Дългокърмещи майки, да пообщуваме! - тема 35

Аз отбих по същата причина на 2г 1м беше, получих контракции, бях в началото на бременността. С лепенки отбих.

Никси ние сме на 2 години и 11 месеца. Никога не ми е правела проблеми да иска да я кърмя навън. По принцип се кърмим, преди лягане- на обяд  и вечер. Дори и когато и се е приспивало на вън казва "нани додо",  и никой не разбира, какво е това. С две думи, не мисля че ще имаш проблем с това, но наистина е гадно бащата да не те подкрепя. Нашият също по едно време, беше решил, че е добре да я отбивам, но аз го убедих, че не е прав. Посочих му предимствата, тя е много здраво дете и аз съм сигурна, че е до голяма степен заради кърменето. Не мисля да я отбивам, а и хората около мен се примириха с това и вече никой не ме пита с облещени очи " Ама ти още кърмиш ли я?"

Мен също ме питат постоянно дали кърмя още и т.н.
Честно да си призная отговарям и ДА и НЕ, зависи кой ме пита и защо, все пак това е нещо доста лично, поне аз така го разбирам и не искам Сульо и Пульо да ми дават акъл
в крайна сметка не са ми в къщата и каквото им кажа, това ще е истината за тях

имаше едно момиче, което ме убеждаваше, че нощното кърмене е много вредно за детето и как това претоварвало стомахчето му и как щяло да иска да яде през целият си живот през нощта и колко е вредно за зъбите и т.н., а малката тогава нямаше и годинка, от тогава не смятам за нужно да уведомявам някого дали си кърмя детето или не, на никого не дължа обяснения

малката сега е на две години и още я кърмя, в момента й растат последните два кътника
кърменето ми е помагало в много случаи, когато е болна или когато няма апетит, също и за успокоение и за приспиване
понякога ми е доста трудно, особено когато не мога да се наспя, но съм сигурна, че ако имаме второ и него ще го кърмя доста

за мен кърменето е едно от най-естествените неща в природата при всеки бозайник, това е и физическа нужда и емоционална връзка, не разбирам как човечеството е стигнало до там, че го заклеймяват и дори отхвърлят, как има хора, които говорят колко е вредно
в какъв свят живеем, когато определяме гледката на майка, която кърми детето си за нещо отвратително и противно

не е нужно някой да ми отговаря, просто имах нужда да го напиша

Абсолютно е изкривен  света, в който живеем. Гледали ли сте, рекламата на АМ Хип по телевизията? Не разбирам, как позволяват това и думите, които казва тази жена- защото аз получих най-доброто ( или нещо в този смисъл ) най-доброто , как само промиват мозъците на майките.
Аз имам две деца едната е кърмена 3 месеца с дохранване, другата още я кърмя ( 2г.11м.) има огромна разлика и ако имах възможност да върна времето назад бих я кърмила много повече, но толкова ми е бил акъла тогава.

Разбира се, че ще рекламират агресивно. Все пак говорим за интереси за милиарди.

Дъщеря ми е на година и пет месеца почти. Още преди първия ѝ рожден ден всички ме подпитваха дали няма вече да приключваме с кърменето. Първоначално обяснявах на най-близките защо е ползено кърменето и защо ще продължа да правя най-доброто за детето си. След няколко недоумяващи погледа реших, че е крайно време да спра да се опитвам да образовам хората. Всеки е свободен да намери информация, да я прочете и осмисли. 
Последваха още няколко питания "Колко още?". Отговорих, че ще продължим вероятно до първи клас и спряха да се интересуват. 
Мъжът ми безрезервно ме подкрепя, това ми е достатъчно. 

Относно отбиването по време на бременност, да споделя малко опит и аз. Забременях с малката, когато голямата беше на 2 г. и 3-4 м. Нямах нищо против да я кърмя до раждането и отвъд, но в един момент кърменето ми стана психически непоносимо (контракциите изобщо не ги броим). Вероятно е била някаква защитна реакция - хормонална, физиологична, не знам точно. С 300 зора и много сълзи от двете страни (опитах с обяснения, лепенки и пр. са ми противни), успях да отбия малката вендуза напълно след 5-я месец на бременността. Тя беше толкова пристрастена, че нямаше изобщо намерение да спира сученето (при това сучеше по цял ден). Всички зъбки при нея бяха излязли, но тогава не съм имала нагласата да спирам нощното кърмене и да се грижа за собствения си комфорт. В добавка към психическата непоносимост имах и друг аргумент - бременността ми беше тежка, даже по-късно се наложи да вляза в болница за задържане и лежах един месец, денонощно на системи. Оцеляхме някакси. И точно месец след раждането на малката, какундерът пожела да суче отново. Позволих, но никога не съм ги кърмила двете едновременно - щеше да ми дойде байгън. Халя сучеше на прибежки и припълзявания до 4+.

По повод на приемането/неприемането на дългото кърмене. Моята рода премина през няколко еволюционни фази (най-голяма съпротива оказаха уж най-близките - майка ми, сестра ми и лъв ми, за сметка на това баща ми, свекърва ми и свекър ми ме подкрепяха безрезервно). С Калина (кака номер 1) още щом минах годинката, започнаха да ме натискат и тормозят да отбивам (милион измислени аргументи, вече не ги помня даже). Нещо много им бодеше очите това моето „неприлично“ поведение. Мъчно ми беше и силно неприятно, но не се дадох и не спрях да кърмя, даже неволно (но закономерно) се сдобих с пристрастено кърмаче, което на 2+ сучеше нон-стоп, като новородено. Това последното го споделям малко като отговор на въпроса, дали може да се случи дете да си иска цица навън и дали съм се засрамвала. По принцип бях доста свикнала с тия изяви на Халюша и затова за срам не може да се говори, но доста често съм изпитвала досада или неудобство - все нормални чувства, от които една майка с голямо и пристрастено кърмаче не бива да се смущава според мен.

За второто бебе нещата рязко се бяха променили и майка ми и сестра ми не се противопоставиха на дългото кърмене на Люся. Сега с Никола, нашето малко чудо, даже същите онези, които някога преливаха от съвети за отбиване, вече ме насърчават да го кърмя и утешавам с цица (!?). Той пък от своя страна навън си е искал няколко пъти, но аз рядко му давам - тоест само ако наистина сме в кризисна ситуация (тодлърска истерия например).

В интерес на истината нямам нагласата да тръбя наляво и надясно, че кърмя дълго и не съм си начертала ясни планове кога ще спра. Преценявам дали и с кого да споделям. Например с личната лекарка много внимавам, защото съм се наслушала на простотии относно качествата на кърмата след годинката и прочие бла-бла-бла, сещате се. В яслата също не споделям, не бива това да им влияе на отношението към детето.

Като цяло този път съм много горда със себе си, защото успях да запазя лактацията си с изцеждане 45 дни (и носих в неонатологията, за да хранят бебчо). След това се преодолях и помолих по време на свиждането да опитам да го накърмя, а не да го храня с кърма, но от шише. Бях изумена, че не само ми позволиха, но и ме насърчиха. Може би не знаете, но за недоносените деца се счита, че трудно засукват и са много немощни, за да поддържат ритъм (особено за тези трета и нагоре степен). Доколкото е имало нещо такова, преодоляхме го. След като си го прибрахме вкъщи, не е близвал биберон.

И какво сега, след толкова положени усилия, ще искам ли да го отбивам? Единствено вече съм по-разумна и ще махна нощното кърмене, но едва след като му излязат кътниците. После ще махна всички дневни, накрая сутрешното, а вечерното за приспиване ще остане до последно.

Ще видим, де, трябва да си припомня как направих с Люси, това ми е било най-удовлетворителното кърмене.

niksi007, аз кърмих до 3 г. и 8 м. и като по-голяма не помня да е искала да суче навън (дори и да е искала никой не би разбрал от думите и какво иска ). Понякога вкъщи или навън избягвах да сядам когато знам, че и се суче. Честно казано, при нас големият зор на околните с дългото ни кърмене беше някъде преди и около годинката, после повечето като че ли смятаха, че вече е отбита- е, аз не съм им обяснавала суче ли още или не, оставяла съм ги да си мислят каквото искат. А ако някой все пак е помрънквал нещо- казвала съм му да дойде да ми я отбие и да види дали е лесно. Или, че ще кърмя докато тя иска. Някъде около 2-годишнината имах и аз някаква психическа непоносимост към кърменето, нощното недоспиване, стрес, умора, идваше ми много, а и дъщеря ми сучеше много често....После свикнах и с това (когато спря да се буди нощем да суче).

И мен с баткото много ме подкрепяха...Докато стана на годинка - тогава изведнъж кърмата стана "отровна", а кърменето - "увреждащо психиката"
Малко преди да навърши 2 разбрах, че съм бременна отново Всички решиха, че щом съм бременна, значи не кърмя... Останаха много изненадани, когато разбраха, че всъщност още е кърмаче Отново започнаха да се леят едни "съвети"...
С малката положението беше по-поносимо - явно претръпнали, на никой не му правеше впечатление...или просто разбраха, че решенията за това как да си гледаме децата, ги взимаме ние с баща им

Относно кърменето навън - и при двамата, някъде около годинката започнах да го избягвам. Опитвах се, да ги разсейвам по един или друг начин и ако нямах успех, кърмех. В повечето случаи се получаваше
Около 1,5г. вече знаеха, че кърменето става само в спалнята/детската в легнало положение и само в много извънредна ситуация  на друго място

...и още нещо - и с двамата си имахме кодова думичка за кърмене и освен мм, обикновено никой не разбираше за какво иде реч

И аз при нас към 2 г. и 3 м. няма отказване от сученето, ей така за спорта. Не суче цял ден, но виде ли ме и залепва. Спрях да споделям, че го кърмя. Вкъщи мъжа ми, майка ми и сестра ми не намекват да отбивам. Сега положението се променя защото съм бременна, но да чукна на дърво нямам оплаквания.

