Да, интересно другия вариант как е - децата ходят ли без вас.
Виж целия пост
Странно или не?
- Публикувана: 23 септ. 2014, 22:45 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2014, 22:15 ч.
# 121
7 окт. 2014, 09:40 ч.
И на майка ми, която живее у нас, и при свекърите.
Но аз, мъжът ми е детето си вървим в комплект.
Засега дъщеря ми е малка, за да ходи някъде без нас.
Виж целия пост
А има ли на кого да го оставите?
Но аз, мъжът ми е детето си вървим в комплект.
Засега дъщеря ми е малка, за да ходи някъде без нас.
# 122
7 окт. 2014, 09:43 ч.
Моето ходеше навсякъде с баба си и дядо си. А те не е като да са се спрели. Дори предпочиташе тях, защото там дисциплината е различна. От първи клас ходи на всички видове зелени училища, екскурзии и тем подобни. И беше във времената, когато нямаше мобилни телефони, а карта за телефонен автомат.
Виж целия пост
Да, интересно другия вариант как е - децата ходят ли без вас.
# 123
7 окт. 2014, 09:49 ч.
beba2 , ти май не си от тези, които навсякъде ходят в комплект. За тях ми е интересно - пускат ли децата си сами.
Виж целия пост
# 124
7 окт. 2014, 09:52 ч.
Аз имам на кого да го оставя и го оставям .Две години ходеше само на училище, а не на занималня, защото го оставях на майка ми.Излизаме и сами с мъжа ми- напр., на вечерна сватба не съм вземала детето или на събитие, което не е подходящо за него.Също и на гости, в чиято къща се пуши - отиваме но без детето.
Често съм излизала сама на театър- държа на определена постановка, мъжът ми не я харесва- излизам сама.В най-големия студ мин. година отидох сама на театър, дори по улиците след театъра нямаше жива душа.
Но на почивка, на екскурзия- никога не сме без детето, не защото няма къде да го оставим, а защото няма как да е същото без него, ще ни липсва и на двамата.
Най-хубавите ми спомени от детството ми са свързани с места и пътувания заедно с моите родители, винаги на тези места имаше и деца.Сега горе-долу повтарям сякаш моето детство- не нарочно, а така ми идва отвътре, по естествен начин се получава.
Детето ходи самО на градски лагер- с преспиване у дома, само през деня са по поляните, искрено ми се иска и аз да съм там, защото е много весело, но няма как.
Често обича да спи при баба си/ през два етажа/, защото там е демокрация, с която въпреки моите тоталитарни настроения не мога да се справя.
Виж целия пост
Често съм излизала сама на театър- държа на определена постановка, мъжът ми не я харесва- излизам сама.В най-големия студ мин. година отидох сама на театър, дори по улиците след театъра нямаше жива душа.
Но на почивка, на екскурзия- никога не сме без детето, не защото няма къде да го оставим, а защото няма как да е същото без него, ще ни липсва и на двамата.
Най-хубавите ми спомени от детството ми са свързани с места и пътувания заедно с моите родители, винаги на тези места имаше и деца.Сега горе-долу повтарям сякаш моето детство- не нарочно, а така ми идва отвътре, по естествен начин се получава.
Детето ходи самО на градски лагер- с преспиване у дома, само през деня са по поляните, искрено ми се иска и аз да съм там, защото е много весело, но няма как.
Често обича да спи при баба си/ през два етажа/, защото там е демокрация, с която въпреки моите тоталитарни настроения не мога да се справя.
# 125
7 окт. 2014, 12:26 ч.
Ами то и ние не сме ходили на почивки и екскурзии без него и то не защото той няма да издържи без нас, а аз няма да издържа без него... 
Но виж на Св. Валентин сме ходили с нощувка, без грам чувство за вина от моя страна Празнували сме НГ без него, като излизаме след 00ч, за да я посрещнем първо заедно. Не ми се нрави идеята да ми спи по столове и пейки... А и така всички са доволни Ходим по заведения без него, като после компенсираме като излезем тримата По РД също...не всички наши приятели имат отрочета, не винаги там има деца и не винаги е "подходящо" да си вземаме опашката А и се е случвало да идва и после от вратата да почва да мрънка, че иска да си ходи, защото няма деца...и какво става тогава? Разхождаме се да го върнем...е, мерси
Виж целия пост
Но виж на Св. Валентин сме ходили с нощувка, без грам чувство за вина от моя страна Празнували сме НГ без него, като излизаме след 00ч, за да я посрещнем първо заедно. Не ми се нрави идеята да ми спи по столове и пейки... А и така всички са доволни Ходим по заведения без него, като после компенсираме като излезем тримата По РД също...не всички наши приятели имат отрочета, не винаги там има деца и не винаги е "подходящо" да си вземаме опашката А и се е случвало да идва и после от вратата да почва да мрънка, че иска да си ходи, защото няма деца...и какво става тогава? Разхождаме се да го върнем...е, мерси 
# 126
8 окт. 2014, 10:36 ч.
Мога само да предположа защо не си ги вземат с тях: може често да боледуват и да ги е страх, че ще им се разболеят; може да им става лошо при пътуване; да не искат да пътуват; ако касае планински преходи и дълго ходене - да не издържат физически и т.н.
Виж целия пост
# 127
8 окт. 2014, 12:59 ч.
Не съм беба, но ако ми позволиш да отговоря
Моите деца ходят без нас на разни места. Дъщеря ми, трета подред година, ходи на летен лагер с класа си, ходи на всяка възможна екскурзия сама, и понякога, ако много й се приходи, отива с баба си и дядо си (и брат си) на море, или планина.
Не виждам смисъл да си ограничавам децата от такива мероприятия.
