На майка ти гаджетата...

   Тъй като тук никой отдавна не е писал, ще си позволя да разкажа историята на една приятелка. Трудна е за вярване, но бях свидетел и участник и оттогава знам, че най-невероятните истории само животът може да ги измисли и напише.
   С приятелката ми бяхме в гимназията, когато тя ми сподели, че е научила, че има сестра. Имаше двама братя, тя беше средното дете. От клюки и слухове научила, че майка  ѝ има още едно дете, момиче, преди тях.
   На 16-17 да сме били. Много не ни трябваше. Цялата информация, с която разполагахме, беше, че сестра ѝ работи в магазин в центъра на близък, средноголям град. Взехме си билети за най-ранния влак и отидохме да я търсим.
   (Във влака срещнахме една циганка, която пожела да ни гледа. Ние двете - културни момичета от езикова гимназия, я отсвирихме. Жената каза, че за каквото сме тръгнали, ще намерим, пари не ѝ дадохме ).
   Цял ден се щурахме из този град. Във всеки магазин в центъра влязохме, по няколко пъти, обиколихме и пресечките, във всяко младо женско лице се вгледахме. Смрачаваше се вече, последния влак наближаваше и решихме да се ориентираме към гарата, да не го изпуснем. И тогава една млада жена спусна щората на една барака за ядки пред нас. На главната улица. С гръб към нас беше, а когато се обърна, видях приятелката ми, с няколко години по-възрастна и с няколко килограма в повече. Те също се познаха. По-голямата каза: "Ти ли си моята сестричка?" По-малката каза: "Аз съм."

   Много близки не станаха, но поддържат връзка и сега, когато сме над петдесет с приятелката ми. А дъщерята на голямата сестра е кръстена на моята приятелка.

   А историята с майка им е следната. Момиче от село забременява на 17 години от първата си любов. Той отива войник. Тя му пише, но отговор не получава. Родителите й "помагат" да даде детето за осиновяване. Детето, за щастие, е осиновено от добри хора. Прозаична, простичка, съвсем тривиална история. Като много други.

Знаеш ли, историята на моята комшийка е същата, като тя е в ролята на осиновеното дете. Защо са постъпвали така едно време, не знам. Много е нечовешко да ти вземат детето. Добре, че е минало.

Бащата на дядо ми по майчина линия е бил военнопленник след ПСВ. Майката умира от испанската болест и 3 деца остават сами, по-голямата им сестра е била някъде на 12. Преживявали са от каквото им дадат хората от село. Бащата се връща от плен и какво прави - отива у една вдовица, която живеела насреща, да се грижи за нея и децата й, пък неговите кучета ги яли.
Дядо ми бил силен и го дали чирак на ковача. Много е гладувал и много бой е ял (до степен да започне да заеква), ако се опита да си открадне нещо. Казвал: "В овощна градина господарката оставяше плодовете да паднат и изгният, но на нас не ги даваше".
Горното го е споделил на майка ми чак на стари години, дотогава и тя не е била съвсем наясно.
Дошъл в София, работеше до пенсия в трамвайно депо, оженили ги с баба ми (тя вече презряла на 32, той с 6 години по-млад)  и заживели в 2-стайна къщичка във Връбница. Беше партиен член, което не му е донесло кой знае какво, но поне са им дали жилище, след като са съборили въпросната къща.

Прочетох първото изречение - викам си, бре, това едно към едно моята прабаба. Но не, в нашия случай прабаба ми се омъжва за прост шивач, също вдовец, с три деца. Тя също е била обикновена домакиня, слабо грамотна в буквалния смисъл, майка ми не знаеше дали някога е ходила на училище. Романтика - надали. Дядото е бил от село Коматево, сега квартал на Пловдив, откъдето е бил и мъжът на сестрата на прабаба ми, така са ги запознали. Раждат им се още три деца. Бабата е била някаква накипрена баба дори на стари години и дори когато видимо вече изкуфявала, по спомени на майка ми, но не знам дали е била хубава като млада, пък и при събиране на вдовци обикновено друго е на преден план. В тоя период на изкуфяване бабата се била записала на екскурзия до Шипка, а дядото се разболял. Бабата казала: "ти ако ще умираш, Тодоре, аз и да стоя тука, нищо не мога да направя" - и си заминала на екскурзията. Заварила го жив, де. За първия и мъж, който е бащата на баба ми по майчина линия, нищо не знам, освен името. Не знам нищо, ама нищичко, и за "гаджетата" на другите ми баби или дори за това, как са се запознали и оженили останалите ми прародители. Баща ми не беше човек, пред когото без неудобство бих поставила такъв въпрос, така че както се е оженил на 45, така нищо не знам за преди това. То и пред майка ми не ми беше много удобно, но е ставало дума. С баща ми се познавали отдавна, твърдеше, че не помни откога, не помни как се запознали, станали двойка в някакъв момент, явно без големи страсти, след като нейно бивше уж сериозно гадже евреин заминало със семейството си за Израел, като тя разбрала в последния момент; баща ми повече натискал за брак, а тя се колебаела, поне такава беше нейната версия.
На баща ми родителите са от едно и също село по произход, но по време на женитбата им и двете семейства вече са живеели в София, така че не знам начин и време на запознанството им, но явно някак по селско-роднинска линия. За тези на майка ми нямам пък съвсем никаква представа как са се запознали, и тя не знаеше.

Мен за малко да ме вземат от майка като ме е родила, защото тя е била ненавършила 18 и семейството на баща ми(в частност баба му,която се разпореждала с всичко и всички я слушали и ѝ се подчинявали) не ни е искало... Добре че баба и вуйчо не са ме дали...
Иначе по бащина линия проследих рода си до края на 19 век,по-майчина горе-долу от началото на 20 знам кои са били.
Знам как са се запознали бабите и дядовците ми-родителите на майка се срещнали на една разходка ,дядо видял баба и рекъл"това ще е жена ми",тя е била на 18,той на 22;,баба ми по бащина линия е харесвала друг мъж ,но майка ѝ (същата властна моя прабаба) и дума не дала да се омъжи за него, защото бил беден,пък баба се срещнала с дядо и се взели набързо, защото имало вариант и той да бъде отхвърлен(и двамата ми дядовци бяха т.нар.заврени зетове). Повечето братовчеди си ги знам,даже до 3-ти-4-ти,ММ само първите си знае и 2-ма от вторите,но и там има интересна история,т.к.прадядо му(баща на баба му по майчина линия) е швейцарец с италиански произход -дошъл да си търси тук жена и си останал в България...

Куку, понеже аз сега чета цялата тема - същата история си я разказала през 2019  и през 2014. Не го казвам като упрек изобщо, а напротив, развеселих се. Случва се в подобни периодично повдигани теми.

Хубава тема. Аз я подхванах с недоверие, но ми хареса.

Доста чест е мотивът "родителите не искали, защото той/тя бил много беден". На моя мъж родителите пък като се харесали (според него тогава на село нямало "ходене", "гаджета" и подобна терминология), майката на майка му също първоначално не била съгласна, защото "не е лошо момчето, ама тейко му много проклет".

   Темата е прекрасна, моля, пишете повече!
   (Аз малко я измествам от центъра, дано не се сърдите, но ще ми е много приятно някой да я "центрира" отново и да прочетем тук още вълнуващи семейни истории.)
   Впрочем, каквито и истории да си разкажем тук, винаги става въпрос за любов . Или поне аз така съм я приела тази тема.
   

Майка ми имала приятелка в университета. Тя си харесала гадже - турчин. Той поканил приятелката си, заедно с майка ми и тогавашното й гадже (баща ми), на гости в неговия род. Отишли четиримата. Поканили ги на масата, посрещнали ги с уважение и богато. Обаче когато преминала малко еуфорията, майка ми, баща ми и другото момиче се огледали. Всички останали снахи, на останалите братя, братовчеди и други мъже, стояли наредени прави покрай стените на стаята. Никоя нямала право да седне на масата с гостите и мъжете си.
Прибрали се нашите обратно в Пловдив, и на следващия ден другото момиче се разделило с това момче. Преди била казвала, че го обича много, и няма да й пречи разликата във възпитанието и привичките. Но след срещата рязко размислила.
А майка ми и татко ми се запознали в столовата на университета. Тя чакала ред с една табла. Той поискал да й сложи филия хляб на таблата, защото била вече далеч от хляба. Тя го насмотала, че не е саката, и ако иска ще си вземе сама, а той да се пръждосва от таблата й. И от тогава до сега са си заедно )))))
Тати в студентските им години канил мама на среща в неговата стая. Черпил я с домашен боб, който притоплял на онези стари печки Елва. Сещате се, с реотани, малки, стоят на две крачета. Обръщал печката нагоре с реотаните, и слагал съда с боба. )

Моите родители се запознали в края на 70-те години. Татко отишъл войник, а мама го чакала. До преди 10-12 години пазеше много писма. Стояха в една дървена кутия, която мисля имаше във всеки дом. Не са били дълбоко скрити и може би затова като дете не са ми представлявали интерес. Сега не зная къде са и дали ги пази още. Помня обаче самите пликове едни красиви с рози, цветни… предполагам майка ми ги е избирала, а войника е пращал в каквото има. Утре ще ги попитам, ще ги върна към спомените…

Магдена,

Напомни ми историята на баба и дядо. Баба - единствено дете, гражданка, красавица, с къща в центъра на града, с чужди езици и с висше от столицата. Като писано яйце са я гледали.
Срещали са я с някакъв потомствен лекар, да ги оженят.

И се запознават с дядо ми - беден студент от село, който си търси квартира, със закърпен панталон и един стар мотор. Пламъче явно е пламнало и у двамата и цял (щастлив!) живот ги е гряло.

Може би нейните родители не са били много щастливи първоначално, но са видяли, че дядо е добър, интелигентен човек и не са ги спрели да се оженят, слава Богу. После пък той израства в кариерата и са се получили нещата.

Да, в някои от разказаните в темата случаи също се е стигнало до сватба въпреки родителското нежелание и щастлив брак.

-----
По този повод и дискусията около него:
...се сетих за история от днешно време, не ги познавам хората пряко. Залюбват се половинките на брат и сестра (зетят и шуренайката ) и зарязват досегашните си съпрузи, с които имат по две деца. Бившата съпруга на мъжа от новата двойка, т.е. зарязаната сестра на зарязания мъж, и след развода живее в семейното жилище, собственост на свекърите - ако не се лъжа, етаж от тяхната къща или нещо подобно, - и те били на нейна страна, а не на страната на сина си. Подробности не знам, едва ли чак не са пускали сина си да си види децата, но горното го знам. Не е само до времена, до човек е.

Олеле. Имах някакво чувство, че съм го писала, но чак за 2 пъти не се сетих. Отивам в ъгъла да се срамувам   Поне се надявам, че съм последователна и не си сменям версиите

Здравейте! Темата я изчетох на един дъх ! Много вълнуващи истории Аз не мога така увлекателно да разказвам,но ще се включа.... Става дума за моята пра баба и пра дядо. Родителите на дядо ми от страна на майка ми. Пра дядо ми е българин,който в началото на 20 век е отишъл да учи за архитект в Прага. В квартирата,където е живял - през прозореца на отсрешната сграда е наблюдавал момиче. Много я е харесал. Не е могъл да я забрави и като се е върнал в България й е писал писма. Отишъл е пак д асе запознаят . Оженили са се и са били щастливи! На девойката и майка й като са дошли в България им  е направило силно впечатление бозата ;D

Елинор,родителите на ММ се запознали по сходен начин.Свекървата е от Белене,свекърът служил там и се озовали в една компания.Тя ми е разказвала,че в началото все ходела на токчета и понеже тъй била по-висока той хич не ѝ обръщал внимание.Но веднъж била без и тъй станали нещата.От ММ знам,че свекърът като се уволнил и си тръгнал за Севлиево ѝ казал,че ще я чака на Горна Оряховица на гарата,ако иска да е с него трябва да е там в даден ден и час.И тя отишла(родители ѝ, особено майка ѝ,били против).После на сватбата им до последно ги е нямало и свекървата била доста разстроена и вече бременна с ММ някъде 2-3 месец.Но все пак се появили.Дядото на ММ(на свекървата баща ѝ) бе много хубав човек,Бог да го прости,бабата и свекъра обаче и до днес са в хладни отношения...