъжни - "ами всъщност профилът ви въобще не ни пасва на позицията, но ви извикахме". Е, взеха ме, де

Мишел, от къде да започна ..
1. Работодателите не са благотворителна организация, противно на явно всеобщото схващане. Ако работника припада от глад по път за работа или ходи пеш и бос от нямане на пари за транспорт и обувки, той може човешки да си каже и работодателя да прецени как да му помогне. Може да не му даде авансово заплатата, а да му напазарува от магазина - ако проблема е глад, това е решение. Какви гаранции имаш, че тоя гладния ще се върне изобщо на работа като му помогнеш. Доверието е нещо, което не можеш да изискваш по такъв начин от непознат.
2. Вадиш твърдения от контекста. Ако ти набираш хора, си длъжен да напишеш в обявата какво искаш и какво даваш. Когато някой те пита имаш ли свободно работно място за него и изчезне при първото просто искане за активност (като да напише св или мотивационно писмо), как можеш да очакваш, че няма да го мързи да си свърши останалите елементарни задължения. Такъв мързел не заслужава и минимална работна заплата да му предложиш. Пази боже,да му възложиш нещо повече от пазенето на бюрото.
3. Мотивация над заплатата се изисква от хора с умения, които ще работят в големи фирми и с големи отговорности. Там парите се дават за работа свършена като хората, а не на минималното възможно ниво колкото да не те уволнят. Отговорността е мотивация, която няма връзка с парите - жалко че масово я няма. Маслоу няма отношение тук - ако си гладен ще бъхтиш в кухнята по 12 часа на ден за 300 лв и ще си доволен, а няма да ревеш по форумите за грозната експлоатация и принципите си. Ако имаш възможност да си ги позволиш, значи си стигнал до тези нива, където е самоуважението и себереализацията (и където се търсят мотивите и търсенията, които не могат да се изпишат с цифри).

Масово забравяте, че проблема в тази тема е неквалифицирания персонал, който няма какво да предложи и който масово реве, че има висока безработица, а не че няма заплати отговарящи на неговия твърдофиксиран минимум. Но тук я има приказката: Нямам нужда от работа, имам нужда от заплата.

С т.3 съм напълно съгласна и именно затова не разбирам какъв е проблемът на неквалифицираният персонал да се даде малко отгоре? Това, че не сключва договори и не реализира продажби не го прави по-малко работещ. Каква е заплатата на касиерката в Глобул и на касиерката в Пени? Отговорностите им са едни и същи реално, а тази в Пени има на главата си и 200 квадрата магазин за подреждане.
Смисъл, извинявайте, но нали разбирате, че темата е за хора, които работят, а не за ония търтеи, които ти се пускат с парашут и не знаят на кой свят се намират?

Не мисля, че разликата в заплатите е голяма в този пример. Ако я има, мисля че ще да се дължи на това, че тази в Глобул има повече и по-пряк контакт с клиенти, повече конфликтни ситуации и по-строги правила на обслужване. По-големи сметки обработва, повече неща са ....
Не мисля, че някой е против да се вдигне стандарта като цяло, но нали си давате сметка, че ако вдигнеш заплатите на продавачките/сервитьорките/шофьорите/който там ти е най-долу е йерархията, трябва после да последва вдигане на всяка друга заплата във фирмата - изчислете какво е това като разход, ако имате повече служители от 2 до 4 продавачки (примерно 10 служителя общо х 100 лв на всеки), а оборотите си седят същите без да са нарастнали с 1000 лв месечно. Може и да има такива, но не всеки работодател живее с по 10хил.лв. лична печалба, за да може да си позволи подобно лично преразпределение на средства.

Оборотите чисто технически няма как да не нараснат, защото цените на стоките в хранителния магазин се вдигат със средно 0.10-0.50лв/продукт на всеки 6 месеца, но заплатите си стоят. Ако 400 лв са били ок и почти двойно на минималната преди 3-4 години, днес кошницата, която пълнят, е доста по-свита. Въпреки това тези 400 лв не стават 450, камо ли повече.
Знам какво купувах с 10 лв през 2005, когато влязох в университет, знам какво беше 2009, когато излязох, знам какво е сега.

Но явно не отчиташ, че междувременно се вдигат и доставните цени, и ред други разходи, които често продавачката не се замисля, че ги има изобщо. Никой не отчита и нуждата да има някакви заделени пари, с които да се плащат заплати и в по-черни дни, с които спешно да се смени витрина, ако някой влезе през нощта заедно с нея в магазина и т.н. рискове.
Не може да се гледа монетата само от едната страна. Ако толкова лесно се изкарваха пари, всеки щеше да си изтегли кредит и направи бизнес. 

Отчитам и точно заради това недоумявам защо няма индексиране на заплати поне с %-та инфлация. Реално няма как цените да се вдигат, а заплатите на хората, произвеждащи стоките за тези цени, да стоят на едно равнище с години, освен ако някой не държи тези заплати на това ниво. Кой ги държи - шефът.
Няма как шефът ти да поддържа един и същ стандарт (това означава той да харчи номинално все повече пари, тъй като покупателната им способност намалява с годините), а твоят стандарт като негов работник да става все по-нисък, защото ти номинално си все на същото ниво. Пак стигаме до баланса и кое перо се реже първо

Пак се връщаме на затворения кръг, в който заради инфлацията се вдигат цените, но свиват продажбите. Шефовете не смеят да харчат повече за персонала, персонала не смее да харчи повече в магазините иии т.н. по спиралата надолу.
Не смееш да дадеш висока стартова заплата, защото не знаеш на какъв келеш ще налетиш и дали няма да ти излезе през носа тая щедрост. На ниска заплата пък никой не иска да почне, защото и той не знае ти какъв шеф ще си и дали тея пари ще мръднат някога нагоре.
Затворени кръгове колкото искаш. Лошото е, че от тях страдат, освен всички други, и свестните работодатели, които ще предпочетат да инвестират във всичко друго само не и в хора. Защото всичко друго е по-трайно, сигурно и надеждно от хората. 

Абсолютно съм съгласна с последното, НО, едно голямо НО - има решение на проблема с размера на заплатата. Започваш на ниска, но с точно уговорени условия кога и дали изобщо ще ти увеличат заплатата - какво се очаква от теб, кога, с колко. Аз също съм получавала обещания "ще ти давам 700 чисто, ако съм доволен от теб", а накрая - 300 със зор. Подчертавам, че и двете звучаха като "ще ти ги подаря, нищо, че не заслужаваш и лев, за да работиш при мен". Свестните работодатели, които са коректни към работника си и не го принуждават да се моли безмълвно за заработката си, са малко.

Свестните работодатели дават толкова, колкото са обещали и го вписват в договора. И който се съгласява на сума, която не фигурира в договора, е всъщност запознат, че работодателят не е свестен.

Служителите винаги са били против работодателите и работодателите - винаги срещу служителите. Факт.

Виждала съм работодател, който не иска да вдигне заплатата на служител със 100 лв., защото нямал пари, но месец по-късно си купува следващия модел bmw. Виждала съм и служител, който да не си върши работата и да прави коментари на работодателя си, но да твърди, че втория не може да го освободи, защото му трябвали още три месеца, за да излезе на борсата. Отново! То май абсолютна истина няма.

Тук не виждам нищо нередно. Заплати не се вдигат заради наличието на пари. Освен това личните пари и тези за заплати са различни пера, а в някои фирми нямат нищо общо.