Любимата възраст

  • 6 250
  • 60
# 15
Според мен има значение и темперамента на детето.
На мен любимата възраст ми е след 1.5 год , като след 4 год е просто разкош.
Бебешкият период е изключително сладък на моменти, но и много натоварващ ме физически.
Виж целия пост
# 16
Най-трудно ми беше между годинка и половина и три. Двете зими в този промеждутък бяха  #Crazy Сега ми е супер, и дори ми е криво, че майка ми от скоро е пенсионер и ще поеме детето, а аз ще трябва да бачкам в някой офис, далече от маймунджулуците на моя любим дребосък. Обожавам да се разхождаме, да четем книжки, да си приготвяме любими неща за ядене, да ровя в интернет в търсене на подходящи за него анимации, да го водя в парка да кара колело. Нямам търпение да дойде ред на предучилищните занимания, за които все още, както изглежда , е рано - засега не го влече да рисува, апликира, да учи букви и числа. До година, до амина  Heart Eyes
Виж целия пост
# 17
Уф, това водене по паркове и градинки ми е някакъв ад...
Виж целия пост
# 18
Към момента регистрирам като кошмар единствено 2 месеца, които ме видяха в чудо около четвъртия рожден ден. Отчитам, че явно проблемът е бил мой, защото е бил свързан с неправилни очаквания.
Имало е и доста безсъние, но не са ми се отразили чак толкова ужасно. Болестите не ги броя.
Виж целия пост
# 19
Уф, това водене по паркове и градинки ми е някакъв ад...
Сега покрай бебето или по принцип?
Аз обожавам разходките в парка, лаф с приятелки, докато поотрасналите ни деца си играят доволно около нас. Но сега с бебето има моменти, когато ми се доревава, щом големия поиска да излизаме.
Виж целия пост
# 20
Мириам,моя никога не е обичал да рисува и оцветява.Рисува на задоволително ниво.Все пак е на 5г и доста умения идват вече ,като последствие на неща научени преди това.Сам си срича.Я по табели ,я по етикети в магазини.Засичала съм го как на списание или вестник гледа буквите или цифрите и в бялото поле отстрани ги пише.Насила не става.По принцип деца на 5-6 г лесно учат да пишат букви и цифри просто защото мозъка е достатъчно узрял.Така ,че не се притеснявай.
На мен следващите неприятни години ще са в първи клас.Нямам нерви и търпение да пиша и обяснявам с него.Ама тогава май няма на къде.
Виж целия пост
# 21
Любимо ми е всичко до сегашната възраст, той е и още малък де. С едно изключение от два месеца- преди годинката се научи да прескача решетката на леглото и толкова му беше харесало упражнението че наобед нямаше заспиване- натискала съм го да спи буквално с ръце. С какъв акъл?
При мен кошмарът беше спането. Возим се в колата, той спи, наложи се да спрем- изприщвах се като се събуди на момента. Много мразех, исках да спи, а не да го будим едва ли не нарочно щото на някой му се дояла баничка. То тъкмо заспало, ама не- да не заслабнат! Или- спи си в стаята, като се отвори скърца, да влезели да го видят. А каква драма ми беше като смъкнахме нивото на леглото и дотам с люлеещия механизъм. ooooh! Но свикна да си спи лесно и без люшкане. Иначе си беше кротко бебе, ни зъби, ни колики усетих, учихме се да ходим, тичах и продължавам да тичам след него. Харесва ми. А я някой е решил да ми помогне и да ми тика количката- лелее, все едно бях без ръце, и си я вземах след минути. Нито занапред ме страх как ще е, не че досега ме е било страх, каквото- такова. Ще продължаваме да правим каквото трябва без излишни страхове и очаквания.
Виж целия пост
# 22
Уф, това водене по паркове и градинки ми е някакъв ад...
Сега покрай бебето или по принцип?
Аз обожавам разходките в парка, лаф с приятелки, докато поотрасналите ни деца си играят доволно около нас. Но сега с бебето има моменти, когато ми се доревава, щом големия поиска да излизаме.

По принцип- бебето си стои в количката, ама дете, което трябва да се пази от кучешки акита, което все още пада, но иска да се катери...пък и не харесвам градски паркове. Ех, да имаше като едно време гувернантки да ги водят по разходки. По принцип не съм свикнала да вися по пейки, не ми е комфортно.
Виж целия пост
# 23
А на мен детските площадки са ми кошмарът.
Виж целия пост
# 24
А на мен детските площадки са ми кошмарът.

И моят ужас. Не знам до каква степен е важно за детето да ги посещава, дъщеря ми не я водих много...в интерес на истината не е от най-социалните деца, но и очевидно има на кого да прилича  Simple Smile Чудя се дали моето избягване на площадките и това, че хич не ми беше любимо да се събирам с майки, и е повлияло. Сега, новия бебок да го води кака му- тъкмо и тя да си навакса пропуските от едно време  Laughing
Виж целия пост
# 25
По мое време ни пускаха на площадката и ни следяха от балкона. Някъде около 4-5 годинки вече излизахме сами пред блока.

Сега обаче ако майката не е на 30 сантиметра от пясъчника...

Но пък и колите са повече, не знам лудите дали са повече, но и това е възможно. Та детските площадки са вече още по-кошмарни и досадни.
Виж целия пост
# 26
Е, вярно е, че по площадки и паркове "компанията" невинаги е приятна, затова съм си качила доста музика на телефона; в едното ухо - слушалката, а другото - преференциално откъм отрочето. Никога не съм слушала толкова много System of a Down, колкото това лято по градинките  Laughing
Виж целия пост
# 27
И аз не обичам детски площадки .Неприятно ми е да общувам с непознати жени и да обсъждам новите детски болести,кой какво изял/изакал и т.н. Не ,че не го правя ,но с близки приятелки ,не с жени,които сигурно никога повече няма да видя.
Сега ,като ви чета,имам чувството ,че гледам някакви извънземни деца.И от зъби са плакали много ,и от колики,и в количката не искат да стоят....Баткото започна да спи по цяла нощ след 2 годишна възраст ,малкият още ме тормози.Бебешкият период никак не ме умилява.Някой като каже ,ми то е бебе ,само спи.Да,ама моите и като бебета не спяха.Дремне 20 мин. в количката и започва да се тръшка да става  Laughing
Другото ,което исках да споделя е ,че преди да се родите второто ми  дете ,имах едно видимо разбиращо  3 годишно дете.Животът беще песен- готвехме заедно ,разходки в парка ,книжки по цял ден ,целия крототак сме отметнали у дома.И след това - коренна разлика.
Виж целия пост
# 28
Не мога да го лиша от площадка ,защото харесва да играе с децата.Мен направо ме
забравя.Тича на воля.Аз седя на пейка сама.И понеже отдавна не ходя подире му сядам
на отдалечена пейка.Много пъти мислят,че е сам.Пясачници избягваме.Има в къщи.
Ако има досадни родитеи и деца си тръгваме.
Виж целия пост
# 29
И аз не съм ходила по площадки и не съм се събирала с други майки. Излизах с количката, сядам на кафе, той спи в количката. И сега ходим по батути само. То в парка е ужас- фул отвсякъде. Stop
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия