На нашата сватба единия от подаръците беше плик с 20лв вътре, без картичка и пожелания. За мен това също е селско и неуважително. Само картичка с пожелание щеше да е къде къде по-добре.
В ритуалната зала не сме канили, а просто бяхме споменали на колеги и на няколко роднини (4-ма, 5-ма), че на тази дата и този час ще е събитието и голямата ми изненада, приятна при това беше, че дойдоха повече от 60 човека. Пари изобщо не съм и предполагала, а още по малко очаквала, че някой ще ни даде, но цветята бяха много.
Главният герой е човек с възможности, не става въпрос за някой беден човечец, едва свързващ двата края. Селско ли е, градско ли е - не знам, ама ми идва твърде просташко.
. Всеки, който прави сватби, се охарчва за такова ядене, и всеки, който отива на сватби, си очаква порциона (традиционния).
Но трябва да ви кажа, че това е т.нар.курбан супа и се изяжда на мига. Често съм гледала, като малка, как мъжете искат допълнително. Сега, като голяма вече, разбирам защо 
Има грижовни жени, които старателно си прибират скарата за вкъщи (моята майка е от тях, също 
) и така знаем, че поне нещо се изяжда в един момент, макар и да не е на самата сватба.
. По едно време тръгнаха м/у масите с основното ядене – огромни бели квадратни чинии и вътре - едно малко телешко филенце, до него 2-3 бейби моркова и това всичкото - полято с кафяв сос. Хора, не съм яла по-вкусно телешко през живота си! Това нещо, като го сервираха, веднага пуснаха по масите парещи хлебчета (малки питки), печени на място, в ресторанта. Облизах си пръстите, „измих“ си чинията накрая със залчета хляб. Стигна ми идеално. Не съм преяждала, но се наядох ПЕРФЕКТНО! После ни разрязаха и от тортата и мисля, че това беше най-най-най-добрия порцион, който някога са ми сервирали в живота, на сватбено мероприятие 
. Бях толкова въодушевена, че още след няколко дни се пробвах да направя същото ядене у нас. И започнах да го рекламирам на всички познати... 
Той си държи на скарата. И ми го каза: по нашия край, ние сме си свикнали на мешани скари и си ги искаме!
