Имала съм "връзка", в която бяхме просто съквартиранти. Всеки си ходеше сам по купони, виждаше се с приятелите си през свободното време, правеше си каквото иска вкъщи и навън. Единственото време, в което бяхме заедно беше на вечеря. Разбиранията ни за семейство и деца се различаваха коренно. Например той смяташе, че ще направим децата и после ще ги гледат бабите, докато ние си правим каквото си искаме, а за мен това е абсолютно недопустимо (едно е да помагат понякога, друго е да си зарежеш детето на отглеждане). След няколко години неуспешни опити да променя нещата се отказах и си събрах багажа. За мен това НЕ Е връзка, а някаква пародия.
В момента имам връзка, в която и двамата държим един на друг, имаме различни разбирания по някои въпроси, но правим компромиси, когато се налага. Семейното блаженство не изключва пътуванията, купоните, дискотеките, това да ходиш на гости или да посрещаш гости. Даже напротив! Ние правим всичко това, но като двойка, а не по отделно. И другото важно нещо е да не се впиваш в половинката като кърлеж. Всеки има нужда от малко лично пространство, от свое хоби, от това да излезе сам понякога. Просто трябва да се балансира.
![Simple Smile](/img/emojis/faces/simple_smile.png)