Не виждам смисъл и да ги мъкна абсолютно навсякъде с нас.
И не защото вече са сравнително по-големи. Дори, когато дъщеря ми беше мъничка, и примерно не можех да я оставя на баба й, винаги съм намирала начин (най-добрата ми приятелка с радост я взимаше и я гледаше с голям кеф без оплаквания), да изляза, или да отидем с мъжа ми някъде, само двамата, дори и за повече от един уикенд.
Виж целия пост
beba2 , ти май не си от тези, които навсякъде ходят в комплект. За тях ми е интересно - пускат ли децата си сами.
Моите деца ходят без нас на разни места. Дъщеря ми, трета подред година, ходи на летен лагер с класа си, ходи на всяка възможна екскурзия сама, и понякога, ако много й се приходи, отива с баба си и дядо си (и брат си) на море, или планина.
Не виждам смисъл да си ограничавам децата от такива мероприятия.
Не виждам смисъл и да ги мъкна абсолютно навсякъде с нас.
И не защото вече са сравнително по-големи. Дори, когато дъщеря ми беше мъничка, и примерно не можех да я оставя на баба й, винаги съм намирала начин (най-добрата ми приятелка с радост я взимаше и я гледаше с голям кеф без оплаквания), да изляза, или да отидем с мъжа ми някъде, само двамата, дори и за повече от един уикенд.
# 128
8 окт. 2014, 21:55 ч.
П.П. Мен не са ме оставяли на никой, нямало е на кой. В резултат на което не отидох на нито един лагер от училище (ревях), само на 2 от танците, защото ме "заставиха" (ако искам да танцувам да отида, учеха се нови танци там)...ами през всички останали часове, в които не тропах пак ревах... Ходех по банкети с тях, всъщност си бях абсолятна лепенка навсякъде и сега като вече пораснала отчитам това като голяма загуба
Съжалявам, че заради мен не са имали поне 1 ден в годината, през който да са само двамата! Та по тоя повод моят син отиде на лагер на 5г пак от танците За да не преживее това отделяне като стрес и аз бях там 
Ами мога да ви кажа, че детето беше с мен само в леглото. През цялото време беше из стаите с другите деца (той е най-малкия там), а аз си четях книжките
Това за лагера не го разбрах. Звучи ми все едно родителите трябва да идват с теб на лагер?
И моите родители не са имали на кой да ме оставят, затова ме записваха на всички лагери дето намерят всяко лято още от 1-ви клас. Обикновено ходех на 2-3 лагера за по 2 седмици всяко лято и си редувах планина и море. Докато вляза в пубертета бях обиколила цяла България вече Обичах ги тия лагери и ходех с голямо желание.
Сега си ходим с детето навсякъде. Няма на кой да го оставим. Но ако имаше, щяхме да го оставяме за кратко и рядко само за някои пътувания. Приерно тежък преход в планината, защото то не би издържало. В чужбина и на море, пак бихме го взимали с нас, както и сега.
Виж целия пост
П.П. Мен не са ме оставяли на никой, нямало е на кой. В резултат на което не отидох на нито един лагер от училище (ревях), само на 2 от танците, защото ме "заставиха" (ако искам да танцувам да отида, учеха се нови танци там)...ами през всички останали часове, в които не тропах пак ревах... Ходех по банкети с тях, всъщност си бях абсолятна лепенка навсякъде и сега като вече пораснала отчитам това като голяма загуба
Съжалявам, че заради мен не са имали поне 1 ден в годината, през който да са само двамата! Та по тоя повод моят син отиде на лагер на 5г пак от танците За да не преживее това отделяне като стрес и аз бях там Ами мога да ви кажа, че детето беше с мен само в леглото. През цялото време беше из стаите с другите деца (той е най-малкия там), а аз си четях книжките Това за лагера не го разбрах. Звучи ми все едно родителите трябва да идват с теб на лагер?
И моите родители не са имали на кой да ме оставят, затова ме записваха на всички лагери дето намерят всяко лято още от 1-ви клас. Обикновено ходех на 2-3 лагера за по 2 седмици всяко лято и си редувах планина и море. Докато вляза в пубертета бях обиколила цяла България вече
Обичах ги тия лагери и ходех с голямо желание. Сега си ходим с детето навсякъде. Няма на кой да го оставим. Но ако имаше, щяхме да го оставяме за кратко и рядко само за някои пътувания. Приерно тежък преход в планината, защото то не би издържало. В чужбина и на море, пак бихме го взимали с нас, както и сега.
# 129
8 окт. 2014, 22:15 ч.
Не, просто не бях свикнала да ходя никъде без тях Нормално, като никога не бях оставала без тях... А аз наистина не съм стояла дори един ден на село и тн. Ама голям рев беше 
П.П. Сега се сещам, че имаше само един случаи. Ходиха на сватба на 400км и тръгнали вечерта. Да съм била на 3-4г. Оставиха ме при баба ми или по-точно баба ми беше дошла в нас. И то през ноща са се разменили, за да не усетя. Е, пак голям рев беше и до пубертета им го напомнях
Виж целия пост
[
Това за лагера не го разбрах. Звучи ми все едно родителите трябва да идват с теб на лагер?
Това за лагера не го разбрах. Звучи ми все едно родителите трябва да идват с теб на лагер?
Нормално, като никога не бях оставала без тях... А аз наистина не съм стояла дори един ден на село и тн. Ама голям рев беше П.П. Сега се сещам, че имаше само един случаи. Ходиха на сватба на 400км и тръгнали вечерта. Да съм била на 3-4г. Оставиха ме при баба ми или по-точно баба ми беше дошла в нас. И то през ноща са се разменили, за да не усетя. Е, пак голям рев беше и до пубертета им го напомнях
Препоръчани теми