Странно или не?

axel_chiara2430, хехе, не знам кое е проява на лош вкус, но твоят пост ме разсмя.
Особено в частта че съм ангажирала времето Ви да пишете по темата.
Не съм карала никого да пише където и каквото и да било, въпрос на личен избор е.
Предполагам всеки си е направил заключения някакви, но не е длъжен да ги споделя. Както и аз не съм.

Радвам се , че съм те разсмяла и извадила от сивотата на ежедневието ти , но като не искаш другите да споделят мнения и да уважат темата ти , защо изобщо си правиш труда да я пускаш . Какви изводи да си вадим , ние сме си ги извадили отдавна и сме решили преди твоето подсещане какво да правим с децата си , а не да ни патронизират ... Та в крайна сметка няма да разберем дали сте странни родители ... Хайде можеше да проявиш въображение и да не си толкова тривиална в отговора си  , поне си усмихната сега , това е важно!

axel_chiara2430, човек може да прояви въображение сред хора, които ще го разберат. За останалите и подобен отговор е достатъчен.
Другото ще го пропусна, подобни тривиални опити за заяждане не са оригинални.

Първо искам да отговоря за моите родители,защото си мисля,че човек съзнателно или не повтаря детството си.

Моите родители ме оставяха у дома при следните обстоятелства- баща ми- при  служебни командировки ,вкл. и в чужбина, както и при лечение на санаториум.Майка ми- при изпити в друг град/ беше студентка-задочничка/, както и при лагери с деца, за които преценяваше, че  не са подходящи за мен- напр. зимен, спортен лагер, деца от спортното у-ще, аз- кекава и лесно разболяваща се .

Не е имало  пътуване, екскурзия, почивка или дори гостуване при баба ми, която живееше на 500км, на която да са те двамата заедно, а аз да остана някъде си.На гости, на късни спектакли са ходили сами, но не и на почивка.

Горе-долу така е било и в семейството на мъжа ми.
Така е и в нашето семейство.
Не сме ходили на почивка, екскурзия, дори някакво кратко пътуване без детето.
Заведохме детето на 5г. в Италия и при положение, че не е от най-кротките- грам притеснение не ми създаде.Вярно, че едва ли ще помни нещо, но съпреживяването на красивите моменти все ще остане някъде в съзнанието му.

Не казвам,че има правилно и не правилно- все пак зависи от професиите на родителите, кой с какво време разполага и т.н.
Но за мен детето не може да е тежест или излишен ангажимент, харесва ми да сме заедно, да споделяме красотата на природата, да разглеждаме снимки след завръщането си, да си създаваме спомени.Дори на някои места ходим целенасочено заради него- интересни исторически забележителности, на които вече за съжаление от училище не водят децата.

Но от темата се замислих дали пък да не престана да публикувам снимки на детето във ФБ има и здрав разум в това- да не се размятат снимките му, макар и само между приятели.

Светкавица, последното не го разбрах. Нали приятелите ви са виждали детето, познават го. Какво като го видят и на снимка с мама и тати?
Може да ограничиш кой да вижда определена снимка. Така по-далечните познати няма да имат достъп до всичко.

Точно това имах предвид, да не се вижда снимка от непознати.
Уж съм ограничила само до приятели, но знам ли.
Добре поне,чене приемам всякакви покани и приятелите ми във ФБ в основната си част са ми наистина приятели.

Всеки човек има нужда от лично време, дори и мама
За мен е изключително важно в един брак да има време и само за мъжа и жената. Даже съм напълно против обратното. Чудно ми е само тези, които го отричат стоят ли между децата си докато си играят с приятелчета...защото това си е същото. Всеки има нужда от интелектуална среда и общуване с връстници, както децата, така и родителите.

Аз това го разбирам донякъде, въпреки че не на всяка почивка - сами. Но от време на време е хубаво и необходимо.
За мен е по-странно постоянното оставяне у баби на по-малките деца - имам познат случай на детенце, което беше командировано у баба си за по няколко месеца - бабата е в съседен квартал, майката не работи, но не можела да избържа. Други пък - пращат детето от май до септември на село и ходят на свиждане веднъж в месеца. То всеки си има своите причини и няма как да бъде разбран от всички...

Чак сега видях темата. Винаги водим детето с нас. Винаги. Ще спрем, когато порасне и ни отсвири.  
Достатъчно си почивам вкъщи, че да се развявам непред-назад без детето. Мъжът ми мисли по същия начин.

Навсякъде сме с децата. Със свекърва си не контактувам, а моите родители живеят в далечен град. Майка ми ще дойде на гости и евентуално ще отделим малко време с ММ да излезем само двамата. Не мисля, че е възможно да се отчуждим. Имаме достатъчно общи интереси.

Ти като не контактуваш и децата ли не контактуват?

А има ли на кого да го оставите?

Ей като се започне с това 'има ли на кого са го оставите'...
Ами хайде представете си,  че има хора които искат децата им да са с тях, въпреки че могат да ги оставят на баби.

Има и такива , които непрекъснато ги оставят, поне почивките искат да прекарат заедно. И във фейсбук излизат винаги с децата.

А някой друг като почне, "че има хора които искат децата им да са с тях"...звучи все едно ние другите не искаме да чуваме за тях...

Живота е баланс, във всяко едно отношение И най-идеалния варнаинт е да намериш най-доброто отношение Това, че мога да оставя детето си за 1-2 дена далеч не означава, че не го искам през всички останали 363...но искам и поне 2 да съм само с мъжа ми Така както съм убедена, че ако се навра между него и Митко докато си играят той няма да ме иска Това означава ли, че той като цяло не ме иска?  

В тия случаи се чудя дали детето има повече нужда от родителите, или родителите от детето и съм по-склонна да приема втория вариант

П.П. Мен не са ме оставяли на никой, нямало е на кой. В резултат на което не отидох на нито един лагер от училище (ревях), само на 2 от танците, защото ме "заставиха" (ако искам да танцувам да отида, учеха се нови танци там)...ами през всички останали часове, в които не тропах пак ревах... Ходех по банкети с тях, всъщност си бях абсолятна лепенка навсякъде и сега като вече пораснала отчитам това като голяма загуба Съжалявам, че заради мен не са имали поне 1 ден в годината, през който да са само двамата! Та по тоя повод моят син отиде на лагер на 5г пак от танците За да не преживее това отделяне като стрес и аз бях там Ами мога да ви кажа, че детето беше с мен само в леглото. През цялото време беше из стаите с другите деца (той е най-малкия там), а аз си четях книжките