Изпращаме лятото сега, Декември ще сбъднем голяма мечта!

С брак или без брак няма голямо значение (освен пред закона)... но за нас сватбеният ден беше най-прекрасния в живота ни (поне така твърди съпругът ми, а за мен със сигурност). А сега знам, че този ден тепърва предстои... денят, в който ще гушнем нашата рожба! 

Привет и от мен.

Докато ви прочетаааа

За брака - аз и моят мъж сме много старомодни в това отношение (ако думата старомодни е правилна де) - ние твърдо искахме да сключим брак по БГ обичай, с всичките му там взимания на кумове, младоженец, оркестър в ресторанта и т.н. Лично спред мен се получи една страхотна сватба, изпълнена с толкова емоции, че дори и немога да си представя да се лиша от това удоволствие, било то и за ден. А относно промяната след това - ами аз лично не чувствам такава, обичам го толкова, колкото и преди (всъщност, може би малко повече от преди). Е, сега просто си се гордея с халката и се кефя, когато говоря с някой и казвам: мъжът ми това, мъжът ми онова . Пък и съм усетила онази тръпка, за която съм мечтала от малко момиче - да облека бялата рокля на принцеса, да се кача в колата с було и букет в ръка и цял ден всеки да иска да се снима с мен, да ме гледат всички откъдето мина и да се усмихват. Дори и сега, когато се сетя за този ден и ми става толкова мило, че ако можеше още утре щях да се омъжа отново, наистина

За храната - на мен пък никой нищо не ми предлага  . Дори някой път (досега 2 пъти ми се е случвало) ми се прияжда нещичко от чинията на някой колега и ставам нахална, ама си поисквам мъничко да ми даде  . Нахална работа, какво да ме правиш  

За кръщенето - аз съм твърдо ЗА това и задължително ще направим и кръщене, живот и здраве само да има и бебчо да се роди жив и здрав. Направихме цъкровен брак, от който не бих се лишила в никакъв случай. Не бих казала, че съм супер стриктно религиозна и вярваща, но си вярвам по някакъв си мой си начин. Моля се всеки ден всичко с бебчо да е наред и благодаря всеки ден за това, което имам в живота си. Вярно е, не посещавам църква всяка неделя или нещо подобно, но си мисля, че не това е определящото.

За коремчето - мен не смеят много да ме пипат, само близки познати го галят от време на време. Но както бях писала и преди - това не ме дразни, напротив: пъча си го и давам да го пипат. Много си се кефя на коремчето (това май не го казвам за първи път), толкова си го обичам вече, постоянно го милвам, дори и на работа и му говоря. А като се прибера вкъщи и съм сама му говоря постоянно, обяснявам му разни неща от деня ми  

renita_bu, добре дошла в редиците, а и много те приветстваме с това момиченце, че са ни дефицитни много се радвам, още мами се присъединяват, представяте ли си до декември да идват, страхотно

Иначе и аз като Мелина - да, може да съм малко старомодна за някои неща, но така са ме възпитали в семейството, с такива традиционни разбирания са били родителите ми.

amy_nka както е казала, и при нас сватбата остана толкова много много много много много много много много и прочие хубав спомен, че само се питаме няма ли как пак да се оженим Ей сега на гпървата си годишнина, която беше скоро, гледахме видеото и плакахме от радост, щастие но и лека тъга, че е минал този момент. Но взехме да си се навиваме да си направим т.нар. "подновяване на обетите" по американски стил след някоя и друга година, което ще е само повод да изживеем такъв хубав момент и да си се довречем отново

Ужасно ме дразни и мен репликата: "Ти ще видиш!" Звучи ми недоброжелателно. И не само за раждането. Аз казвам примерно, че детето е кротко, "ти ще видиш като порасне още малко!" или че се радва, че ще има братче - "ти ще видиш като се роди бебето и започне да ревнува!" и пр. тъпотии. Подобни реплики водят само до това да заобикалям хората, които ги използват...

Момичета здравейте,
следя темата още от първата такава, "познавам" ви всички, но ето чак сега решавам и аз да се включа в редиците. Забременях спонтанно след двугодишен стерилитет точно в месеца, в който трябваше да започнем ин-витро процедура, след това в 6-та седмица ме блъсна кола и след което пък се установи скъсена шийка и въобще от притеснения разни и суеверия не смеех да пиша по-рано! Както и да е, сега това е зад гърба ни и съм една идея по-спокойна вече в 7-ми месец.
Термина ми е на 3-ти декември, аз съм на 27 г. и живея в гр. Казанлък! И нашата рожбичка ще е момченце!

 
Добре дошла и нека всички неприятности са зад гърба ти!

Queen_, добре дошла  Продължавам да се радвам на новоприсъединилите се!
Дано всичко лошо остане зад гърба ти и занапред само хубави мисли и най-вече неща, които да ти се случват   

    Queen добре дошла!
Само позитиви оттук насетне И сега ще си наваксаш в темичките

Queen, добре дошла! Заедно сме докрая Аз съм със спонтанен аборт и до края на третия месец изобщо не се смятах за бременна, но вече всичко е различно, предполагам и за теб.
Също съм чувала репликата- Ти ще видиш това, ти ще видиш онова. Отговарям им- Има време, може пък да видите вие.

Ivory, и нашата семейна история е подобна на вашата

Според мен може би има значение колко време сте били гаджета преди да решите да се жените Ако решението е било взето в първите 1-2-3 години вероятността за сватба е по-голяма. Но след една 9-10 годишна връзка, а още повече с едно детенце - плод на любовта между двамата, идеята за сватба започва да остава на заден план. Приоритетите са други - грижите за детето, някой ремонт или както в нашия случай - събиране на пари за собствено жилище Имаше време, когато и аз исках да съм в бяло и най-красивата за един ден и всички мен да гледат, но това време мина Сега предпочитам парите, които ще похарчим за този ден, в който АЗ ще съм най-важна, да ги дам за детето си - вече съм майка и няма по-важно нещо на света от детето ми
Ние сключихме брак единствено заради документите, това че сме от различни държави и прочие Иначе си бяхме много добре и преди да подпишем, не смятам че нещо кой знае какво се е променило. Един подпис не може да ме накара да обичам половинката си повече, може да ме накара неговата обич към мен и детето, това дали е отговорен и дали се грижи за нас А той го правеше и преди, прави го и сега

Йоана не е кръщавана по простата причина, че аз съм ортодоксален християнин, а ММ е католик. Решихме да я оставим сама да вземе решението в коя религия да се кръсти когато порасне Въпреки че разликите не са кой знае какви, де...

Относно пипането на корема и коментарите - изобщо нямам такива грижи Само свекърва ми и зълва ми са ми пипали коремчето, друг не си е позволявал, а коментари засега получавам повече от прекрасни, нищо което да ме разстройва или ядосва Виж за храната... в супермаркета редовно правят разни промоции на продукти с дегустация и като ме видят да минавам веднага ми бутат да опитам Не винаги ми се яде конкретното нещо, но добре че е Йойо е с мен - тя не отказва

Добре дошли на новите мамчета!

Не съм 20 годишна, на 27 съм, не е особено по-малко от 29.
Написах в предишните постове, че сватбата не е повод нещата да отидат на лошо. Но не мисмя, че при нас ще стане и по-добро. Няма да се промени нищо. И след като не желая сватба и брак сега, защо да си правя труда 
Някой ден може и да сложа подпис, по някакви причини, които ще ми хрумнат тогава. Сега нямам. Сватба не искам, никога не съм искала. Не помня някога да съм си се представяла в бяла рокля. От дете ми е неприятно и досадно мероприятие, затова не ми е нужна моя.
Има различни хора, аз си говоря за себе си и осъзнавам, че има хора, на които им харесва. Въпросът е и те да осъзнаят, че е съвсем нормално и да не ти харесва и да нямаш нужда. Ако исках щях да се омъжа първия път като се сгодих, или да приема като ми предложи моят мъж.
Имам познати, които не искат деца. За мен не е нормално, но пък явно просто не искат. Не смятам, че е защото не знаят какво е да имаш дете или нещо подобно, нормално е да има и изключения.

Иначе, за да каже някой зложелател на детето, че е извънбрачно, първо той трябва да е възпитан в недобро мнение към "извънбрачните", второ детето трябва да се засегне. Аз и да му кажа"имал е предвид, че не сме женени", надали ще схване какво толкова обидно има. С времето ще е все повече така, обществото се отърсва от такива многовековни предубеждения.

