Дългокърмещи майки, да пообщуваме! - тема 35

Честито, Шушулче! Лека и спокойна бременност пожелавам. И на мен ми е интересна историята с отбиването, макар че моето дете е доста по-малко от твоето. И макар че съм минала един път по пътеката на отбиване на голямо кърмаче, виждам, че двете ми деца са различни и няма да стане както при голямото. Но поне съм по-спокойна сега и знам, че може и до 5 да суче  . Все още няма изкарали кучешки зъби, буди се по много пъти нощем и само на гърда го приспивам. Напоследък ми дотежава, но виждам, че човечето има нужда. Станал е като булдог и не пуска нито за миг гърдата при заспиване. Иначе кърмене от скука нямаме, но и интерес да четем книжки вместо сучене за заспиване липсва засега.
Редактирам се: не е толкова голяма разликата между децата ни, на вашата възраст приключихме с баткото кърмаческия стаж.

Здравейте!

Отдавна се канех да вляза, за да отчета края на кърмаческия си стаж.
Ние с моя юнак се кърмихме 4 години и 10 месеца. Разбира се, последните месеци беше през ден, два, три, но все пак той продължи да ме търси по това предназначение почти до 5 г. Тъкмо гледах последния пост, че там се споменава за сучене до 5, почти на майтап...   Ето, при нас неусетно се случи.
Желая на всички да сте много щастливи в това най-интимно общуване между майка и дете! И да го прекратите естествено и по взаимно съгласие. Защото в това гонене на рекорди не е уместно.

Надявам се, че един ден ще имам повод да стана отново член на клуба.

Бъдете здрави и усмихнати - вие и вашите деца!

браво, голям стаж  , ти естествено ли отби, аз все повече се замислям за естественото отбиване

Да, естествено. Разбира се, очаквах да се случи доста по-рано. Но и бях заредена с нагласа и търпение за "когато стане".

Изпуснала съм ви края от предишната темичка 
Аз пък забелязах, че точно преди боледуване дребчо търси постоянно да суче, но наистина нон-стоп. На всеки половин час и доизсуква всичко. Не мисля да отбивам, не ми пречи, даже неимоверно много ми харесва. Сутрин изцежда всичко поне половин час в леглото докато се боричкаме, преди и след обедният сън, по някое време преди вечерята, преди да заспи вечерният сън и поне 3 пъти през нощта, като бройката на кърменията се увеличава при боледуване. Спим в едно легло и не ми е проблем ставането, а и последната седмица съм в много кофти депресия, почти не спя, затова още повече ми не ми пука, че трябва просто да изкарам някоя от млекоцентралите през деколтето. Единственото не много приятно нещо е, когато е буден всеки път трябва да има достъп до двете гърди, от едната суче, а другата я прави на каквото си пожелае. Усуква зърното, дърпа го, набива нокти, щипе го....чудно! Даже понякога се опитва да ме почерпи  Да ми е жив и здрав, отбиването ще се случи, когато той прецени!

Аз също няма да отбивам, просто си чета по тия теми. Моята дъщеря тия дни беше едно денонощно цокане, чак ми възпали зърната, днес й изби зъб, явно така ще се успокояваме, иначе е страшен рев.

Вече имам повече свободно време и сядам да разказвам.
Дъщеря ми е изключително кърмено бебе до 6м и 1/2, когато захраних с картоф. Още от родилното беше много лакома и си отглеждах едно пухкаво бебе с наднормено тегло тук е на 8м и 1/2, но гривничките се виждат ясно.
Та, никога не съм вярвала, че ще го кажа, но с наближаването на втората година на дъщеря ми леко започна да ми писва преследването и за "тс" . Малко преди втората година забелязах, че тя не суче, а ме ползва за залъгалка . А ся де . Започна едно двуседмично дебнене дали преглъща, когато сме скачени, що пък не преглъща , междувременно започнаха да ме болят зърната и откровено казано ми беше неприятно. За сметка на това, приспиването беше лесно .
Дойдоха коледните празници, съпругът ми беше в отпуск и малко преди нова година чашата на търпението ми преля и си казах "край". Първият опит беше неуспешен. Докато ММ я оправяше за сън, аз най-демонстративно излезнах (от стаята и етажа, живеем в къща), т. е. детето ме видя. Та, слухтя отдолу и чувам как се дере и ме вика. Мн криво ми стана, не издържах и се качих. Заспа с цица, почти цяла нощ не ме пусна . Трудно ми е да си спомня на др ден дали от обяд започнахме опитите, или от вечерта, но излезнах доста по-рано, с яке и шапка, дори ММ и пиявицата ме изпратиха до пътната врата, т. е. да види, че излизам и наистина ме няма вкъщи. Доста време му отне да я приспи, но успя. Опасението ми за пръстче в устата се потвърди, обаче. Понеже дъщеря ми никога не е ползвала биберон, (аз бях много против), когато се е налагало да спи в количката, ако сме на разходка, си смучеше лявото палче . Та, през нощта мазах с Даум Екзол, за да я отучвам от този навик.
Постепенно разбра, че мама вече няма цици за залъгалка. Търсеше ги, искаше да ги гушка, но бях категорична . Имах опасения, че когато таткото тръгне на работа, тя ще се присети за циците, обаче не. Първият път, в който заспа с мен разглеждахме една книжка и тя просто се отпусна, затвори очички и след минута беше заспала .
В общи линии стана доста бързо и според мен безболезнено. Е, не си представях отбиването точно така, но... Сега почивам, че в началото на лятото чакаме пиявица номер 2 и всичко започва отначало .