От най-близките ми срещам толерантност, а с други не споделям кое, какво и как, вкл. и за кърменето. Единствено съм чувала въпроси как все още имам кърма, надлежно образовам съответно. Усещам, че ще имам обаче проблем с градината, ако се калсираме септември. Тогава ще е точно на две и половина.

Какви проблеми очакваш?

И трите ми деца бяха кърмени при започване на ДГ, а с най-малкото дори продължаваме (той е на 2 и 3 месеца, но е роден 3 месеца преди термин, тоест може да се счита, че е на 2 по р-тие).

Ако изобщо е оказало някакво влияние, то е предимно в положителен аспект.

Доколкото е имало трудности, то е било заради туй, че ги приспивам с кърмене, а в яслата, респ. градината, няма начин това да се случи.

Когато голямата тръгна направо на ДГ, на 2 г. и 8 м., вече почти се беше отказала от следобедния сън и тъй и тъй това си ни беше труден момент. Когато тръгна на ДГ, аз все още я кърмех, но бях близо до отбиване заради бременността. Малко по-късно я отбих, нямаше начин, но това не беше добре за нея, определено. И то не само защото се случи сравнително рязко и без нужната подготовка. Но каквото било - било.

Малката се научи бързо да заспива без цица (първоначално държеше едната от сестрите в яслата за ръчичка) и до ден днешен си спи в ДГ (вече е на 6 г., а е тръгнала на 1 г. и 8 м.).

Малчо, доколкото е ходил на ясла (около месец дотук) в началото мъчно заспиваше, с много разнасяне и уговорки, но от една седмица ляга и спи в кошарката си, заедно с всички. Когато персоналът подходи с разбиране, стават чудеса. Казвам го, защото моите дългокърмени никой иначе не се наема да ги приспива (нито баща им, нито баби, нито дядовци).

Така че, големи драми няма и по-добре да не си създаваме такива нагласи. Напротив, кърменето ще повиши имунитета на децата и ще им дава повече сигурност, че мама ги обича и е с тях, въпреки че ходят на ясла/градина.

Относно кърменето навън, според мен дори децата да сучат навън, не е чак толкова страшно и срамно, особено като се вземе предвид това, че обикновено става дискретно и по нищо не се отличава от гушкането. Но наистина повечето майки имат нагласата да не кърмят навън деца над 1 г., не знам защо. Аз също съм с такава нагласа. За мен това са първите кърмения, които се елиминират по пътя към постепенното отбиване (макар че голямата съм я кърмила навън до късно, но много ми е тежало, щото тя беше кърлеж).

Флауър, честито  Пропуснала съм новината в другата ни обща тема 

Никога не съм се притеснявала да я кърмя където и да е, нито като мъничка, нито като по-голяма (даже не помня по кое време спря да си иска навън, но при всички положения беше след годинката, че и към две)

моята пръдла още и навън като сме  иска. Тази вечер пък ми каза- мамо дай ми цицка! Досега го наричаше цок цок. Няма изгледи за отбиване бе. Направо ужас. Да не ви казвам мен как ме гледат и какви ги говорят. .

Не знам дали е от дългото кърмене, но и моята дъщеря заспива само с мен (макар вече да не суче), гонила е баща си от стаята - с изключение когато беше новородена и когато сме в кола/превозно средство.
На 2 г. и половина спря следобедния сън, но при нас винаги са били големи драми и трудно приспиване. Тръгна на ДГ малко преди да стане на 4, в чужда държава, тук не спят (в нейната градина поне). Ужасно привързана е към мен, но с голямо желание тръгна на ДГ от първия ден. Шегувала съм се, че ако не слуша няма да ходи на градина - "моля те, мамо, ще слушам, искам да ходя на градина!" беше отговорът. Казвам това, защото не е задължително ходенето на ДГ винаги да става с драма, всяко детенце реагира различно. А кърменето може само да е от полза за имунитета- за над 7 месеца дъщеря ми боледува само няколко пъти, а повечето деца двойно на нея. Ето, аз съм болна почти от 2 седмици, а тя се размина с 1 ден хрема.....