Дългокърмещи майки, да пообщуваме! - тема 35

аз имах предвид aleina

Аз се осмелявам да помоля да споделите опит с отбиване на хай-нийд, велкро детенце. Нямам нищо против да останем на сутрешно и вечерно кърмене, включително и през нощта. Все още се храни 1-2 пъти на вечер, а сутрешното в 7-7.30 си е направо здраво лочене. Има още едно сериозно в 10.30, което е единственото, което стои заковано откакто беше новородена, никога не е имала режим. През деня е както дойде, ако има качествено занимание и аз не се навъртам много край нея, реалните кърмения са около 3-4 само. Но това са много редки ситуации. Ще съм благодарна за споделен опит. Есента ми се иска да тръгва вече на градина и се ужасявам от мисълта, че адаптационният период ще бъде дълъг и труден покрай кърменето. Да добавя, че в края на септември ще е на 2.5 г.

Dao, по напред в темата дискутирахме нещо подобно. Моето мнение (подплатено с опит) е, че детенцето е мъничко (да, наистина, на 2,5 са си още бебоци) и щом е пристрастено кърмаче, ти трябват поне 6 месеца за постепенно отбиване - първо се започва с най-малко необходимите кърмения и така, со кротце, со благо...

От друга страна, кърменето по-скоро улеснява процеса на адаптация отколкото обратното. Малката ми дъщеря и малчо понесоха и понасят по-лесно яслата, отколкото голямата, която тръгна направо на градина, насилствено отбита поради бременността ми с малката. Отделно можеш да използваш яслата/градината като стъпка в посока към отбиването...

Въобще, започни отсега, но с малки стъпки. Това е само съвет, не го приемай ултимативно. Но за мен всички екстремни и насилствени методи удрят на камък с хай-нийд кърмачета.

Още един глас за предното мнение.Кърменето улеснява страхотно адаптацията в градината.Кърмихме се само сутрин и вечер след градина.Нямаше истерии и тръшкане,отказ да ходи.Мина много леко и безпроблемно(ако не броим непрекъснатото боледуване от градината).Сега вече е отбит,а адаптацията мина безпроблемно.Не бързай с отбиването,защото много ще му се събере на детето.Отбиване +тръгване на ясла си е доста по-голям стрес отколкото само ясла или само отбиване.За заспиването да кажа,до като беше в къщи заспиваше само на гърда.Там от първия ден заспа сам,не е ровил по деколтетата на госпожите,не е ревал за мама.

И моето мнение е като предходните. Мисля, че и съсв заспиването в ДГ няма да имате проблем.

Аз съм абсолютно за постепенно отбиване, не знам защо е прозвучало, че искам от раз да отбивам, нито аз съм готова за това, нито тя. Просто в главата ми се въртят картинки как през половин час ще ме привикват за кърмене и утешаване и то ако успея да намеря място в Монтесори градинка, която не е на 10 дни път с камили от нас...

Благодаря все пак! Ние с майка ми се бъзикаме, че с детето вече ще водим философски дебати на тема кърмене, когато реши да се отбие 

О, никой няма да те привиква през половин час за утешаване, спокойно! Или поне аз не вярвам да е така. В ДГ персоналът е с опит и знаят как да реагират в подобни ситуации. Още повече, че и детето ще е "залисано" покрай другите деца, ще си играят и едва ли ще мисли само за сучене.

Ама как така кърмите, кърмите до преклонна възраст, пък непрекъсното боледували 

Е, чак пък до преклонна възраст... Предполагам, че кърмене само сутрин и вечер не предпазва детето от всякакви болести- а и щом е боледувало от ДГ и детето се е заразявало първо, значи майката няма как да му предаде антитела с кърмата. Поне така ми се струва логично.

И аз подкрепям горните мнения. Привърженик съм на спонтанното естествено отбиване. Пробваш през известни периоди и ако стане - стане ако не, по нататък пак пробваш и така. Детето само си показва. Много често се получава точно обратното, ако ти много драстично решиш да го отрежеш - детето се заинатява и е възможно да се изостри доста неприятно ситуацията. Което е абсолютно излишно, по-добре да се изчака известно време и пак да се опита, детето междувременно става по-осъзнато и разбиращо, отколкото да му остане горчив спомен. А такъв съзнателно или подсъзнателно, остава и за напред може да донесе една тревожност, нервност и неудовлетвореност в поведението дори след много години.

И аз като теб съм започнала да се замислям за отбиване от както беше на 2,5 г. та накрая съвсем осъзнато го направихме чак на 4г. Като до края сучеше по 2-3 пъти на ден. Имала съм много опити, но винаги детето не беше готово. Да, допускам, че детето може и малко да ме е мародерствало, но и аз не съм се опъвала много. Предпочитах всичко да стане плавно и по негово желание, а така и за самите гърди е по-добре.

Моя син сутрин преди около 1 година, като се събудеше идваше при мен (амбициран да ме подреди добре, защото ме няма в леглото - умишлено), хващаше ме за ръката и ме водеше към хола с думите: Мамо сяди на дивачето. Като изпиеше от едната страна ми казваше - "Длугото ми". А после пак - "Едното ми". Много смешно беше - "едното ми мляко, длугото ми мляко". И така по няколко пъти се местеше от ляво на дясно, докато накрая заключеше - "Готово! Нама повече." Човекът беше станал абсолютен експерт в бозаенето, усъвършенстван до краен предел. Още на 10 дни, като новороден изсмукваше 150 гр., защото беше 4 кг.! Абсурд е да отбиеш подобно упорито дете насилствено освен с някаква жестока травма за него.

Важното е детето да е доволно и щастливо. Ето сега вече той сам ми споделя (вече е на 4,5г.):
Мамо, аз пледи пиех мляко. Обаче сплях. (Защо?) Само бебетата пият мляко, аз вече не съм бебе.

Това толкова ме радва, че чак успява да елиминира носталгията ми по кърменето, защото разбирам, че детето е направило съвсем осъзнат избор.

Dao, няма да те привикват от градината, за тях това им е под достойнството, а и не им е първото кърмаче. Много е важно да попаднеш на добри възпитателки. Може би е добре предварително да им споделиш твоите притеснения за да може заедно да вървите в една посока. Те могат много да ти помогнат, но може и много да ти попречат. Една такава госпожа, отложи с 1 година единия ми син от градина. Така че, препоръчвам ти да разговаряш с тях. Може да е малко тегаво първите 1-2 месеца и трудно за всички, но това е нормално, а кърменето ще е една "сигурност", която много ще му помогне в този преходен период към детската градина.

Започни да подготвяш и самото дете още от сега какво го очаква - нови приятелчета, много игри и интересни неща ... нека знае, че ти харесваш градината, така и то ще я захаресва. Разкажи му ти как си ходила на градинка, баба му как е ходила на градинка, еди кое си ваше приятелче как в момента ходи на градинка и т.н.... така няма да му се изтърси из невиделица и да се чувства отблъснато от теб

Не се ужасявай от дългия адаптационен период, ще мине, по един или друг начин. Важното е ти да си напълно убедена и твърда през цялото време, в това че искаш детето да започне градина точно сега. Иначе ще бъде мъка и за двете страни. Детето разчита на теб изцяло и когато ти си уверена и непоколебима, то ще се води по теб и ще се адаптира по-бързо, макар и да има бунтове малко в началото. Както казваха за Маргарет Тачер навремето, бъди - желязна ръка в кадифена ръкавица )))) Така сме ние майките ... лесни периоди няма, все има нещо, за което да се терзаем ...

Извинете, малко се поотплеснах с този дълъг пост.

