Малки сме родени , но ще станем силни и големи :)

zangada, you are welcome!

На мен са ми много любими всички лекари в МД и всички се отнасят прекрасно с майките (като рекат „нашите бебета”, мед им капе от устата). На раждането на Нико е присъствала д-р Ралчева (аз не бях на себе си тогава, но тя самата ми каза), която впоследствие ми стана фаворит, а и аз на нея, съдейки по ентусиазма, с който ме кастреше всеки път, когато закъснея за инфо (демек, абсолютно всеки ден, щото аз носех кърма, а това е дейност, която много трудно се върши в това „заведение”). Николчо също им беше любимец, както и едно друго бебче, родено 800 грама, май Георги се казваше, но лекарите му казваха на галено Шоши (Ралчева сподели с майчето му).

Знам, че случаят е различен (всеки случай е), но да споделя: първоначално когато решиха да махнат тръбичката, която висеше свободно в креватчето до Никола (последните 4 дни от престоя му в неонатологията), ми стана доста криво, въобще не осъзнавах, че е за негово добро, щото пустия монитор не спираше да пиука докато го хранех. Нооо впоследствие си дадох сметка, че само това е начинът да го отучим от „патерицата”. Разбира се при вас трябва да става по-постепенно, не споря. Ти ще го усетиш най-добре с помощта на лекарите.

Колкото до децата, Нико има 2 сестрички, но нито веднъж не ми се доплака, нито пък съм тъгувала, когато ме изписаха без него, напротив, разбрах, че е важно времето да се оползотвори на маХ - направих си стройна програма „кога, какво, къде” и се задействах: първо си осигурих ежедневна 5-минутка с Никола (всеки ден без почивните дни), за да му приказвам тихичко до кувьозчето, след това се почна цедене на всеки 4-часа и един път нощем и носене на охладена кърма всеки ден (+почивните дни), после изслушване на еднообразното инфо всеки работен ден и непрестанно грижи за каките, а през почивните дни си мислех, ехееей, сега колко ли ще е наддал, как ли ще се е променил за цееели 2 дни (наивно, но понякога наистина имаше значителна промяна). И така, в продължение на 45 дни - толкова стоя в МД след раждането си нашият герой.

В темата за недоносените тук прописах сравнително късно, но през цялото време споделях в друга отчетна група във ФБ (включително и снимки, и текущи тревоги) - очакващи бебета с термин май, там си споделям и до днес. Споделянето е много важно за емоционалното оцеляване, а също така и положителната енергия, която близките и приятелите, реални или виртуални, непрекъснато изпращат.

Но ще си призная, че когато се роди голямата ми щерка, съвсем доносена, но леко хипотрофна (тежеше 2,450 кг., а се роди в 38 г.с.), аз доста си поревах, защото първо - бебето ми се стори позорно малко (и то уж знаех, че изостава в растежа, не беше новина това), после - защото „цели” 5 дни аз бях без бебе, а пък другите с бебе (после си ми я дадоха да я закърмя), и най-накрай - защото според моите изкривени представи лекарите ме лъжеха, че нищо ѝ няма (а то невероятно, но факт - наистина ѝ нямаше нищо), оообаче нон-стоп киснех в банята да се къпя и да роня горки сълзи, а нощем тайно прекарвах часове в параклиса (на Шейново). Голяма глупачка съм била, но сега съм доволна, защото съм си взела поука. А когато се оплаках на лекарката от МД, която ни посети след изписването, че бебето е малко, тя направо ми се скара - „Не си виждала ти малко бебе!” Е, видях, ама не се уплаших - научила съм си този урок поне, от всички жизнени уроци.

Здравей!
Можеш да бъдеш сигурна, че имаш цялата подкрепа на всички майки тук. Всички сме минали през твоя път, с много страхове, тревоги, надежда. Сигурна съм, че твоето момченце ще се справи с дишането и по думите ти вече сте на финала. За очетата наистина е рано, но от опит зная, че в повечето случаи проблемите възникват около 1-2 месец.
Стискаме палци скоро да сте си у дома и да се гушкате!

Благодаря ви на всички, наистина...  Вдигате ми духа , а наистина имам нужда от това...  За Марти знам от последните два дни ,че е бил в събота преди обяд без палатка, в събота след обяд с палатка.. за след това не знам. Аз ще ходя утре да видя какво става.. сега като си мисля, не ме е страх толкова за него докато е там... страх ме е като го изпишат , тук да не би да не може да диша... Знам че трябва да го изпишат когато вече може да яде и диша едновременно.. но с Жоро първото ми момченце въобще не съм се  вторачвала в дишането , и сега имам чувството че ще седя надвесена 24 ч, само да гледам дали диша и какъв му е цветът на лицето... И тепърва ни предстоят всички тези прегледи.. главата, очите, слуха.. Аз съм рехабилитатор и нали знаете.. понякога е по-добре просто да не знаеш толкова много.. В главата ми се въртят какви ли не мисли...  Напоследък обаче , улавям се че съм  се смирила с доста неща.. в смисъл, каквото дойде такова.. Опитвам се да не мисля, макар и трудно. Затова може би реших и да пиша тук, макар отдавна да ви чета .. Защото казвам това което имам и мисля , и ми олеква , а после не ме затормозява толкова с мисли.. Така , че наистина съм ви мног  благодарна ,че ми пишете..

  zangada,наистина човек като разбира и съвсем се страхува.
 Мяу,моята щерка имаше също проблеми с дишането,въпреки че се роди 2400 гр седмица преди термин ,но пак се водеше недоносена(в епикризата така пише)  и постоя под палатка няколко дни.Тогава никой не ми каза да ходим на очен,а сега разбрах,че и ден на кислород да е било детето се води на очен.Та тогава ,отидох да я търся на същия ден вечерта(нормално е родена),никой не ми каза къде ми е детето.Беше под палатката и със система в ръчичката,плачеше и аз направо щях да умра.Естествено ревах и на таткото се обадих да му съобщя,че детето е зле под един буркан  .Държаха ни 7 дни и ни изписаха.Сега малкия го видях след един ден и половина,раздвижването ми беше трудно.Беше под палатка и със система,но аз бях виждала вече подобна гледка,а и знаех,че това ще се случи все пак е роден в седми месец.После в епикризата пишеше,че е бил на апаратно дишане през времето,в което не го бях видяла.Мъжът ми обаче имаше невероятно изплашен вид и се наложи да го успокоявам аз него ,защото той щерката не я беше виждал с екстри,чак на изписването я видя.За Тедко знаех,че е в добри ръце,но раздялата ми беше много мъчителна и за това много плаках.А и определени индивиди в болницата спомагаха за да се чувствам невероятно зле.

ДАН, аз лично въобще не съм доволна от отношението на лекарите в родилно. Раждала съм първото си дете в Окръжна и...разликата е от Земята до небето..  Макар в МД с мен лично да не са се държали зле, може би заради професията ми, но това което чувах с другите родилки... беше много зле... Аз като работеща в болница винаги много се ядосвам и срамувам  като чуя някой така..
Когато ми изтекоха водите бях 25 та седмица,  отидох там ,казаха "Това е аборт". Но понеже Мартин беше по голям от очакваното , а и аз нямах нито болки, нито разкритие нищо, задържахме с няколко дни нещата.. После когато се опитваха  да ми предизвикат нормално раждане, само аз си знам какви болки бяха, слагаха ми някакъв балон, системи  и пак нищо... В крайна сметка родих със секцио, а през цялото време ми обясняваха ,как да гледам себе си ,щото за бебето няма смисъл да питам... Ами можете да си представите една шашната майка, колко и е хубаво да чуе това... За първи път едно от момичетата , сестри вероятно в операционната  ме погледна в лицето и насълзените очи, след като той се роди и ми каза: Не се притеснявай, тук е имало толкова по малки дечица ,които са оцелявали и са били добре... и с вас ще е наред всичко.. Това беше единствения човек ,който ми вдъхна някаква надежда, и след това разбира се лекарите и персонала в неонатологията.. Така че отношението играе толкова голяма роля в един такъв момент..
Сега ,когато нещата вървят все пак на добре при нас.. мисля, че се страхувам единствено от дишането му у дома ,когато един ден го вземем...  Мъжа ми е доста спокоен , и не издава емоциите си, гледа все да ме успокоява.. Но онзи ден го видях ,колко всъщност е отслабнал .. стопил се е направо... Незнам какво е това изпитание , знам че ще го минем.. но често мисля за всичко случило се ,и се опитвам да си го представям наистина като едно дадено ни (незнайно откъде) изпитание.. На силата..на любовта ни.. на вярата ни .. 

zangada, първо на теб да река. И аз имах страхове за след изписването, единият от тях съвпада с твоя страх (мисля че идва от монитора): че вкъщи непрекъснато ще наблюдавам човечеца дали диша, както и че няма да мога да го кърмя, а ще трябва да продължавам с цеденето и да храня с шише.

НО не се случи нито едното, нито другото. Не знам как стана, напънах се до краен предел, упражних малко воля и не се наложи нито да следя дишането му (изобщо не съм го гледала, освен броени пъти, когато лъв ми ме е стряскал), нито пък съм му давала от шише. Шише е помирисал само в неонатологията (за 7 дни горе-долу). Отчитам като бонус в това отношение, че до късно го хранеха със сонда, та нямаше nipple confusion (дано не ви се стори тъпо, но за мен кърменето беше от основно значение, помогна ми да си запазя разсъдъка и да се усещам изключително необходима за сина си, а и никога не съм хранила от шише и ми се струваше ужасно трудно - та аз не знам как се бърка адапте, как се храни с цедена кърма дори не ми е ясно, щото нали в МД само нося, пък те приготвят).