Нещо съм ви изпуснала от предната темичка още  . Ние вървим лека-полека към отбиване, ама много лека-полека  . Вече не суче от скука, изобщо през деня не суче, досега като се върна от работа и ме нападаше, вече не се сеща. Заспива почти без цокане - свикна с уговорка за бързо цокване преди сън - само засуква и ме пуска след 1-2 секунди (и от двете страни  ), после четем приказка, гушвам я, галя по гръбчето и заспива. С баща си и бабите заспива отдавна без проблем, но досега с мен беше немислимо без цокане, та съм доволна, защото вече взе да ми дотежава наистина. Тук отбелязвам, че кърменето за приспиване отпадна не без моя намеса. Седмица преди това я подготвях, една вечер й казах че няма цокане, естествено тя порядъчно си поплака 5-6 минути, но ме уцели уморена, запънах се и не й дадох. На следващата вечер сключихме "сделка" за "бързо цокване" и приказка и така сменихме ритуала за приспиване.  Истинско сучене си остава засега нощното по веднъж-два пъти нощем, когато наистина нищо друго не може да я успокои, но ще стигнем и до него, към момента не ми пречи.  АА да, също като при Шушулче, като заспива иска да си гушка "цокенцата" и с едната ръчичка дежурно ги е гушнала

Не е по темата много,но пак се отнася за кърменето.Радвам се за стартиралата инициатива и че МЗ се е заело даже.http://zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=K9gbPDUsdyc%3D

Здравейте!
Момичета имам въпрос към вас.
Моето кърмаче е на 2г и 1м.
Бяхме на изследвания и хемоглобина му е 106.Според доки е нисък и му изписа Малтофер-5к. дневно.
Напоследък все по-често съм нападана за дългото кърмене.
Според вас нисък ли е много хемоглобина и трябва ли да отбивам вече?
Да допълня,че е много пристрастено кърмаче.

И нашият е толкова, но нищо не давам. Моето дете и то е хиперпристрастено кърмаче.

По-ниския хемоглобин няма нищо общо с кърменето,даже напротив.В кърмата има по-малко желязо от АМ наистина,но от кърмата се усвоява почти напълно,да не излъжа около 50 до 75% от наличното се усвоява.В АМ има повече,но се усвоява до към 10 или 12%...Кърми и давай желязо,кърмата повишава усвоимостта на желязото.И моето е кърмаче въпреки че е на 3 години и имаше такъв период когато имаше хемоглобин 89..Пи желязо и кърмих успоредно с него.Започнах да предлагам храни съдържащи повече желязо-елда със плод,зеленолистни(спанак,коприва),червено цвекло на сок или печено на фурна,леща,леща със телешко или с цвекло.Няма страшно,не спирай да кърмиш ако детето то го иска,не им се връзвай на приказките,не знам защо хората за всичко обвиняват кърменето  .Може би защото почти нищо не знаят за кърменето и затова все то им е виновно.

Кърменето няма нищо общо с хемоглобина. На моето пристрастено кърмаче хемоглобинът му е по-висок от моя. Промени нещо в основната диета по-скоро.

Благодаря ви момичета!

Нашият на годинката беше 98 и нямаше грам апетит, хапваше по 1-2 лъжички на ден и другото кърма. Ами как да не повярвам, че е от кърменето! Моето разсъждение беше по-скоро такова - много обича мляко и за това не яде нищо друго, за това и не си набавя нужното желязо, хемоглобинът пада, което води до липса на апетит и се получава порочен кръг. Предписаха ни 15капки малтофер, за 3 месеца хемоглобинът стана 112 (пак не е най-висок), но разликата в храненето стана от небето до луната. Ако преди трябваше насила да го тегля към кухнята и се извръщаше още щом видеше, че бъркам с лъжицата в паничката, сега държи да опита от всичко, което ям. А колкото повече ядеше, толкова по-малко се сещаше за млекцето, сега се кърмим само за приспиване на обяд.
Давай си му капките, кърми си го и нещата ще се наредят, само да знаеш, че сигурно ще трябва 2-3 месеца да му ги даваш без да пропускаш, хемоглобин се качва мнооооого бааавно.