Един най-обикновен седмичен ден :(

Това твърдение е само повърхностно вярно. По време на тираниите "човешките драми" се увеличават драстично. 
Но пък обществото може да е тежко болно дори да няма тирания.

 

Разликата е в това дали имаш избор или не. И най-лошите възможности за избор са по-добри пред липсата на такъв.

Всъщност ми харесва второто изречение на Жаве, че и при липса на тирания обществото може да е болно. Точно това се случва тук повече от 20 години. И трагедиите са не по-малко, просто характерът им е различен..все пак вече няма лагери, за щастие.

Липсата на избор смачква духа, без значение за каква тирания ще говорим (комунисти, нацисти, т.н.).

Явно нищо от историята не влиза в главите на някои хора. Няма как да имам носталгия по време, което е отнело толкова много човешки живота, променило е трагично съдби и пряко е довело до сегашното състояние на България и на хората в нея.
Явно вие, които сте носталгично настроени, дори не можете да осъзнаете какво означава свобода. Много е жалко, защото ще въздишате по миналото, но няма как да промените настоящето и бъдещето.
Аз се борих с наследството от строят 10 години и ми писна, защото е пълно с "носталгично" мързеливи и неправещи нищо хора, които още чакат да им се "даде" и някой да ги инструктира какво да правят.
Аз се спасих и не съжалявам за решението си ни най-малко. В западните държави са имали не по-малко тежки времена, но са се развивали по нормален начин. И в Австралия са имали външни тоалетни, беден живот и много ама много проблеми, но сега са доста напред, защото не са имали кой да ги репресира.
Просто е безумно твърдението, че лагерите са съществували, защото е имало нужда. В тях попадат прогресивни, интелигентни хора, които са били в центъра на живота. Знаете ли колко хора са избити, само, защото са били на някаква длъжност?
А знаете ли какво се е случило със семействата им после?
Разрушена е развиваща се икономика, спрян е всякакъв прогрес. И не си мислете, че без безумния социализъм е нямало да има заводи и пътища.
Просто икономиката щеше да се развие в по-нормална посока. Не е нормално да изграждаш завод за преработка на суровина, която нямаш.
Много обичам да цитирам една готварска книга от 29та година, в която има лист на продуктите достъпни на пазара в България - аспержи например. България е била износител на въпросните.

Неясно как превърнахте носталгията от ритане на топка или скачане на ластик в носталгия по някакъв строй.

Down Under, според мен трябва да си отиде, грубо казано, поне още едно поколение, за да се ''изчисти'' душата.

Хубав пост, btw.

Таис, не става. Нали виждаш, колко страдащи по онова време не са се и докоснали до него. Живеят си с идеята за "раздаваните" жилища и шпека в хладилника.
Нивото на политиците ни в момента е следствие на този безумен режим. Съгласна съм, че на всякъде в политиката има лобиране, връзки и някаква форма на корупция, но чак толкова неработещи органи има само в африканскиде държави. (Там е доста по-страшно).
А иначе, ние всички имаме приятни спомени от детството си. И аз си спомням с носталгия за безумно дългите дни и лета . Сега, времето ми лети. Спомням си и как исках да съм голяма и независима, а сега ми се ще мама да е до мен.

Не са много тези да ти кажа. Повечето такива жалеещи имат, или техни роднини са имали, някаква лична изгода от този строй. В този строй, както много добре помним, от едни се взимаше, а на други се даваше. Е-ясно е, че тези на които се е давало и по някаква причина е спряло да им се дава, ще чустват носталгия.
Човешко е.

Гери, потресаващото е, че и на такива на които не им е давано много страдат. Тези, които бяха "на върха" и до сега имат пари и са добре. А тези по форумите какво са получили - лишили са го от нормалният им бит, например занаятчийство или селско стопанство и са ги забили в някакъв непроспериращ завод и в панелка.
Занаятчийството и селското стопанство са донесли доста печалби в други държави, а ние сега имаме огромно количество от мрънкащи и недоволни хора.
Много ми е гадно като видя разпадащите се панелни блокове в дружба на път от летището. Тъжно ми е още повече, като видя и пустеещите земи.
Научиха ни да ни е срам да работим и това се отразява и в обслужването на всякакво ниво. Тук австралийците са супер мили и работят с кеф. Само някои китайци и индийци се държат все едно ти правят услуга и се набива ужасно на очи, а в българия 90% от хората се държат така. Някак неудовлетвореността им си личи.
Не е всичко черно и там. Аз съм печелила конкурс и съм повишавана в работата си без никакви връзки, дори с "утежнено" минало, но масовата картина е...
В момента се занимавам с държавни поръчки, това правех и в България. Тук нямам никакъв стрес и натиск, там ... разбих си нервите.

Не знам по времето на комунизма дали сме били толкова нещастни и ощетени...
Лично аз, бях готова да си сложа въжето на врата през 1996-97 год.- време, през което нямах стотинки за хляб и за сапун...и най-лошото е, че тогава се роди детето ми и все трябваше да намеря отнякъде тъпия сапун Бебе и някакво мляко

За цялото време, преживяно от мен на този свят, в тази държава...по-лошо от 1996-97, известни като времето на Виденов, по-лошо не е било!

П.П   Да ти подарят сапун Бебе (и то от оня гадния лепкав, жълтеникав комунистически сапун) и да се разплачеш от радост е нелепо.....Нямам думи

И сега, когато си го спомням този период ми се реве.

Ако не се лъжа, 1997 година е годината с най-ниска раждаемост в страната (за нас имаше места в градини и ясли, само дето нямаше как да си изхранваме децата  )

И изобщо годините 1996-7 си заслужават отделна тема

А да те изгонят на улицата, да ти вземат всичко... Да имаш дете на 6 месеца, да ти откажат лекарска помощ, да умре детето ти.....да са убили преди това баща ти, а теб да те пратят на фронта, да защитаваш народната власт.   Най-малкия ти проблем ще е бебешкия сапун.

Всеки гледа от своята камбанария и собствените си преживявания. За мен най-тежко е било 96-97г. Но пък за други хора точно това време беше супер ...

По времето на социализма бях малка, невинна, скачах си на ластика и нямах грижи. Нямах "вредни" роднини, бях от разполагащите с "Тоблерони", "Нутела", портокали и не знаех нищо за лагерите...Така че лоши спомени нямам...е, купонната система беше гадна, но тя беше през 90-та година...точно, когато комунизма уж си отиде...

Само че какво общо имат личните детски спомени с оценката на строя и времето?
Винаги много се ядосвам и паля на тая тема, нация, която не вижда грешките си, е обречена да ги повтори, че и по-тежки да направи.

Самата тема няма нищо общо, нито с едното, нито с другото, ама нейсе, завъртяхме я натам