Много тежък бебешки пубертет

Вили, щом не иска да спи и лелите са склонни да го оставят да играе през това време, мисля, че това е добре. ще играе, играе, пък току-виж му се доспи. сигурно ще го взимаш няколко дни кисел и недоспал и ще си ляга по-рано.
ще му трябва време да свикне, че няма да го взимаш след като обядва, но вариантът да го оставят да играе не е лош. по-гадно ще е ако на всяка цена държат да легне и да стои в леглото.
не разчитай само на лелите, говори му и ти у дома, че днес ще остане да спинка с другите дечица, че има легло, специално за него и т.н.
ти по-добре сега се примири, че известно време ще е хаос у дома и че няма да се наспиваш, докато всички си напаснете режима - малчо на ясла, ти на работа. недей да се паникьосваш и вторачваш в недоспиването и умората, всичко е въпрос на време, ще отмине, не се изнервяй излишно. 

Здравейте
записвам се само при вас, а по-късно ще изчета всичко до тук което сте писали. Влизам във вашия клуб. На път съм да се обеся на някое дърво. Теодор /на 3г.1м/ ми взима акъла. Не минава ден без да си мисля че съм за лудница. Бяс, истериите траят все по - дълго с всяка следваща. Няма нещо което да направи доброволно. Абе дълго е за обяснение, но е подобно на вашите истории.
Честно да ви кажа /макар и егоистично/ понякога просто ми става по добре като знам че не съм само аз така.

И аз донякъде с това се успокоявам- като разбера, че не е само при нас проблема. То реването и тръшкането както и да е, но лошото е, че започвам в такива моменти да си мисля, че нещо не е наред, дали пък нещо не е болно детето........абе въобще сдухвам се. 
Сега най- новото при нас е, че по никакъв начин не ми дава да й взема урина за изследване за яслата. На гърне не иска да сяда, извива се назад, пищи. Пробвах да я държа над леген и баща й да държи контейнерчето под нея- ядец... и 2 секунди не издържахме така. Залепих й колектор за урина, скъса се да реве, накрая си скъса памперса и го махна. Изчакахме я да се измори много вечер и й лепнах един колектор, затворих памперса и я сложих да спи, порева малко, явно беше много изморена и заспа. На сутринта имахме урина. Но, естествено, откриха бактерии и не знам дали ще мине това изследване пред ЛЛ. Според мен, а и според лаборантката, пробата е замърсена, защото е седяла цяла нощ, ама върви обяснявай. Ако ЛЛ в понеделник не ме разбере, ще се разрева пред нея. Някакви идеи? 

Ели, колектора се слага сутрин рано рано преди да се е разсънила. Ставаш преди нея, будиш я, бързо сваляш памперса и ако трябва до течаща вода я държиш. Така най лесно става. Иначе да я чакаш да се изпишка си е сложно.

Ние вземахме с памук. Слагам 1 парче в памперса и готово, после изстисквам в контейнерче. Няма ли сме замърсена проба така до сега...

 Аз не съм в позиция да давам съвети,защото моето дете е малко все още и не знам какво ме чака,но мога да споделя опит с комшийчето.Тя е в момента на 2 годинки и 6 месеца.Същата работа беше и тя.Майка й се беше побъркала,познавам я от години още преди да родим,не пушеше и даже ме критикуваше за пустите цигари,Е...пропуши Малката тотално й се качи на главата.Просто не я признаваше за нищо.Истерии,рев,посиняване,не искаше да прави нищо,да се обува,да си ляга,да яде,да излиза,да се прибира,да се облича,да се съблича...абе тотална опозиция.Веднъж й се наложи да ми я остави в къщи,просто нямаше кой да я гледа ,а тя имаше неотложна работа.Моят син беше на 10 месеца.На мен ми настръхна косата,само като чух ,че ще трябва да я гледам,но нямаше как да откажа.И така...води ми я в 8 сутринта,не закусила естествено....не иска да яде.Аз си одрязах парче торта ,налях си чаша сок,попитах я"Искаш ли да закусим",отговорът естествено отрицателен.Нищо,хапнах си,а тя мегледа през цялото време с едни голеееми очи Изобщо не я занимавах с нищо ,оставих я да се развива,след около 15-тина минути ме пита "Има ли още торта? ,аз с искрено съжаление й отговорих "Оооо,няма,съжалявам,аз я изядох,колко жалко,че сега ще останеш гладна,наистина съжалявам" ,заигра се ,на обяд се нахранихме заедно Дойде време да ляга ,попитах я "Ще спиш ли,защото ние смятаме да си починем?" Естествено,отново отговорът "Не" .Казах й "Ок,ние си лягаме,моля те не вдигай шум!" Легнах си с бебето в спалнята,след 40 мин. станах да я видя-спеше на пода.Преместих я,спа още час и половина.Дойде време за разходка,на пътя реши ,че няма да ходи,ей така,не й се ходело,попитах я"Ами добре,искаш ли да се приберем" ..естествено "Не" Казах "Ами значи май,ще трябва да си останем тук" .Седнах си на тротоара (по нашата улиза рядко минават коли) ,повярвайте ми-никога не съм седяла толкова дълго на тротоара,а тя през цялото време стои до мен изправена със скръстени ръце и не особено доволна физиономия.Накрая заяви,че вече й се ходело   Отидохме в парка,игра нормално,прибрахме се и майка й я взе.Нямаше и 20 и мин. до началото на истерията,виковете и тропането,което се чуваше от апартамента.Аз сама започнах да я искам в къщи,имаше период около един месец,в който тотално си живееше у нас Честно,не ми пречеше,само че мъжът ми започна да се цупи,а и на майка й вече започна да й става неудобно.Но детето се промени.Проблемът при тях беше,че майка й истерясваше май повече и от нея."Не искам,няма да ям" веднага следват викове ,заплахи ,и двете ще си умрат на ината.През този месец й обяснявах какво правим и как се случват нещата,а и тя май малко си почина и се поуспокои,сега проблемите им се свеждат до нормалното.Естествено,че без бели и караници на тази възраст не може,но са далеч от предишните ,клонящо към лудост изцепки.Та...може би ,трябва малко по-скпокойно и много търпение.А боят за мен е табу.Никога не бих ударила дете,ама никога,каквото и да става.