За пърхута

aleina, много благодаря за пространствения пост и споделения опит.  През деня и ние сме така - аз на дивана - моята буба от едната страна, после се мести от другата, казвайки "Друго ци" и така докато се насуче. Ето, тази сутрин ми спретна 2 часа сукане между 6 и 8 с малки паузи, като докато сме в леглото държи да ме прескочи, за да се храни от другата гърда, въобще - родео

Това сериозно ли? Или е просто заяждане?

Ако сериозно: кърменето не е ваксина и следователно не предпазва от разболяване. Всеки организъм, в който попадне вирус (гъбичка или бактерия), реагира според подготовката си да се бори, тоест според степента на притежаваната имунна защита.

Кърмата от своя страна съдържа антитела (имуноглобулини) и много други безценни съставки, а също така има и антибактериални и антимикотични св-ва, но не е пенкелер. Децата си се разболяват, някои повече, други по-малко, защото това е природният начин да се гради и надгражда имунната система. Тенденцията е да карат по-леко болестите, но и за това няма 100% гаранция.

За да изпреваря репликата, защо тогава кърмим „до преклонна възраст“, ще отговоря, много просто - защото кърменето не е само мляко, а е всеобхватен процес и начин на общуване с детето (първо с бебето, а после и с детето). Самото кърмене има свойството да успокоява и да дава сигурност на децата, което съвместно със силата на майчиното мляко, им помага да оздравеят по-бързо и по-лесно.

С туй приключвам апологетиката на кърменето и минавам към следващите по важност въпроси.

Dao, аз, за разлика от aleina, съм на мнение, че ако пуснеш детето на обикновена ясла (не тип Монтесори), не е добре да споделяш, че кърмиш, защото повечето хора не са подготвени да приемат дългото кърмене и можеш да докараш неприятности на себе си и на кърмачето. От друга страна, ако Монтесори са така отзивчиви и любезни пък, може наистина да те привикват да кърмиш час по час, което определено няма да е в полза на отбиването. Та, аз лично бих си замълчала, освен ако нещо не налага споделянето.

Относно заспиването в яслата, намират си начини, особено в добрите ясли. Люската ми я държаха за ръчичка, а Нико премина през няколко фази - първо заспиване на ръце, после заспиване в занималнята (те са 2 помещения, знаете - занималня и спалня), накрая вече сдаде и започна да спи както осталите бебешори.

Голямата кака, Калина, се е мъчила да заспива без помощ в ДГ (беше малко под 3 г., когато тръгна). Само че там нямахме обратна връзка в началото (нито от „другарките“, нито от нея самата), та не знам как се е чувствала. За този период изобщо не ми се разправя, но всеки греши, няма как. С Калина обаче месец след раждането на Люска възстановихме кърменето, та мисля, че ѝ компенсирах малко от малко отнетото.

П.П. Момичета, благодаря за идеите за пърхута. Чета ги с интерес и събирам сили да ги изпробвам. Една по една или поне само по-лесната (нз коя).

Еми как,така!Кърменето не гарантира абсолютно здраве.Особено пък в детската,където е най-големия бациларник.Но пък за сметка на това до 3 годишен(не е ходил на ясла,а направо от 3 на градина)не ми е боледувал никак.Ние с баща му се сцепвахме от кашлици и сополи,а той здрав.По веднъж в годината сополи за няколко дена и това е.Температура до 3 не ми е вдигал и не знаех какво е даже.разстройство не е имал до 3 годишен.Абсолютно здрав,когато беше в къщи.А е бил по цели дни навън,винаги в контакт с болни деца по градинките.Никога не съм го държала в къщи,всеки ден излизане,дори и зимата.Спеше по 3 часа в количката на -10(това като бебе).И като тръгна на градина се размаза от боледуване.

Да, защото за да се изгради имунитет, трябва да се боледува. Неболедувалите до 3 г. деца си „изболедуват“ после, така да се каже. Контактът с деца навън рядко води до съприкосновение с вирусите. Контактът с мама и татко - тоже. Парадоксално, но факт.