Здравейте!
Аз не съм писала доста отдавна, нямах време покрай децата, имах малко проблеми и покрай бременността, морета, почивки и т.н., но сега отново се нормализираха нещата, откакто децата тръгнаха на градина , та ще се включвам честичко.
Мимченце, можеш да ми добавиш розово щъркелче Потвърдиха ни, че е девойка Честита госпожица и на теб! Прекрасна е А това тъмничкото около главицата, коса ли е? Ако е така- уау, много коса. Винаги съм си мечтала за бебе с прическа на таралеж. Може да ми се смеете на въпроса, ама досега такава снимка не съм виждала, от 4Д, та не знам какво се вижда, какво не.. хихи
За пипането на корема - на мен не ми пречи близките ми да го галят и пипат , но примерно, ако срещна някой, който хич не ми е близък и не сме се чували и виждали с месеци.. Ами, не искам да ме пипа и ми е неприятно.. и не давам, казвам си го и в прав текст.
За храната - с първата бременност всеки искаше да ме тъпче с какво ли не. Тогава ужасно много се дразнех, направо на моменти ми идваше да стана и да си замина. С втората бременност вече започнах да си казвам, че това ме дразни, че си ям, колкото ми е необходимо, че ако искам да си опитам от нещо и сама мога да си поискам и т.н., та постепенно ме оставиха на мира. И с тая бременност се намират разни недоразбрали индивиди, които все ме канят да ям, че съм била слаба, че нищо не съм качила, какво съм се пазела.. А хич не се пазя и това като ми го кажат вече направо ми идва да ударя някой или нещо
За сватбата- ние правихме сватба, но на мен това винаги си ми е било мечта - голяма сватба, бяла рокля, емоции, вълнения, гримове, прически, посрещане на гости, танци и т.н. , и т.н. Но не мисля, че в днешно време е кой знае какъв проблем, ако родителите нямат брак. Вече повечето хора си живеят на семейни начала, без да сключват брак и аз, честно казано, не виждам нищо нередно. Ама аз съм си доста широкомислещ човек като цяло
И кръщенета сме правили на двете деца. И третото ще бъде кръстено. Съчетавахме все с първата годинка, за да се отпразнуват нещата едновременно, та и сега така ще процедираме най- вероятно.
Ами, това успях да прочета само.. Ще се включвам вече по- често.

Здравейте момичета, да ви се похваля и аз.Вчера бях на преглед, ще си имам мадама 100% вече.Към 950 грама сме, с дълъг крак каза Аг-то ми Така хубаво си беше наместила лицето към нас и сякаш видях физиономията й реално, таткото направо остана без думи.С главата надолу е, но доки каза, че може да се завърти още 100 пъти ако иска...
Иначе и аз нямам брак, но определено някой ден бих била щастлива да се омъжим, но за сега бебо е на 1-во място.
Лек ден на всички   

Ехее, честити мадами, момичетааа Толкова момиченца наизлезнаха напоследък, това само ме радва

Между другото да вмъкна нещо като юрист - 2008-2009 г. някъде беше, ако не се лъжа, оагто направиха доста сериозни промени в Семейния кодекс. Някъде по това време го учихме и ние. Четохме и двете гласувания в парламента, включително протоколите от заседнаията с всички обсъждания там. Искам да ви кажа, че в предложенията за промени имаше това да се узакони съвместното съжителство и то да се приравни на гражданския брак от към права, задължения и родителски права. Обаче, тези промени не минаха галсуванията, като почти единодушно беше обсъдено, че манталитетът на българите не е готов за такава промяна, че традициите в тези насоки са доста спазвани и по-скоро в наклон към сключването на брак, освен това в българското самосъзнание било доста силно застъпени сключването на брак и все неща от този род. И включително това, че ако се вкара тази промяна, това щяло да доведе до масово несключване на брак и регистриране на съвместно съжителство.

Значи, от една страна съм съгласна, че определено не са узряли за тази идея българите - всяка лелка или бабичка по улицата, която питате, ще ви каже, че предпочита младите да сключват брак, вместо да съжителстват просто така. Може би трябва да измрат поне две поколения (малко грубо, ама е така ) за да се модернизира мисленето. И пак ще има такива като мен, които ще предпочетат да сключат брак, и то не заради самият подпис, а заради значението му.

Десита, честито розово вързопче!
Това черното не е коса Тъй като ехографът работи на принципа на вълни, когато се размърда машинката върху корема и се отдалечава от някои места по бебето, тогава като че ли се губи образа и се получава такова черно петно То и при обикновения ехограф е така Косата мисля, че изобщо не се вижда на ехограф, какъвто и да е той. Йойо също я гледахме на 4Д тогава, коса не видяхме, а се роди с дълга и черна косица До последно ще си е изненада косичката, хихи

oohlala, честити хубави новини и на теб! Виждам, че вече съм ти сложила розово щъркелче в първия пост, значи само сте чакали потвърждение

Броят на мацките бавно, но славно нараства Интересно, че вчера на курсовете по подготовка за раждането бяхме нещо като 8 розовки и само едно синьо коремче Та, баланс ще има, ама е в световен мащаб