Малки сме родени , но ще станем силни и големи :)

За лактацията: щях да поддържам толкова, колкото е нужно. За мен нямаше значение. Но съм съгласна, че си е тегоба. Познавам момиче, което роди съвсем доносено бебе, но това доносено бебе така и не засука, та девойката се цеди в продължение на 1 година, мислеше и още, ма не издържа, на нея ѝ казвам - евалла за търпението.

При вас във Варна, Марианка, май ги държат в болницата повечко бебоците. В Майчин дом много бързо ни пускат по пързалката. Дори в Педиатрията в Сф ги чакат да станат 2500, преди да ги изпишат, което за моето кифте щеше да значи още 10-ина дена, но аз съм си доволна, че си го взехме по-рано. Вярно, че доста му треперехме в началото, независимо че още две бебчета съм гледала преди него, но в крайна сметка е истина, че колкото по-бързо си гушнат мама нашите съкровища, толкова по-бързо нещата тръгват на добре.

Хели, за рехабилитациите е нещо средно, хем профилактично, хем препоръчително (от лекар), особено за много недоносени (трета степен и нагоре) и деца с мозъчни кръвоизливи и пр. проблеми.

И нашата ЛЛ ѝ се ще да отлага до маХ ваксинациите, но ми е споделяла, че я притискат да ги слага и нз докога ще успява да намери оправдание, така че като му дойде времето, просто си плюя в пазвата и скачам в дълбокото с рефрена „Мечка страх - мен не страх!”. Аз също не съм антиваксинист, съвсем нормално е отношението ми към ваксините, тоест - леко треперливо, когато става въпрос за Никола.

Не са профилактично - практиката във Варна е да ги назначават на всички недоносени деца, но когато заведох моето се оказа, че има понижен мускулен тонус и поизостава от коригираната възраст. В последствие го заведох при доц. Чавдаров - неговото мнение е че има ЦКС 1-ва степен, но изразена асиметрия, хипертонус на гърба и още някои проблеми сега да не изброявам всичко. С рехабилитациите повечето проблеми са вече преодоляни, но упражненията много му помагат да напредва. Благодарение на усърдната работа на рехабилитаторката моето момче най-после се завъртя от гръб на корем на 4м. коригирана възраст точно да ви се похваля Много му се радвам като знам колко хипотоничен беше. Другата причина много да държа на рехабилитациите: има сериозен кръвоизлив в мозъка и всеобщото мнение на лекарите е че единствения начин да му се помогне е точно този. Освен това правим курс от магнитотерапия мисля, че са 5 цикъла. Дано съм била изчерпателна

Аз писах за ваксините - неговите са отложени до 1 г. кор. възраст, аз също не съм антиваксинист както ти казваш. Но! Говорих с много лекари, с неонатолози, на чието мнение вече съм се убедила, че мога да се доверя. Като цяло приемат, че имунизационния календар е лошо направен, особено за недоносени деца да се сложат ваксините по календар може повече да навреди, отколкото да помогне. Та затова намерих начин да ги отложа максимално. На мамите от Варна мога да обясня как може да стане (къде да отидат и с кого да говорят) понеже със сигурност има разлика по места. А това, че педиатърът на детето ги е отложил - евала за съобразителността, нашата искаше да го почва от юли месец - на 2м. кор. възраст  Категорично отказах.

Да се запиша и аз в новата тема

Много познати редове изчетох назад по повод кърменето на недоносено бебе. И аз раждах в МД София и съм се сблъскала с всичките условия и "помощ" по повод кърменето. Постоянно чувах как нямало смисъл да се цедя , ето на имала съм по няколко капки, пък то не се знае дали после ще засуче ...да не говорим колко ядове имах с персонала от Млечна кухня ...   не искам и да се сещам за тези 30 дни комуникация с тях !!!

Но ето вече 11 месеца се кърмим с моя юнак, за което има само 2 причини - голямата ми упоритост и ОГРОМНАТА помощ на Aila  . без нея нямаше да се справя , признавам си и ще съм и благодарна цял живот. Докоснах сина си 2 седмици след раждането , а през цялото това време не спирах да се цедя на 3 часа , включително и нощем разбира се . После след прибирането вкъщи ми трябваше доста време да го отуча от шишето и преминахме изцяло на гърда и т.н . Затова схващания от рода " който ражда секцио няма кърма " или "щом няма контакт с бебето не може да се поддържа лактация " явно не са верни . За финал на темата кърмене  - има ли силно желание има и начин 

Сега да помоля за мнение по един друг въпрос , който взе да ме притеснява. Теди в момента е на почти 11 реални , 9 коригирани . Започвам да се притеснявам , че не може да се научи да приема нищо различно от гладко пасирана храна . Всеки опит да дам малко по-едро нещо завършва с надуване за повръщане , а от скоро и с повръщане на всичко прието Гади му се от сиренето в попарата, от пюретата в които има по-едри зеленчуци ( обозначение за 8 мес ), от по-едра троха хляб или бисквита  ...абе от всичко различно от гладка каша. Смятам вече достатъчно изчаках и мисля да търся специалист. Дайте съвет на какъв лекар да го заведа    .

