Изпращаме лятото сега, Декември ще сбъднем голяма мечта!

Мен никой с нищо не ме дразни  не знам аз ли просто лесно понасям нещата или хората не ми пускат никакви коментари.  Не помня нещо да ме е издразнило  Може би само мъжът ми   
Аз нямам желание да се омъжвам, ще видя след години, може да съм на друг акъл.Но пък най-малкото желая да се женя, защото съм бременна...не мерси.
А ако реша да го направя ще е без сватба, не ги харесвам, не е за мен това нещо.
Днес бебето хълца сигурно 15 минути  Не знам какво друго може да е било, но ритмично, равномерно пукаше , накрая чак се изнервих, почнах да се местя, за да спре да го прави.Не спря, чак като отидох до магазина се успокои. Явно е искало грозде 

Аз пък мисля, че децата рано или късно разбират значението на думата "извънбрачно" и че това не е хубав пример, още повече имаш мъж до себе си, на който разчиташ, да е до теб, щом очакваш дете от него. Освен ако не си богаташко момиче и има други подробности, които да те карат да не искаш да споделиш всичко материално с бащата на детето си.

П.П.: Но, да  - въпрос на възпитание, възприятие и семейни традиции, явно.

 


 

"Извънбрачно" може да е бил лош термин някъде преди 30 години и назад през вековете. Мъжът може да е обичаш, подкрепящ и да си стои с теб до живот, дори без документ.То ако това само би го спирало ... А собствеността, която е добита преди брака си остава за него или за мен, няма как да ми вземе нещо дори да се оженим.И без брак като си купим мебели, после трудно бихме ги разделили.  Детето ми наследява моето и на баща му имуществото, повече не ме интересува.
На този етап нямам желание за сватба и брак, имам си каквото искам, мъжът ми също ми е доказал, че би се оженил за мен, та ако решим може на 50-тата годишнина и да го направим 

И аз разсъждавам като Ирайн И ние нямаме брак, не възнамеряваме и да се женим.. засега поне. Струва ни се излишно. Това дали ще сме заедно или не, дали ще се разбираме или няма.. един подпис не би бил решаващ. А на детето като му е спокойно и си има мама и тате, има си семейство.. едва ли ще е толко фатално, че не сме подписали и за него (ако като почне да разбира все още не сме го сторили..).

Само някой зложелател може да каже на детето, че е извънбрачно. Детето като си има мама и татко и живее в любяща среда, няма как да се чувства зле от това, че родителите му не са подписали. А и по-добре дете на родители без брак,  отколкото на разведени родители.

Как сте мили мами  . И аз ще се записвям в ПУ, но имам намерение да си го изуча. Няма да е формално, а просто ще се възползвам държавата да ми покрие таксите. Не може само малцинствата да се възползват от всичко. По- добре да не отваряме тази тема:-)
Иначе и мен почнаха да ме пипат по корема. Странно ми е. Явно е масова практика. Аз никога не съм пипала някоя позната или колежка. Само много близки приятелки. Най- много се дразня като ме питат как и къде ще раждам и да започнат да ме разубеждават. Най- близките ми хора не възразиха и приеха решението ми да раждам секцио по желание, но останалата част от обкръжението ми възразява. Една пациентка на ЛЛ се опита да ме разубеди да не раждам в частна болница, докато си чакахме реда, без да съм й искала мнението. Опита се да ме убеди колко било готино в държавна. Не знам с какъв акъл някой дава такива съвети.  . Но вече ще казвам, че не съм решила и това е. Писна ми да слушам съветите и акълите на някакви си хора.

Традиции, добре, като нямаме брак, какво, на  детето няма да му е ясно кой е баща му и кой е майка му ли? Или на моите близки? Когато си организирам сватбтаа да искам да не съм с корем, искам да се чувствам хубава и себе си, не да изглежда, че го правя само единствено, защото съм бремнна и недай Боже се да не би да се налага бащата да припознава нещо си. Не е ли по-важно, че съм разпределила парите си не за да нахраня  и напия 100 души, а за да си ремонтирам дома за бебо, примерно? Не съдя никой, всеки има право да вярва в убежденията си, без да бъде съден, но именно хората без брак са такива и са някак омаловажавани като семейство. А по-лошото за мен е, че явно това ми пречи и ме засяга.

