То сигурно така трябва да бъде в големите у-ща за безопасност на децата, ама... При нас вратите са си отворени. И тази година имаме нова госпожа в занималнята - много по-млада и децата явно я харесват. Явно има подход към тях, защото двата пъти като ходих да взема Анжелка за зъболекар чувах в стаята само нейния глас - тих, заглушен и нежен. В стаята - пълна тишина и внимание! Чак се шашнах! Днес минах през двора на у-щето - прекият ми път е от там. Децата бяха на двора, скупчени около нея. А дано! Дисциплината си е важна и един учител на място трябва да може за владее класа си. Децата бързо усещат при кого може да лудеят и при кого не става този номер.И за да мина на нова тема ще ви пусна едно стихотворение на моя руска приятелка:
Екатерина Курпебаева (Фильчакова)
12:20
Когда нежданно дети вырастают,
Мы начинаем думать о себе,
И как-то вдруг душою ощущаем,
Что нет чего-то важного в судьбе...
Что упустили что-то ненароком,
И что чего-то не уберегли.
Что стали очень скучными до срока,
Достичь вершин особых не смогли.
Что, как в кино, любимых не любили,
Родителей своих не берегли.
Что обещанья юности забыли,
И многого добиться не смогли...
Что вновь от огорчений сердце ноет,
Да и желаний откровенных нет.
И что уже почти не беспокоит
Чужой успех и отблески побед.
Всё чаще просто хочется покоя,
Уткнувши нос в подушку полежать.
А иногда - нахлынет вдруг такое,...
Что хочется поплакать, порыдать.
Ты чувствуешь себя ненужной, лишней,
Подать, убрать, погладить, постирать.
Не каждой удаётся зимней вишни
Не то что съесть, в ладони подержать.
Но всё же порох есть в пороховницах,
Ещё пожить дано нам на Земле.
Ещё успеем жизнью насладиться,
Ведь мы так славно смотримся в седле!!!
За вчера да ми пишете неизвинено отсъствие
Така казват по нашия край!

и 