За гаденето, ще свикне, дай нещо по твърдичко да си гризка.

Проблема може да е пасирано с по-едричко (комбинацията), а съвсем едричко да се справи.

Пък и няма лошо по-късно да започне по-едрата храна. Например след годинка коригирана.

Dorothy, като цяло той не е яшен.  Всяко хранене е придружено с един куп играчки за залъгване и общо взето е сложно. Самото захранване беше много трудно , после се отприщи по едно време и сега пак нещо се случва. Опитвала съм да му дам сам да си взима от ситни парченца зеленчуци , но просто той в момента в който усети в ръката си , че държи храна ( независимо дали е коричка хляб , бисквита, зеленчук, плод ) почва да му става гадно и да се втриша и веднага пуска хванатото. Едонствено солета държи и си смуче сам 

Весе, ти на колко месеца го захрани малчото, ще споделиш ли? Също така, помисли как е било при баткото (виждам, че имате и баПко). Според мен може да се изчака още, макар че си представям каква мъка ти е. Дороти е казала нещо много мъдро - дали да не преминеш направо към по-едро нарязана/накъсана храна? Той има ли вече зъбки? Или се бавят спрямо коригираната възраст?

П.П. Към лелките от Млечна куФня на 12 етаж и аз имам доста забележки. На практика се стигна до ситуация „Царят дава, пъдарят не дава.”. Лекарите долу викат, „Записваме, че ще е на кърма.” Отивам „горе”, ония отговарят, „Ма то няма смисъл. Ние имаме такива хубави млека...” Е, вие хубаво имате, ама аз настоявам да е на кърма моето дете. После имаше и някакви шашми, че ония долу не подавали заявка за количество, пък ония долу изобщо не знаят за какво иде реч. Аман-аман!

Мяуче, просто си скъсах нервите с тях !!! Не можело да нося изцедена преди час кърма , трябвало или на момента или замразена. Аз не съм от София , бяхме отседнали при снаха ми. Е да ама храненията бяха в пиковите часове и на мен ми се налагаше да се цедя по светофарите , за да смогна хем да съм в МД за храненията , хем да замразявам кърмата.....накрая се пренесохме в хотел Медик само и само да съм по-близо. Има една висока и слаба, руса  лелка ...УЖАСНА жена!  Обяснявам , къде съм , че съм на 2 крачки от болницата и наистина току що съм изцедила....тя ме навика " как не ме е срам , да съм носела кърмата просто ей така , в едно контейнерче , в една торбичка ....да не съм тръгнала на пазар" ....и я изхвърли в коша!!! Ей побеснях , изпаднах в буен рев ...не се сдържах....След това им хванах цаката - важното беше да нося в ръцете си хладилна чанта и изобщо не давах на никой обяснения .

Иначе с баткото не съм имала никакви проблеми с храненето . Ама никакви. Ядеше от всичко и искаше по много , ревеше за още та се късаше. Тук е коренна противоположност. Теди сега исках да го захраня като баткото почти на 6 мес , но избързах , защото наддаваше по по малко , а и хемоглобина му беше доста нисък. Захраних 10 дни преди да навърши 5 коригирани , т.е малко преди 7 реални. Споменала си и ти за по-едрата храна  - пробвах , но не ...просто в момента, в който му попадне в устата  ( и то с триста зора , дори не иска да опита какво има в моите пръсти или в неговата ръчичка ) започва няколко пъти премятане и явно му се сгажда ли ..не знам и аз и плюва или повръща.

