Не пускат детето ми на градина заради гърне

Деца на 3+ години според мен са доста далеч от бебета. И да, персоналът е недостатъчен и затова си има правила и трябва да се спазват!

Лунел не настоява да й монтират ракетна установка в градината. Тя иска да не изхвърлят детето й от градината без грам опит и желание да му помогнат да преодолее проблема, който нито е голям, нито нищо.

Не знам как да коментирам факта, че за някой измиването на едно гърне в продължение на няколко дни е "нещо, дето не може да стане".

Децата на 3 години са МАЛКИ деца! Да, не са бебета.

Това,че персонала е малко не значи ,че всяко дете което е по-различно от установената матрица и не се вписва трябва да се игнорира и да не му се помага,или пък да не посещава докато не се научи като другите.

Не малко деца на три години ползват памперси и все пак ходят на градини. ИмА деца, които се учат там да се хранят сами. Самите учителки на родителска среща подчертаха ролята си за изграждане на тези навици и поискаха отговорното съдействие на родителите. С което ме информират, че не очакват децата да са научени на всичко и приемат ролята си да приучават в случая. Не мога да се съглася с намеците тук за злоупотреба и несъобразяване от моя страна, при положение, че съм се старала да съм максимално коректна и информативна в случая. В четвъртата година има все още не малко деца, които нямат навици, някои не могат да говорят и едва в детската градина се работи с логопед по този въпрос. Все пак, постарах съм се да се информирам донякъде. В случая търся повече информация - тук и другаде.

  Разбира се, че може и трябва проблемите да се преодоляват в сътрудничество с персонала, не са всички деца научени на всичко и общо взето, учителките така и правят.  Опит да се преодолее проблема и детето  да се приучи, би могъл, например, да бъде детето да се води за определено време, примерно няколко часа, и да си пишка в къщи, докато свикне с обстановката и постепенно се научи покрай другите деца да сяда и на тоалетната. Като междувременно в къщи също се премине от ползване на гърне към ползване на тоалетна.
 Предложението да му се занесе гърне и някой да го слага на това гърне според мен противоречи на практиката в градините и аз въобще не бих го поставяла като изискване. От това, че учителките чак искат да напускат, става ясно, че в ситуацията има някакъв драматизъм - може детето наистина да се ужасява от тоалетната и да пищи, плаче и . т. н., при което пак не бих им вменявала току така императивно изискване да се справят с тоя проблем.
  Това са много деца заедно, знаете, колкото повече време трябва да се отдели на един проблем, толкова повече неразбории могат да възникнат междувременно с другите. Имаме една учителка и една леля. Значи за да отиде учителката, да сложи детето на гърнето, да се погрижи за детето и гърнето другите дребосъци трябва да са сами в стаята, ако лелята си е тръгнала, или чисти, или отсервира междувременно.
 Затова в детската група има режим и правила и колкото повече се придържат към тях, толкова по-добре  е за всички - и за децата, не само за учителките.

  Помислете прагматично, става въпрос не за някакви възвишени принципи и намерения, а за прости, ежедневни действия. След няколко седмици, до месец детето вероятно би могло съвсем спокойно да си я ползва тая тоалетна...
 

Много смешно ми стана от твоето изказване, представих си как тригодишните запетайки дават равнис пред госпожата.  

На авторката пак ще кажа - ако е упорита и отстоява детето да ходи на ДГ, максимум до края на месеца ще се похвали, че вече нямат този проблем. Най-вероятно още на втората седмица.
Сутрин като водите дребосъчето на градина, минавайте през тоалетната им. Без да го насилваш, му говори - обяснявай му къде ходят големите деца, предложи му да пробва, помоли някое от другите деца да му покаже. Децата-аутисти се страхуват от новото, не обичат на нарушават навиците си и оттам често идват ревовете и отхвърлянето, не поради това, че не могат да се справят. Но ти това си го знаеш.

Не прочетох на авторката да й е предложен този, или пък друг вариант.

Може би проблемът е някъде другаде, за да не се е случило това, но аз давам мнение на база на снесената ни от майката информация.

"Много смешно ми стана от твоето изказване, представих си как тригодишните запетайки дават равнис пред госпожата." - извинявай, не е особено смешно, защото точно това се очаква от тях - всички да знаят "еднакво" и да правят "еднакво", и ако някой не може да прави още "еднаквото" - о, ужас, ужас! (тука си представям лелка, хванала се с две ръце за главата, устата й - в укоризнено "о" по посока на майката. И леко клати глава и гледа тъжно и обидено. А в случая направо й врътка ключа под носа). 

