Сватбени "селски" номера и пинизи

Това с носенето после не го разбирам. Къде? На следващата сватба, на която ме поканят ли да я облека отново? Или на някой виенски бал. "ВИП" дамите, които ходят по такива празненства и тържества не ми се вярва да обличат една и съща рокля 2 пъти. Лично аз съм на мнение, че който е тръгнал да си купува рокля си избира тази или тези, които й харесват и повече не му мисли.

Моята абитуриенска рокля беше ушита с идеята да се носи и при други поводи, ама така и не я облякох. По принцип булчинските рокли, дори без шлейфове и обръчи, са направени с идеята за сватба и някак си не отиват на друго събитие. Но все пак, ако не е точно бяла, а розова или синя, и не толкова официална, би могла да се облече и друг път.

     

ако е от 2 части,защо не?

Корсета може да "дооправи"и гарнира с друг цвят и да се носи дори с дънки..

А от полата,човек може да си сътвори какви ли не красоти

Аз съм практична и сватбената рокля си я преправих на бална..

Kaжи ми, че хронологията е "сватба - бал(виенски бал; коктейл)", а не сватба и след това абитуриентски бал. 

Хаха..да..споко..))

Аз говоря за подобен тип втора рокля:

Защо? Ние имахме малко "маси". Подаръците ги оставяха някъде, имаше си хора за тази работа. Аз ги видях накрая, изобщо не бяха те идеята на сватбата. След сватбата изпратихме благодарствени картички, като споменавахме конкретния подарък. Ние със съпруга ми минахме и вдигнахме наздравица с всички гости, като сядахме за малко на съответната маса, за да си поговорим. Дори не знаех, че се давали пари или картички на младоженците в този момента.  Все пак е редно да се уважат гостите, които са уважили вас.

Аз дори не съм носила повторно роклите, с които бях на последните сватби, какво остава да си нося собствената сватбена рокля повторно? Но все пак си е въпрос на избор и разбирания.

Моята идея за сватбена рокля беше нещо като снимките на Мерида, само че не бяла, а нещо като цвят шампанско. Не нещо супер официално, а нещо, което наистина би могло да се облече впоследствие. Но наистина всичко е въпрос на избор и разбирания.

Така го приемам  аз съм против онова обикаляне, където гостите ти бутат пликовете в ръцете. От това искам да избягам!

Миналата година бяхме на една сватба и точно в разгара на празненството чичото на булката обяви на микрофона че синът му ще се жени след два месеца и като започнаха едни ти поздрави и честитки за бъдещото семейство та даже ги качиха на столовете да танцуват и цялата рода ги аплодираше.

Е, аз пък като истинска селянка разиграх всички "пинизи"- обичаи (кой както го разбира) на сватбата си - дойдоха да ме вземат, пъхнаха монети в обувката, обикалях по масите за наздравица с мъжа ми и ми даваха подаръците. Беше ми много приятно. Там разните разигравания с пилета и торти и цигански оркестри ги пропуснахме, както и нанизите с пари. Ама ако свекървата или бабата на мъжа ми бяха извадили някой старовремски наниз със златни пендари (има запазени в музеите много красиви) с удоволствие щях да си го сложа. На мен ми харесват тези обичаи, защото са си български. Била съм и на сватби с уелкъм-дринк и търсене на жартиер и т.н., важното е на младоженците да им е приятно и да не си развалят празника, пък на който не му харесва, си прави сватбата по свой начин.

Да се включа и аз в темата.Вече трети ден я чета, че нямам много време, но вече не мога да се устискам и да не се разпиша.

Да започна първо с моята сватба, която завърши с развод 14 години по-късно.
Сватбата ни беше в далечната 1998. Лично ние не искахме сватба и след направата на годеж с всичките му обичаи споделихме решението си.Срещнахме небивал отпор от страна на баща ми и свекърва ми, та за да не им противоречим се съгласихме.И от там започнаха селските номера и тарикатлъци.
Нито моите родители, нито неговите имаха финансова възможност за посрещане на този разход, но заради хората трябвало да има сватба.Та, речено-сторено.По време на цялото организиране родителите ни все мрънкаха, как нямат средства и чупеха пръсти, как и от къде да вземат.Аз постоянно се опитвах да отменя мероприятието( та ние си се обичахме и въобще не беше най-важно да имаме празненство). За да не ставам многословна ще изброя без много словоизлияния пинизите.

     От страна на свекърите:
 -поканиха 70 души само възрастни роднини и казаха, че не могат да поемат приятелите на съпругът ми.
 -поискаха да има супа топчета, защото възрастните няма да успеят да се нахранят добре със сухата храна приготвена на скара.
 - дядото на мъжът ми беше в конфликт с роднините на сестра си и се скараха пред църквата, като ги видя( искаше да си ходи и се започна увещаване-аман-заман недей).
-при подготовката бяхме забравили да купим чаши за ритуала.
-закъсняха за вземането ми.
-кръстници ни бяха възрастни по обичай да се канят кръстниците по мъжка линия.

От страна на моите родители:
-мрънкане за всичко и всички.
-изнервеност, която се отразяваше и на нас.
-отказ да отида на фризьор, защото е голям разход, а те са ме изучили с такава специалност.Трябваше сама да си правя прическа и грим, че поне да си върна част от парите по образованието ми.
-поеха и приятелите на мъжът ми, защото им дожаля за него, но пък и до днес ми го натякват.


Общо:
-оркестърът беше с певица бивша любовница на свекъра, което доведе до няколко месечни ревниви сцени.
-не им стигнаха пари за плащането на ресторанта и платихме ние от събраната сума, с уверение,че ще ни ги върнат(това естествено не се случи)
-имаше понапити гости,които бяха жалка картинка

Да взема да спирам, че пак се ядосах

Получихме много подаръци на които се радвах, като малко дете.След сватбата аз и мъжът ми бяхме седнали в коридора и като пред коледна елха разопаковахме подаръците.Имаше много повтарящи се, но ги разделихме по родителските къщи, така че влязоха в употреба и им се радвахме.

Това си е скандално вече.
Хем да искат да ти направят сватба, хем да нямат средства, че и претенции.
Как изобщо сте го позволили, не знам.