Ооо, и аз колко много имам да напиша за кърмата, цеденето и отношението в МД... Малката се роди секцио в първия ден на 9м. с тегло 1800гр. Настаниха ме на 12 етаж. На третия ден се събудих с огромни и натежали гърди - беше ми слязла кърмата. Попитах сестрите какво да правя, а те - отивай на помпата да се цедиш. Намерих къде е помпата, но консумативите бяха взети за стерилизиране и трябваше да изчакам. И така чаках още няколко часа, докато стана някакъв ад. Ходих пак до акушерките и ми казаха, че много съм закъсняла, да почвам да се цедя ръчно /което не знаех как и не можех, защото беше супер болезнено/. Едната дори ми набута да пия хапчета за спиране, а като видя, че не се отказвам и продължавам да ги търся за помощ, така силно ми би инжекция окситоцин, че ръката ми беше синя седмици. Сестрите непрекъснато се оплакваха, че имало много родилки и не можели да обърнат толкова внимание на всички, а когато влизах в сестринската стая, най-често клатеха крака и зяпаха сериали. Ходех на помпата постоянно, но почти нищо не излизаше, влачех се по коридорите и плачех, но бях толкова убедена, че ще кърмя малката, че тази болка не можеше да ме спре. По телефона непрекъснато говорех с лелята на ММ, която е медицинско лице и ме напътстваше. Единият ден, когато слязох да видя бебка на 8-ми етаж, една от неонатоложките ми каза: какви са тези драми с вашите гърди", което ме накара да разбера, че някой ѝ се беше оплакал от мен. Когато излезе от стаята, към мен се обърна със спокоен и благ глас една друга докторка. Предложи ми по-късно /към 10 вечерта/ да я потърся, за да ме консултира и излезе. Попитах една сестра коя е и тогава научих името на моята СПАСИТЕЛКА. Това беше д-р Анета Попиванова. Върнах се около 10 и зачаках на диванчето на 8-ми етаж. Казаха, че е заета и да почакам. Междувременно разглеждах залепените на стената снимки и истории на бебчета, родени толкова мънички, и пораснали СИЛНИ И ГОЛЕМИ
Попитах още 1 път, но казаха, че все още не е дошла. И така, останах да чакам на диванчето, а часовникът показваше вече около 1 през нощта. Тогава изведнъж се отвори вратата и се появи ТЯ - както после я наричах - моят Ангел спасител
Говорихме си около час. Никога няма да забравя гласа ѝ - излъчваше такова спокойствие и увереност, и се запечати в съзнанието ми, вдъхна ми сила и кураж. Каза ми да поспя няколко часа и да се върна около 6 сутринта. Това беше най-сладкият ми сън сън. Сутринта се върнах при нея и влязохме при мъниците. Тя ми каза: "знаеш ли, имам една еретична мисъл" и погледна към бебка. Тогава осъзнах, че ще ми я даде и ще ми покаже как да се опитам да я кърмя. И го направихме. Малката имаше добър рефлекс, не успя да си хапне нищо, но беше отлично начало. След като се върнах на помпата, най-накрая видях как кърмата потича. Около обяд поръчах на брат ми да ми купи и донесе електрическа помпа Медела. Той ми я донесе и даже я стерилизирахме, за да бъде готова, ако болничната е заета. На следващото посещение при бебка исках отново да се опитам да я кърмя, но акушерката ме изгледа доста скептично и ми каза: "това малко бебе и с тези разранени зърна? Я по-добре се откажи." Друга пък ми предложи да се изцеждам и да нося за храненията. След като ме изписаха, останах при брат ми и продължих да се цедя на всеки 3 часа и слагах във фризера. Тръгвах за болницата около 12 на обяд. В 12:30 бях на 12 ет., търсех си стерилно шише, отивах на помпата и в 1 слизах за храненето. След това седях по пейките в парка отпред, хапвах нещо и в 15:30 - шише, помпа и хранене. Същото се повтаряше и в 18:30, след което около 19:30-20:00 часа си тръгвах обратно. И така цели 13 дни до изписването. Взехме си я с тегло 2130 гр. В къщи се опитвай да я кърмя, но дори за 1 час успяваше да си хапне едва 40-50 гр., а и това много объркваше графика ми с цеденето. Така че останах само на помпа. И това продължава до сега. В момента се изцеждам 4 пъти. Дали ми е омръзнало? Свикнах вече. Помпата е много лесна за използване и докато се цедя си зяпам в компютъра. Е, не ми се разминаха мастит и неколкократни запушвания. Пих антибиотик, около месец имах световъртеж... Но! Бих казала, че всичко си заслужаваше.  Малката не ми е боледувала и наддаваше доста добре. Захраних на 6 кор. м., доста трудно, но всичко преминава. А и не смеех някак си да се откажа, защото в толкова труден за мен момент се появи човек, който да ми помогне!!!

tany3dj ,разчувства ме! Браво за упоритостта. А това, че са ти предлагали да ти спрат кърмата при положение, че гърдите ти са били препълнени...  думи нямам.
Почти безобидн@, благодаря за темичката!  (нямаше как аз да я пусна - бяхме на почивка и преглеждах през телефона)

