Любимата възраст

  • 6 251
  • 60
# 30
Ползваме паркчета /люлки и пързалки/, само ако няма мн деца. Иначе е ултра неприятно. Също и на батут я пускам, когато децата са малко. Пясъчниците са ми били винаги мн гнусни и никога не сме се ровили из тях. С непознати майки не обичам да  си говоря!  Crossing Arms По кафета също не обичам да ходя! Много ми е приятно обаче да обикалям по улиците с детето.  Crazy Особено като беше в количка - возиш си го и си се разхождаш...  Crazy
Виж целия пост
# 31
Дъщеря ми наближава 8 год. и като се замисля, до 6-тата  година ми беше любимата възраст Simple Smile Тя бе кротко и спокойно бебе, усмихнато и сговорчиво малко дете, сега обаче, след навършване на 7 год., предпуберитет ли, какво ..... ooooh! започнала е да се държи арогантно, опитва се да големее -лута се още между малкото и поотрасналото дете, а занапред не зная какво ме очаква...зодия Стрелец е, и науми ли си нещо на пръста, умиране има - отърване няма Laughing Не е попаднала обаче на майка, на която да й минават номерата Wink другите около семейството ги върти на пръста си ooooh!
Виж целия пост
# 32
Като изключим периода до към 8-9 месеца, когато приоритет са физиологичните нужди, всяка възраст ми е любима.
Моите са вече на 12 и 14 г. До момента всеки етап от растежа им ми е бил интересен, забавен, обогатяващ.
Виж целия пост
# 33
Намразих периода, след като махнахме бибата - 1,5 -2,5 г. Тогава трябваше да я приспивам, а тя хич не беше и не е от сънливите. Много често я давах на свекърва ми да я погледат ден-два, защото не издържах. Мразех и себе си в този период, защото си мислех, че съм лоша майка, която само гледа на кой да пробута детето си. Мразя и детските площадки и парковете и разходките сама с количката, като някоя глуха кучка също не ги обичах.

След гадния период заменихме всички паркове и площадки с други забавления (пак навън, но по-близко до природата) и сме доволни всички. А вече не искам да я давам и на бабите, защото ми е адски приятно да си прекарвам времето с нея, а те се сърдят  Mr. Green

Като гледам какво става с голямата ми племеница хич не очаквам пубертетския период с нетърпение...
Виж целия пост
# 34
С дъщеря ми първата година ми беше най-лесна, после постепенно проходи, проговори, взе много да пита и приказва, не я приеха на градина на 3 и ми беше труден период - хем не мога да работя, хем не мога и да си почина.
С близнаците първите 3 месеца ми бяха много тежки - тримата вкъщи + недоспиване + нон стоп нощно хранене. В следващите 3 вече тя беше на градина, но беше постоянно болна и разболяваше и тях - пак голям ужас. И така до първия им рожден ден, тогава и тримата закрепиха имунитета и живота ми се улесни досега. Тази година тя в предучилищна, а те ще ходят на ясла - пак ще има свикване с микробна среда.
Общо взето лесното все още го чакам, но децата не са виновни, такъв ни е късмета просто.
Виж целия пост
# 35
Изминах пътя и отгледах едно дете вече 20г мъж,във всяка възраст има трудности,но и радости .
Сега имам бебе често казано ми е толкова интересна ,че съм се насочила само към хубавите моменти и не обръщам внимание на трудностите .Скоро чакам да проходи после да говори ...толкова неща ни предстоят заедно .
И за да съм по темата любимата възраст с сина ми беше 3г-10г  Simple Smile,разбират,много са послушни и помагат на мама
Виж целия пост
# 36
Май само аз не харесвам бебета. Преди да родя бях пипала само няколко пъти бебе, по изключение, и то след изрична молба от роднина/приятел. При това имам куп племенници.

Та в този ред на мисли, най-неприятният период ми беше м/у 0 и 12 месеца. Безумно съм я обичала, разбира се, треперих над нея ежеминутно (недоносена е), но всичко ставаше по един нереален начин. Трудно ми е да го обясня дори.

Когато стана на годинка, а след още два месеца и проходи, въздъхнах с облекчение: ма то било човече, бе.

Най-изнервящ период беше м/у 2 и 3, заради кризите и настъплението на Азът. Но пак го предпочитам пред бебешкия, с две ръце.

Виж целия пост
# 37
С първия ми син най-тежко ми беше до 1-вата година,имах нелека депресия,а и той беше много ревлив,сега е на 7,изключителен човек се очертава,умно и любопитно дете,много чувствителен на тема справедливост,нерядко тормозен от наборчетата си,подиграват му се заради това,че леко заеква,от стрес лятото отключи една хронична болест,с която имаме доста напредък на този етап.

С втория ми син най-леко беше до 1-вата година,страхотно бебе,спеше,ядеше,не ревеше.
Откакто осъзна,че е човек,само проблеми създава,много див,много саможив,изключителен егоист,винаги е в центъра на всичко,света се движи,благодарение на него,много забавен,маймунджулъците са му в ДНК-то.Акъла му ражда какви ли не щуротии.В детската градина ме дебнат родители да ме линчуват,вероятно го искат публично.Разбирам ги,та аз съм била и от тяхната страна с номер 1.Говорим,говорим,наказваме,но той пак си прави,каквото си е решил...