много добър пост.
дано някой схване, че истериите имат 2 страни.
децата отразяват отношението към тях.
колкото повече детето бива неглижирано, толкова повече внимание изисква. затова използва най-добрия си репертоар и прави драми.

Чужди деца много лесно се гледат и за тях много лесно се дават съвети.
Мен всички съседчета ме слушат.

Абсолютно е така! И аз вечно, от малка, с деца съм била заобиколена - роднински, съседски, случайни - и доста години с деца съм работила - всички са ме слушали, разбирали сме се повече от идеално, но с моето дете изпускам нещата от контрол! Самообвинявам се понякога, казвам си, че покрай толкова много чужди деца съм се изчерпала и нямам нужното търпение за собственото си, но просто не е същото!

защо нямаш търпение за твоето?

аз не съм от типа жени, които са заобиколени от орда чужди деца... идват за малко при мен и продължават нататък, абсолютно безинтересна съм им.
според мен разликата идва от това, че когато наоколо има чужди деца, то обикновено имаме и време за тях - за игри, за внимание и т.н. ето и celevra  споделя:"повярвайте ми-никога не съм седяла толкова дълго на тротоара".
 кой има време да стои седнал на тротоара час или повече? със собственото дете сме затънали в ежедневието и просто балансът избива и затова се получават и тези сцени.

аз не мога цял ден на 100% да отдавам вниманието на детето, защото имам и други задължения, както и потребност да отделя време само за мен.
и двете страни трябва да направя компромис, но ситуацията трябва да е win/win, защото иначе и двете страни губят.

детето ми сега не иска да го преобличам, но не се облича и само. съответно цялата тази битка, я обръщам на игра. на него му харесва и се залива от смях. да, отнема повече време, но накрая няма ревящи, изнервени, изпотени и т.н.
понякога бързам и не ми е до игрички, ама по другия начин не става по-бързо и накрая Дзвер реве, а аз съм още по-изнервена...

И аз съм от тези, които губят търпение. Ама за секунди го губя, както до преди малко сме се гушкали, скъсвала съм го от целувки и нежности, така в следващия миг мога да изтрещя. Много е гадно и да, абсолютно съм наясно, че вината е в мен, а не в детето. Обаче наистина май с чужди деца е различно, може би повече се сдържаш с тях, така също и децата се държат различно с чужд човек.

Не, не се сдържаш с чуждите деца. Просто не си емоционално обвързан с тях както със собственото си.
Децата по същия начин. За това и се глезят на родителите си и бабите/дядовците.
Моето дете научи неща в градината от раз, а аз преди това с месеци се опитвах да обяснявам и показвам.
Нормално е. Гледам да запазвам самообладание, не ми се получава. Използвам какви ли не трикове. Постоянно ги сменям или измислям нови. (триковете).
С нерви не става, но понякога родителя трябва да покаже, че точно това не може. Т.н. граници.

Онази вечер каза, че няма да си мие зъбите. Обясних му, че това не е по избор задължително е. Зарева като магаре, с борба му ги измих, в момента, в който му изплакнах устата, се ухили и са разкача. Не се трогнах. Същото е с чистенето на нос, пиенето на лекарства и къпането. Вече не реве, но трябваше доста дълго време обяснения и никакъв компромис при извършването на тези дейности.

Като казахте зъби - моят син много голям напредък има с миенето, откакто му чета една приказка за момиченце, което не иска да си мие зъбите. Не, че преди не е искал, ама не му беше на сърце...  Сега сам казва "Зъбките, ако не измиеш, ще ги разболееш! Трябва чистички да светнат!" /това е от книжката/.

При нас рядко има резултат пошляпването, знам, че не трябва да го правя, но до такава степен се изнервям, че просто става по-силно от мене, ужасно е, наистина и много съжалявам всеки път. Аз съм яла бой рядко като малка, но всеки път си го спомням и истината е, че ако сега синът ми прави тия неща, заради които аз съм яла бой (под бой имам в предвид плесник по бузата), е честно казано - да, и аз ще го шляпна ако направи тия глупости. Единия път беше, че бях целунала кучето по устата, втория път беше, че бях взела цигара от цигарите на баба ми и бях решила да видя защо пък пуши, сигурно е много хубаво!!!! Е и в двата случая си заслужават шамарите:)) До сега не съм го удряла по лицето, адски е унизително и обидно и ужасно, само леко по дупето, което незнам дали може да се нарече бой, защото целта ми не  е да го заболи, ами да разбере, че е направил беля, защото от дума не разбира.
Да кажа за яслата какво се случи в четвъртък и петък, след като сряда опитът за заспиване беше неуспешен - четвъртък нещата бяха същите, отидох, взех го, беше адски порой навън, едва го доведох до вкъщи в 16,00, мислех да пропуснеме спането, но той почти заспа в колата и нямаше как, сложих го за 1 час. В петък бях притеснена, защото му се падна една от сестрите, които е най-неучтива, най-груба. Обадих й се в 14,00, както и предните два дни да я питам какво става и тя - ми ето го, готов е, заспа за 15 минути, стана и се напика и сега го преобличам, идвайте да си го вземете, защото така до довечера недоспал няма да издържи. Като отидох да го взема тя ми го доведе, каза ми - аз няма да стоя до него като спи, аз имам и друга работа, щом излязох от спалнята го видях, че и той е станал и аз й казах, че вероятно не е бил заспал дълбоко и тя - е аз няма да стоя до него, да не ми е само той..Ама по никакъв начин не съдейства за по-лесната му адаптация, напротив, просто съм потресена от тази сестра и мисля да се оплача, ще изчакам още малко и ще го направя, та ако ще да се наложи да го преместя от тази група.
Предния ден бях посъветвана да посетя детската психоложка в градината, като заедно с нея да потърсиме причината за трудната адаптация, определено разговорът с тази жена ми беше много полезен . Аз постоянно му говоря, че в градината си има легло, че е хубаво. E да ама не, оказа се, че там дори не са им позволени възглавници, нито играчки, нищо, нормално е, когато по нищо не наподобява домашното легло да не иска изобщо да заспи, още повече, че той и вкъщи има проблем със заспиването на обяд. Психоложката ми каза да му занеса там нещо от вкъщи, примерно възглавницата, въпреки че там не са позволени, но ще направят компромис с него докато свикне и това явно даде резултат след като в петък беше заспал, макар и за 15 минути, за мен това е голям напредък и попитах грубата сестра - как мислите, не е ли напредък това и тя - вижте какво, ако имате някоя баба да идва да го взима на обяд, щото ние тука не можеме само с него да се занимаваме. И двете баби работят, ако имаше кой да го гледа нямаше да имам тия проблеми, или поне до 3 г нямаше да го пусна на детска градина. Въобще кошмарно се отнася тази сестра, незнам защо, какъв й е проблема, може би не й влиза в задълженията да ми казва какво става, аз дори не знам той акал ли е там или не, като попитам ми казват - ми незнам, май не. Цяла седмица не беше акал и вкъщи и вчера се наложи да му сложа свещичка и пак беше рев ужасен. Ама мога ли да го оставя така. Направо в днешно време да не си млад родител, аз съм на 30 г и в предвид тенденциите към късно раждане аз се имам за млада майка, която няма никаква помощ и се чувствам адски безсилна вече, незнам, много е трудно.

Извинявайте, че съм толкова обстоятелствена, но искам да кажа и две думи относно търпението към собственото дете. Всеки път като видя накъде отиват нещата, а именно към истерия ,тръшкане, инат и т.н. си казвам сега ще съм търпелива, ще го изчакам, ще обърна нещата на игра и така, но не се получава и единствената причина според мен е  в това ,че той е свикнал с моите номера, дори да имам репертоар от 1000 различни игри, той ги знае вече, аз наистина вече съм се изчерпала и няма с какво ново да му отвлека вниманието така ,че да нарпави това, което искам аз, т.е. каквото трябва.  Той знае какво следва, и пак си прави своето. Ако например дойде съседката и започне нещо да му обяснява на него ще му е интересно, защото я вижда един път в месеца примерно и му е интересна и незнае какво ще му каже, ами вадете си изводите защо чуждите деца са по-лесни.

пробвай salve