Тези дни попаднах на статия с доста еретично мнение: че родителите (но главно майката) може да не харесват еднакво всички фази на развитие на децата. И че това е нормално.
Ето я и статията:
http://www.washingtonpost.com/opinions/im-just-not-that-into-my- … 8da5c4_story.html
За мен приятна възраст беше от раждането до една годинка. След това имаше периоди, в които изнервящите моменти бяха много повече от приятните. Сега е на пет и отново започва да става приятен. Дори и възпитаването и работата са забавни- забавно е да готвиш за дете, което оценява вкуса на храната. Но никак не беше забавно да се чудя с какво да го храня през едни странни периоди на двугодишен каприз, когато от нерви не искаше да яде, а от глад се изнервяше още повече. Някои невербални периоди също бяха трудни.
От друга страна познавам майки, които са отлични гледачки на малки деца, но продължават по същия модел и за подрастващи, тийнейджъри, че дори и за 40-годишни. Те се смятат за отлични майки, защото са били търпеливи с двугодишното, но правят големи грешки с по-голямото дете и не го осъзнават.
Себе си виждам като добра майка на малки бебета (мога да кърмя, да ги успокоявам добре), лоша майка в периода 1-5 години, средно добра до около 13 и имам надежда, че след 13 ще влезем в една много приятна територия с много приключения.
Вие сте: от кой отбор майки сте?
Виж целия пост
Ето я и статията:
http://www.washingtonpost.com/opinions/im-just-not-that-into-my- … 8da5c4_story.html
За мен приятна възраст беше от раждането до една годинка. След това имаше периоди, в които изнервящите моменти бяха много повече от приятните. Сега е на пет и отново започва да става приятен. Дори и възпитаването и работата са забавни- забавно е да готвиш за дете, което оценява вкуса на храната. Но никак не беше забавно да се чудя с какво да го храня през едни странни периоди на двугодишен каприз, когато от нерви не искаше да яде, а от глад се изнервяше още повече. Някои невербални периоди също бяха трудни.
От друга страна познавам майки, които са отлични гледачки на малки деца, но продължават по същия модел и за подрастващи, тийнейджъри, че дори и за 40-годишни. Те се смятат за отлични майки, защото са били търпеливи с двугодишното, но правят големи грешки с по-голямото дете и не го осъзнават.
Себе си виждам като добра майка на малки бебета (мога да кърмя, да ги успокоявам добре), лоша майка в периода 1-5 години, средно добра до около 13 и имам надежда, че след 13 ще влезем в една много приятна територия с много приключения.
Вие сте: от кой отбор майки сте?
И бременността също влиза в този период.
Другият фактор е ходенето на работа - в "някакъв хорър" пък се превърна живота за мен, когато с две-годишно кърмаче се върнах на работа и времето не ми стигаше за нищо, и сън нямаше през нощта, и то капризно и ревливо... Абе не искам да се сещам. Сега се радвам истински на отношенията ни /тя е на почти 6г./, защото зная, че след някоя година ще я почне пубертета и всичко ще се промени коренно. 
До 1,5 г. май ми е най-любимия за сега период. После започнаха да проявяват характер а и лидерката в двойката беше детронирана от сестра си и започнаха тръшканията и войните, до към 3 беше май-най-ужасния ни период. После дойде речта а с нея и преговорите та до 5 г. се търпеше. Напоследък дори мен изненадват с това колко са разбрани все по-често (нещо за което отдавна мечтаех 
) 