Както и да е, сигурна съм, че вкъщи ще се окопитиш и ти, затова ти споделям такива големи подробности. Мене лично много ме стресира наща ОПЛ, която като гракна, ама как така ще го изписват (в началото на 35 г.с. „само” 2,200 кг.), той е още малък, той няма да се справи, до седмица ще го връщаме обратно болен, изолирай го, не пускай децата при него (те ходеха редовно на ДГ), въобще да не се доближават. И аз първоначално козирувах, обаче децата толкова искаха да го виждат, да го пипат, да го носят, милите, нали са каки, а той им беше като кукличка, един такъв мъничък и сладичък, че в един момент ми писна и „отворих границите” (и станах щастлива майкиня). До преди три седмици не беше боледувал изобщо, въпреки непрестанните контакти с най-различни бацили. Каките са на 4 и на 7, тъй че смятай какво чудо е.

За ретинопатията: на 28-я ден идват в отделението от Александровска и правят преглед с офталмоскоп. Ако не открият нищо обезпокоително, следващият преглед е след 20-30 дни, както дойде, а ако открият проблем - след 15. След изписването се ходи на място в Александровска за преглед с един високо технологичен апарат, Реткам мисля, че се нарича. В София го има само там. Препоръчвам ти за прегледа да търсиш д-р Димитрова, тя е най-добрата (тя ходи да преглежда и в МД, но с офталмоскоп). След 6-ти коригиран месец май гледат само с офталмоскоп, от РетКам няма нужда вече (ако всичко е наред).

Дани, точно така, хипотрофните бебчета ги водят недоносени, явно още не е уточнена номенклатурата (но недоносено звучи по-добре от хипотрофно, де, поне за мен). Калина се роди със спешно секцио заради губещи се тонове (бях влязла в Шейново един ден по-рано за наблюдение). Иначе щеше да е с планово секцио поради други причини. Хипотрофните бебчета са слабички и гледат да ги извадят с цезарово по принцип, за да не се задушат.

Но след раждането се случва обичайния тотъл кънфюжън - мене ме пращат в реанимация и 24 часа аз нямам никакво инфо за Халята (освен от гривната килограми и сантиметри). Имах си лекар, но той не дойде веднага, дойде на другата сутрин в пуерпералното и ме инструктира да питам неонатолозите, като доведат бебетата на другите майки. Аз докато питам, те докато ми кажат, минаха 2 дена. Та това е другото, което не мога да си простя до ден днешен, че отидох чак на втория ден. Ма какво да ме прави човек, първескиня без грам опит, незнаеща нищо за раждането и порядките.

Та, като отидох на втория ден вечерта (то дефакто на третия, щото тя се роди на 31 януари сутринта, а аз се ориентирах едва на 2 февруари вечерта за т.нар. „свиждане”), го видях едно такова маймунчесто, със система в ръчичките и сега се опитвам да си спомня дали си го харесах или не. Но със сигурност се пресрамих да попитам как е и те ми викат, добре е. (А аз наум си казвам, дааа бе, да, лъжат ме най-безсрамно). После ги питам, кога ще ми я дадете, и те казват, след 3 дни (и аз пак, дааа, бе, как не). Обаче наистина, точно на 5-я ден си я получих, а на 7-я ни изписаха (както и вас, Дани).

За проведеното ѝ лечение разбрах едва от епикризата, бях прекалено смотана, за да разпитвам, а неонатолозите в Шейново - прекалено сопнати. Родила се е с лека асфиксия, стояла е един ден на кислородна палатка и е лекувана с хепарин, за разреждане на кръвта (иначе здрава, без инфекции). Очите ѝ са наред. Миналата година свекърва ми, която е офталмолог, ѝ прави обстоен преглед. Но пък беше с лека форма на астма (май я преодоля, пупупу, да не ѝ е уруки, муахахахаха, ма съм суеверна и аз).

Нашият лъв пък е станал още по-дибел, което ше рече, че е затънал по-дълбоко, щото той при депресия пълнее. Жал ми е за него, но на него не му е жал за мен, оставил ме е сама да се оправям. Опитвам се да го накарам да се държи по-мъжки, ама надали, едва ли.