Аз мисля, че проблеми може да има и с брак, и без брак.Но като цяло за емоционалната част бракът не е гаранция з анищо.Има нещастни двойки и деца и в двата случая.Та поне мисля, че документът не помага за това, нито вреди. За нещо да помага, първосигнално се сещам, че примерно може да вземеш решение за някаква тежка операция или да спреш системи на половинката си, като негов законен представител.Сигурно ако нямате брак, това законово се решава от родители или пряк, кръвен негов роднина. Друго не се сещам  И може да му вземеш половината бизнес и пари , ако са придобити след брака.
Но всеки си решава сам за себе си, хубаво е в самата двойка хората да имат еднакви възгледи. Моят мъж беше готов да се ожени за мен, искаше да ми предлага на една екскурзия-подарък.Аз му казах предварително, че сега не е моментът, но нямам против за в бъдеще.Говорили сме си, знаем си , че някой ден може и да сложим подписите, просто сега не ни трябва и не ни е наложително. Единствено той иска да има сватба, аз не искам.Но и двамата бихме направили компромис за другия ако е категоричен.
Та много по-важно е разбирателството и обичта, не това дали сте се подсигурили законово, дали децата ви са извънбрачни и т.н.

И аз подкрепям твърдо Ирайн - извънбръчно има съвсем друго значение в наши дни. Скоро с приятели говорехме по темата, че е крайно време да се регламентира и в закона.
Ние също нямаме брак, ама сме от 10 години заедно, обичаме се и си се грижим един за друг, както и ще дадем добро възпитание на детето ни.
Имам познати, които са с брак ама не се понасят и само се карат, не е ли по-добре без брак и щастливи ) Пък и за толкова години заедно решихме, че естественото продължение е наследник, а не брак. )

 
Като човек с "брачно" дете мога да ти кажа, че дъщеря ми със сигурност няма идея брачна ли е, небрачна ли е, кой от приятелите и е брачен и кой- не. Дори ми звучи нелепо...в наши дни над 60 процента от децата се раждат в семейства на двойки, които нямат сключен граждански брак. Нито е неморално, нито неприлично, още по-малко- незаконно или недостойно за бъдещ пример в техните интимни отношения.


  Именно това май е целта на програмата- да покрие (или поне подпомогне) плащането на таксите  Успех с ученето!

Фитнес-топка можеш да си купиш от всеки спортен магазин, аз пък моята си я взех от Jumbo. С нея можеш да си правиш упражнения и след раждането, даже бебето може да я ползва за игра, упора при ученето да ходи и т.н.
Аз пък се дразня не от факта, че ми предлагат храна, ами като не спират да ми я навират в ръцете, докато не си взема   Така или иначе ако ми се преяде, ще си взема даже без да питам 
Аз също не смятам, че сватбата ще ни донесе някакви бонуси, още повече след време детето да се чувства по-различно от другите или некомфортно от факта, че с баща му не сме женени. Кой ще му каже и обясни, че има разлика в това родителите му да са сключили брак или не (като аз самата не намирам такава), след като се чувства сигурно, спокойно, родителите му живеят заедно, обичат се и му дават цялото внимание и любов на света   По-скоро акцента от изнънбрачно дете се е изместил към дете на разведени родители, лепят се някакви етикети, правят се някакви изводи, има по-специално отношение, които допълнително травмират и без това разклатената психика на детето. Как едно дете ще се чувства и преживее някакви промени или различия в семейството си зависи от възпитанието и отношението в микро средата му (семейство, приятели, училище), а не кой какви епитети ще му лепне (напр. познати на родителите му).
Минах през периода на изнервяне като ни попитат кога ще се женим. Големият ми страх беше да не реши някой да попита партньора ми сигурен ли е, че той е бащата, защото все пак се върнах след 3 мес. в чужбина с новината за бременността, но досега никой не го е попитал дали ще го припознае. Така че при мен е малко по-различна ситуацията и не знам как бих реагирала, аз съм доста рязка и откровена, та ще реагирам според ситуацията и човека насреща.

Относно брака и децата - аз също смятам, че "извънбрачно дете" има съвсем друг смисъл от този, който има дете в двойка без брак. И наистина това са "термини" от преди 30 години..
Аз не виждам никаква връзка между брака и децата. преди години нямах нито нужда, нито желание да сключвам брак. Дори и сега не знам защо решихме да станем "документално семейство" миналия декември. .. В общи линии с ММ сме заедно повече от 10 години, дъщеря ни е на 5, а бракът ни няма и година още 
Иначе сред децата в детската градина явно текат някакви дискусии, от сорта, че за да роди бебе една жена първо трябва да е била булка    ; че за всяко следващо бебе се иска следваща сватба  и още куп смехории. Няколко дни след като сключихме брак, детето ме попита: "Мамо, аз как съм се родила като до сега не си била булка?" Обясних и, че друго е необходимо за да се роди дете, разбра ме и повече не ме е разсмивала на тази тема.
 

Навремето и аз бях убедена, че първо си булка, после раждаш. Настана смут в душата ми, когато разбрах, че за бебетата трябват 9 месеца, а пък от сватбата на нашите, до моето раждане има 2 месеца.Беше ми много странно 
Според убеждения си е най-вече, аз си казвам моето мнение и причини, иначе всеки има право да си рпави каквото иска.Въпросът е да не вреди, д ане възпитава в децата си непоносимост и грубост към нещо.
Защото , за да бъде наранено едно дете с думата "извънбрачно", то трябва да мисли, че  е нещо лошо...и някой, който също го мисли лошо да му го каже. На днешните тийнейджъри не им дреме особено за брачни и извън брачни.И на разведени много не се обиждат, защото голяма част от тях са с такива родители.   
Хубаво е, че разводът го има като приемлива опция, спасява много хора от години мъки. Затова не мисля, че  е нещо ужасно.

И на мен не ми се омъжва, като че ли колкото повече време минава, толкова по не ми се иска, въпреки, че много си обичам мм, умирам за него. На първата ни годишнина ми подари годежен пръстен без обаче да пада на коляно и да ме пита искам ли да се омъжа за него, беше си като най-обикновен подарък. И решихме, че е по-романтично да сме вечните годеници Даже не ми става най-драго като каже на някоя продавачка - ми съпругата ми еди какво си...просто не ми харесва как звучи, разбира се, не му правя забележка.
Едно време баба ми и дядо ми са били разведени 7 години и тя се е омъжила втори път за него само заради това, че бил баща на децата. Сега, слава богу, обществото ни е много по-модерно и не е срамно нито да си извънбрачно дете, нито дете на разведени родители.

Мерси, Цвети  

А и аз много се дразня, като се втурнат колежките да ми бутат някаква храна и обяснявам вярно по 15 минути, че не искам и че нищо няма да стане на мен или бебето ако откажа...Само някой да яде нещо и ме види - и гледайте какво става - завират ми се сандвичи и плодове, вафли, бонбони и сладки в лицето, гонят ме по коридорите и така

По въпроса за брака и децата - вижте, всеки си избира. Но за мен не е редно без да сте се женили да твърдите, че нищо не променял, след като не сте го усетили лично вие...Ние се оженихме миналата година и искам да ви кажа, че изключително много се променихме и ние и връзката ни след това. Не, че не сме се обичали преди брака, но след това имам чувството, че започнахме да се обичаме повече..И двамата усетихме така нещата - по-силно се обичаме, по-отговорни един към друг и т.н. И ми е много сладко да говоря за него като "мъжа ми" и "съпругът ми"
Сватбата не е събитие да нахраниш 100 души - ти си избираш как и с кого да го споделиш..Не е задължително да го правиш като всички с роднини, които са там само да се наядат..Поне на нашата беше така - не поканихме всички по задължение, а поканихме само тези, с които се чувстваме добре и които искаме да споделят радостта ни. И бяхме 55 човека. И да има сърдити - ние си определихме кой да е на сватбата ни и точка.
За мен лично има значение - за мен не е само документ, за мен това обвързване, тези думи и обети, които си казахме, значат нещо. Така че бракът не е документ, има съвсем различно значение.
А за децата - виж това няма никакво значение - преди или след или без брак..Стига родителите му да се и да го обичат - мисля, че няма да му повлияе ако е без брак или преди брак родено.
За мен е по-хубаво сега като е в брак, защото няма да се занимавам с глупости, то си е законно.