Viki_76, надявам се да не се сърдиш, че пуснах темата ...

tany3dj, д-р Анета Попиванова е много директна, рязка, с тези, които не си вършат работата и ... страхотен фен на кърменето Тази жена с третата цели 8 дни как ли не седя до мен по всяко време на денонощието ..., но накрая дори и тя се отказа и ми каза, да не се мъча повече и че няма да може да се кърмим ... А само да чуе някоя акушерка да навива някое майче да не кърми ... прави ги на ... и то без да й пука ,че се кара и крещи пред пациенти Страшна е! Аз също съм й голям фен

Не се сърдя, разбира се . Радвам се, че "предадох щафетата". Моят пършинг N 2 рядко ми оставя време за писане.

Пропуснах да спомена и лекарката, която прави ЕКГ-то, но просто ѝ забравих името.
Тя също ми помогна, като ме прие и поговорихме в обедната си почивка. Споделям, защото ако някой в момента е там и има нужда, поне ще знае към кого да се обърне. Месеци след раждането имах кошмари от отношението там. С една санитарка обаче станахме големи приятелки. Когато видя как се мъча ми хвана за ръката и ме заведе в стаята, където мият бебешките шишета. Взе една кърпа и я натопи с много топла вода. Сложи я на гърдите ми, скъса един черен чувал за смет и го завърза отгоре, за да се отворят каналите от топлината. После, когато вече се цедях безпроблемно и виждаше как помагам и съветвам по-неопитните мамчета, които също идваха на помпата, ми каза: "Точно като онова предаване "Предай нататък" - аз помогнах на теб, ти сега помагаш на други"
Освен това един ден не искаха да ми дадат стерилно шише, и тя помоля да го направят, защото съм била "неин човек". Ох, спомени, спомени... Интересното е как намерих помощ от най-високото и най-ниското стъпало на болничната йерархия, а ОНИЯ по средата - не ми се иска да се сещам дори за тях!!!

Интересни истории.

Как па ни веднъж не я срещнах аз д-р ти Анета, при все че тя ми е известна още от времето, когато щях да ставам ЛЛЛ лидер. Може би щото лежах само 5 дни (3 по предписание и 2 по желание). Е, мернах я, но нито веднъж не сме се заговорили за кърменето. А да не би да е защото аз си стоях в стаята и кротко се цедях с моята си ръчна помпа ли...

Но аз никога не съм имала проблеми с кърменето, признавам си. Още от първото дете, та до трететото съм с невероятен късмет, доколкото късмет може да се нарече да недоносиш бебе и да го родиш в началото на седмия месец. И все пак, това бебе засука още при втория опит.

Ееех, спомени-спомени!! Какво ли щеше да стане, ако не бях толкова добре ориентирана? Не знам. На мен кърменето си ми беше фикс идея още с първата щерка и тогава дори се доизцеждах след всяко кърмене в продължение на 3 месеца, как не си докарах мастит, не знам. То не е имало нужда, ама нали в болницата дават акъли. И аз хем кърмя на поискване, хем се доизцеждам, моля ви се. А детето ми беше от т.нар. high demand babies, дето нон-стоп са на гърда. Та се беше получило нещо страшно - нямах минуПка, без или да кърмя, или да се цедя. Нооо получих тендовагинит и реших да спра цеденето, а да оставя само кърменето. И го спрях от раз.... И, вервате или не, родих се.

С втората щерка помпата остана опакована, но пък с малчо се научих как най-ефективно да я ползвам.

Жалко, за захранването никакви идеи други не ми хрумват, но тия дни ще захранвам и аз. Дадоха ми зелена светлина за края на четвъртия месец.

В следващ пост ще разправя за нашите прегледи, че сега трябва да вървя...

Дами, имам административен въпрос във връзка с отпускането на Синагис-а, някой може ли да ме осветли? Предполагам ще сме от полза и на други мами.

Така, разполагам със следните документи:

1. Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК (отзад са прикрепени някакви указания за попълване, не ги четох задълбочено)
2. Лист за определяне на критериите при започване на лечението с Palivizumab при деца с бронхопулмонална дисплазия, възникваща в перинаталния период (това върви с декларация за информирано съгласие).
3. Еспертно становище от МД.
4. Копие на епикризата с мокър печат на МД (ще мине ли или ще трябва да носим оригинал?)

Въпросът ми е: какво още ми трябва? Удостоверение за раждане? Друго? (нещо трябва ли от ЛЛ).

Моля, помагайте!

Този пакет документи е достатъчен. Не са ми искали акт за раждане или други документи.