 Прекрасно мнение и отношение имате към хората, в чиито ръце си оставяте децата за повече време, отколкото ги виждате самите вие. Ако аз мисля така за някого, няма да му поверя и куче, камо ли дете.

 Авторката може, а според мен и трябва сама да предложи тоя вариант, който съм написала в предишния пост, ако иска. Ако иска, разбира се, може и да  води детето, да го остави там, в противовес на желанието и думите на персонала и да чака да и се обадят, че реве и пищи. И да се чуди как така не се справят с проблема, тия мързеливи жени, дето не щат едно гърне да измият.
  Персонала в детската градина рядко се мота, защото просто не му остава физическо време, особено пък в първа група - 25 електрона търчат наоколо или трябва да бъдат овладявани и вниманието им постоянно привлечено. И въпреки това хората често си намират децата напикани, издраскани и с температура, без учителката да езабелязала, просто защото фичзически не е възможно да знаеш всичко за всяко дете всеки миг.
 Който го очаква от учителката, просто ще остане много кофти изненадан.

Проблема,че персонала е недостатъчен е ясен.Само,че аз като ида да го взема ,навън са изведени да играят госпожата нежно клати краче и си говори с гръб към децата заровени в пясъка и виждайки ме търчи да ми обяснява някакви неща.И да не смятам,че учителка в първа група да ми се разхожда само с къси поли и 10 см. токчета ще съумее да изтича и разтърве две дърпащи се за играчка деца.

Аз оставам изненадана, че един човек, който е учил педагогика и работи като такъв, може да бъде до такава степен несъпричастен към дребен адаптационен проблем на дете, което има по-специални потребности. Още по-изненадана съм, че майка може да прояви още по-голяма несъпричастност и вече в няколко коментара да заявява, че е съвсем нормално да отблъснат това дете и че майка му трябва да си го държи у дома, докато го дресира.
Съвсем нормално би било да му обърнат повече внимание, ако трябва и на гърне да го слагат известно време - за сметка на по-самостоятелните и оправни деца, много ясно. И стига с това колко много са децата и колко малко - персоналът. Всички много добре знаем, че особено в първа група дните, в които се събират повече от 15 деца, се броят на пръсти за цялата година.
Някои от учителките и сестрите в яслата намират време дори да пушат пред очите на децата, така че хич не ми ги разправяйте, че са до такава степен заети, че да не могат на едно дете да помогнат.

Пак искам да подчертая, че първоначалните ми впечатления от жените са отлични. Затова и изненадата ми в момента е толкова голяма. Изглеждаха готови да работят и да се справят със ситуацията. Далеч съм от мисълта да ги обвинявам сериозно, докато съм спокойна (при афект уста проклина цяла вселена, но гледам да се удържам). 

Оставиха ме с впечатление, че детето е аут от занимания до привикване на тоалетна и решение от Риокос. За последното, без да се опъвам като магаре на мост (т,е, ще за движим нещата) не мисля, че имат право да го изискват, без наблюдения върху детето. А такива нямат. Имат само загрижените приказки на една емоционална майка, но няма ТЕЛК, намя мнение на лекар (становището на педиатъра е нормално развитие), и пак - нямат адекватни лични наблюдения. Ако не бях казала, че има проблем, детето щеше да си ходи месеци, ако не и година, без специално отношение. детето ми е гледано от специалисти, имам специалисти в личното си обкръжение, та със сигурност не е въпрос само на благосклонен мамин поглед. По-скоро ме определят като тормозеща детето си със специалисти и терапии, но пък се оказва, че е в негова полза.

В крайна сметка всичко опира до това да се разберем и изясним като хората кой какво го притеснява и как да действаме.

А докато щурата му майка дими и се нерви цял ден, доброто дете кандиса и пишна за пръв път на тоалетната чиния.

Еееее, страхотна новина! Браво на детето! 

Това е много хубаво ,значи детето няма проблем с това важен е подхода явно.   

Бих казала че вашето поведение е свинско и след като има изисквания от ХЕИ хората са длъжни да си ги спазват.И не мисля че като им завъртят някой акт вие ще се затичате през глава да го заплатите .След като толкова знаете защо не си свършите задълженията като родител а чакате на дет.градина .За да има гърнета има изисквания специално се прави дезинфекция и се топят в разтвор за определено време. така че не бързайде да обиждате хората 

Нещо не разбирам определят го като аутистиче ама не е . Ако има наистина проблем и неискате да си повярвате няма как да му помогнете ..