Аз пък съм филолог по призвание и преводач по професия, считай кълвач абсолютен и книжен червей. Което не прави нещата по-леки. Станаха по-леки, когато си наложих, едва след второто дете, да престана да чета каквото и да било за децата. Чувствам се една идея по-добре. Все е нещо.

zangada,
Искам да ти споделя моя опит, може да ти бъде  полезен. След 3 месечен престои си прибрах принцеската, която се роди 800 гр в 26 г.с. И на мен не даваха надежда за детенце. Пребори се с пневмония, не й работеха бъбречетата, правеше гърчове и беше около месец на АВ. И 1,5 месеца на палатка и тръба. Когато ми я изписаха на 2500 гр точно бях в паника дали ще се справя. Страховете ми бяха най-вече отностно дишането й и реших проблема, като купих монитор за дишане. Това устройство ми донесе много спокойствие, понеже на 20 сек ако бебето спре да диша алармата почва да пищи. Слава Богу такова нещо не се случи. Бъди сигурна, че няма да изпишат детенцето ти преди да е стабилно.
Ето това е устройството, може да го намериш на по ниска цена втора употреба:

http://www.angelcare.bg/ac401.html
Желая ти късмет и дано се размине детенце с всички опастности

Много е готино мониторчето, но според мен няма да има нужда. Ама пък ако ще е по-спокойна zangada и има възможност да вземе, защо не. Особено пък ако лекарите препоръчат (макар че те винаги дават уклончив отговор, с тенденция към презастраховане). Ако пък се намери и под наем тоз монитор, аз направо бих го взела за мое собствено спокойствие.

Не е съвсем същото, но да споделя, че аз така, притисната от родата, взех под наем кантарче, че нали не знаех колко яде беб (мен честно не ме и интересуваше, както винаги, ама те като гракнаха, че как, не можело така, нали бил недоносен).

Та, клекнах аз, но си обещах, че няма да се вманиачавам и съм доволна от решението си. Като мина месец и видяхме, че Нико наддава като за световно, върнахме „устройството”. Къдравата ми мисъл е, дали не може така и с монитора, щото дори да не е безбожно скъп, после за какво ще се използва? (да, виждам, че има малко по-широко приложение, но пак ми се струва прекалено).

Абе, както и да е - скоро и това ще мине, ще си вземеш бебока вкъщи и ще видиш, че не е толкоз страшно.

Мяуче, монитора си го купих от продавалник за 50 лв., една мама с която се сближихме чака да й изпишат детенцето и ще й го дам на тях за известно време, после ще го пусна отново в продавалника. И аз не искам да се вманиачавам, но малката спираше да диша в болницата на няколко  пъти и аз се бях психясала. А отностно кантара, реших, че нямаме нужда, то пък роднини на мъжът ни купиха. Сега тегля малката веднъж в седмицата колкото да видя на къде вървят нещата и да не стои да събира прах. Като е за децата нали знаеш даваме мило и драго

 Това с мониторчето е хитра идея,не знаех аз ,че имало такова нещо Кантарче направо си купих от продавалника и на моменти изкрейзвам от теглене Все го искам да е дебел моя ,ама не е.

Аз кантар умишлено не купих Покрай средната, която също се роди 2200, бях полудяла с това мерене, записване на качени грамове, записване по часове колко АМ е изпила ... С третата, пак родена месец по рано и 2200 си казах: Ай, стига! Ще порасне! И като, че ли това трето майчинство, въпреки проблемите ми е по-осъзнато, по-спокойно, най-хубаво ... Ей, я - на почти 10 месеца, я има, я не 7 кг. И какво? Хапва си, весела е; пълзи; крачи; до месец даже като я гледам и ще проходи ... Спокойствие му е майката, ама късно го разбрах ...

Мен за кантаря ме натиснаха заради кърменето - че не се знаело колко ще суче, пък за много недоносено бебе било важно да наддава добре. Е, видя се, че наддава повече от добре, щото след месец даже ми се скараха, че прекалявал, омекнала му беше кратунката и имаше опасност пък да рахитяса - няма угодия,е. Но на мен един месец ми стигна да го тегля.

Човекът в момента е около 9 кила и категорично не се поддава на теглене. Как ще го удържам на кантаря в сряда, един Бог знае.

А, споделих ли ви, че личната ни принуди да минем на комисия за отлагане на ваксините? И минахме. И ся е отложен за 1 година. Но аз смятам веднага щом преценим, че е добре, да започнем да ги слагаме, щото как така чак след година, той ще е много голям вече и кой знае какво чудо ще е.

Мяуче, ние макар и хипотрофни сме с всички ваксини бити, като при никое друго от децата ми, точно по календар   Ей, че голЕм мАж е станал Никола  

ем, те и моите големите ги имат всичките, включително и туй хипотрофното, дето вече е първолак.

ма мола ти съ, ем голям, ем убав, муахаха.

 Колю направо е голям българин! Наш Тедю 6300 гр.Яде ,плющи пюрета и каши,суче, нооо макс 400 гр на месец качва.На 19 става на 8 месеца.Шугави сме ний и както казва дядо му не сяда дупето му да разбере,че си има стопанин.