В нас е цветна палитра от емоции,драми,цирк,но и много смях.Да са живи и здрави,с проблемите ще се справим.Няма как.
Виж целия пост
# 38
От 1,5 до 2,5 г. за мен беше най-гадният период - голямо бебе, проявява воля, не разбира от обяснения, обаче вече помни и не става да го разсееш, не можеше да говори, тръшкане, рев. Постепенно проговори, очовечи се, сега е на 3 и можеш да се разбереш с него.
Новородените са ми малко плашещи, като извънземни са и имаш чувството, че ще ги счупиш.

Аз като цяло не умея да забавлявам деца, не ми идва отвътре.

Абсолютно, и аз съм така. Първите месеци ми бяха приятни, но и малко страшни защото с първо дете се напрягаш от всичко. После, докато не мина годинката се чувствах чудесно. Периода от прохождането допреди месец-два (точно около 2,5 г) ми беше кошмар някакъв. Способности на дете, акъл на бебе.

Последните два месеца обаче много се промени, мисълта й се промени някак и порасна, вече е малко дете, не е бебе. Направо се родих, че имам разбран адекватен човек насреща си. на 2,9 месеца е сега
Виж целия пост
# 39
И аз не чакам лесно- но чакам такова трудно, което ще ми е приятно.

Защото има възрасти, в които дори и лесните моменти са по-скоро...досадни.
Виж целия пост
# 40
Оплаках се в една друга тема,ама се сетих да ви кажа и на вас какво направи "Любимата ми възраст"
Снощи вечер докато играем на поляните около блока,виждам ,че
нещо рита.Докато видя ,че е някаква дюля и извикам -Не ,той вече идваше към мене
като целите сандали,чорапи и крака бяха изцапани с изгнила дюля.Докато ми мрънка
извинително и върви към вкъщи стъпи в кучешко ако.Идеше ми да го плесна зад
врата,ама той хукна да се чисти в тревата.Малко преди да влезем във входната
намери една гнила круша.И ми вика -Чакай да отида да я хвърля на далеко да не се изцапа
някой.Хукна с крушата ,качи се на една големичка купчинка с чакъл и камъни метна я
и уцели прозореца на едно остъкление на първия етаж на една кооперация.Счупи го.
Уплаши се ,ревна.Ходихме извинихме се,занесох 20лв за прозорчето.И всичко това за
няма и 15 мин.
Виж целия пост
# 41
О, това с инцидентите е брутално. Като Денис Белята. Имаше един период, в който непрекъснато бършех нещо изплескано или разлято.
Виж целия пост
# 42
На мен ми беше трудно от 1 година до към 3, 3 и половина. Мисля си, че това беше заради това, че почнах работа, бачках много, което е уморително, а се връщаш вкъщи при едно дете, което не разбира, не може, а иска да прави разни неща само, дъщеря ми беше много самостоятелна от малка и голям характер и дивак. Гледаше я детегледачка, която определено направи от хлапето човек, макар, че от друга страна беше свикнала, че е център на света. Като тръгна на градина престана с тръшканията и диващините, тогава наистина ми поолекна.

Бебешкия период е хубав, но скучен ако детето е кротко както моето, чудех се защо точно тогава не мога да ходя на работа Rolling Eyes

Любимият ми период ми се струва, че е около 3-5 години - сладки и забавни са тогава. сега е на 6 - вече се държи като голямо дете.
Виж целия пост
# 43
За сега мога само да кажа, че от 0-6м беше голяма...скука.
Сега ми е безкрайно забавно и интересно, обичам и ми се отдава да занимавам и играя с деца.
Но тия първи месеци..
Виж целия пост
# 44
Любимият ми период е СЕГА  Laughing Голямата е на 11, малката на 8г. Сега вече е идилия. Излезнахме от периода на тръшкането, истериите, неразбирането, освен това вече са самостоятелни и разумни, не е проблем да ги оставя за 2 часа сами, без да обърнат къщата наопаки. Разумни и отговорни са, мога да разчитам на тях. А най-големият кеф е, че вече ми правят компания по женски по магазините LaughingСтрува ми се, че в момента са в идеалната възраст-нито толкова големи, че да нямат нужда от мен, нито пък толкова малки, че да ги обгрижвам изцяло, както беше до преди няколко години.
За бебешкият период въобще не изпитвам умиление или носталгия, даже се радвам, че е вече зад гърба ми. Най-трудно ми беше от 0 до 3г. Първо всички бебешки истории-колики, зъби, неспане, прохождане/което при нас продължаваше с месеци/, а после следва най-трудната  възраст от 1,6г. до 3г. Въобще не искам да си припомням тези периоди! Да не споменавам болестите-как от всеки сопол ставаше Т, кашлица и АБ. Спокойствие за мен настана едва когато тръгнаха на детска градина. И пак докато се очовечат, докато почват да разбират, да има нормална комуникация, да се занимават и обслужват сами, минава доста дълго време.
Сега съм в период на „отдих“ един вид, защото чакам пубертските изстъпления вече Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия