На майка ти гаджетата...

  • 78 092
  • 358
Повод за темата - тази статия:

НА МАЙКА ТИ ГАДЖЕТАТА
Класация на най-сексапилните соц мъже, които изпуснахме
от Михаела Самарджиева

По-правилно е да кажем на баба гаджетата, но и мама става, защото и тя е успяла да намаже нещо от блажените години, когато рокендролът беше млад. Времето, когато, за да спазиш благоприличие, е било редно да сключиш брак, а покварата и развратът са били нещо немислимо за солидното ни комунистическо общество. В това време обаче е важала и максимата: „На доктор всичко се показва, на съпруг нищо не се казва, а на инструктор не се отказва...”, така че сами си направете калкулация какво се е въртяло във фантазиите и бляновете на другарки и морални соц труженички. За наемане стая в хотел или вана в градска баня от мъж и жена по партиен устав се е изисквало да имат сключен брак, като вратички били налични, макар и със странни имена... Съвместно съжителство на мъж и жена без брак при социализма е приемливо единствено в случай че имат адресна регистрация – така нареченият "милиционерски брак". Имало е и уловки, разбира се, като заветното софийско жителство. Заселването в столицата е ограничено през юли 1942 г. с „Наредба за предотвратяване на жилищната криза в София". Тя е изменяна няколко пъти – през 1943 г., 1945 г. и през февруари 1947 г., но основното в нея гласи, че по принцип се забранява заселването в столицата на различни лица от кореняк софиянци. Всяко правило си има изключения обаче и тук те са следните:...

Продължението на: http://www.goguide.bg/koi-kakvo-zashto/1194-NA-MAIKA-tI-GADJEtAtA

Темата е: Разкажете за гаджетата на майка си. Или на баба си. Или за вашите - там някъде в миналото.
Разкажете хумористично, носталгично, драматично... Кой каквото го влече.
Пък ние ще четем. И може би ще въздишаме.  Grinning
Виж целия пост
# 1
Само Дупнишката Мадона може да ме разбере. Mr. Green

https://m.youtube.com/watch?v=STCJWzzwugE
Виж целия пост
# 2
Баба ми имала на младини един ухажор, разказвач и играхорец, ама пристанала на дядо ми - хубавец и търговец. След 40-50 години тя продаваше зарзават на пазара, а той беше местния зевзек. По пазарен ден крачеше между масите и при преминаване покрай бабината й нареждаше:

 - Ех, и ти Г. , едно време с тебе се говореше само със заявление, а сега кални моркови подаваш!
Виж целия пост
# 3
На абитюрентската на баба ми - девическата гимназия се е събрала да отпразнува последните дни заедно на семки, лимонада и много танци, повечето от които по между си (виждали сте по архивните филми онези военни вечеринки, където жените танцуват една с друга поради липса на мъже, а сърце не трае на модния звук).
Та седят си групичка девойки (истински девойки!) и се приближава към баба ми цветопродавеца с кошница карамфили, като я подава на моята пряка роднина. Баба ми, зарадвана си взема стрък и благодари, а продавача скромно: "Ама те всичките са за Вас!“, оставя и кошницата и посочва личен ерген от дъното на залата - стар познайник, досега крил чувствата си. Се манифик, а?
Неее, вечерта не е свършила в потни чаршафи... Бел епок.
Виж целия пост
# 4
Майка ми се е оженила за баща ми неоправдано млада - на 20, което после ни изкара през носа, щото хич не и е било лесно да таз детска възраст да гледа деца да учи и да се носи по обекти из страната. Ама на, зор да не изпусне готиния инженер, че ще го пратят по разпределение и не се знае...

 А баба ми - неговата майка е дама с онез рокли от 30-те, дето още някой път ги вадя от нафталина да ги гледам, дъщеря на бирник, голямо добрутро. Развела дядо ми за да се ожени за него. Брат и бил известен хайлазин от тия, дето се движат из града с два файтона - в първия той, във втория музиката.
Виж целия пост
# 5
Няма какво да разказвам аз, в мойта рода е скучна работа. Майка ми и баща ми са ученическа любов, женят се на по 21 г. и така и до днес. Бабите и дядовците ми отпразнуваха златна сватба, за съжаление животът ги раздели година преди и двете двойки да отпразнуват 60-годишнина.

Виж целия пост
# 6
На мъжа ми дядо му бил кореняк гражданин.Със свои приятели ходели често на един курорт.Там набелязал бъдещата си съпруга.Бил много далновиден и преценил, че е скромна, работлива и грижовна, а това за онези времена било достатъчно.Взема я за жена на невинната възраст от 16години.Бяха заедно 71 години и са моя пример за живот пълен с щастие и разбирателство.
Виж целия пост
# 7
По-умееха да се напасват хората, като че ли.
Виж целия пост
# 8
Историята на моите прабаба и прадядо е достойна за филм.
Действието се развива в началото на миналия век.
Тя – лична мома, от заможно семейство, единствена дъщеря след 4 сина, еврейка.
Той – напет младеж, също от заможно семейство, но луда глава, известен бохем, всеки ден името му се свързва с някоя лудория.
И – не щеш ли – един ден съдбата ги среща на главната улица в "Малката Виена". Любов от пръв поглед, но момата винаги е придружавана от майка й, брат, някоя леля – не може да се установи контакт по друг начин, освен с поглед. Но сърце юнашко не трае. Един ден, сред множеството по пазара дядо ми успява да пъхне бележка в ръката й. В отговор тя хвърля писъмце от прозореца си… Уговарят се да я открадне.
В уреченото време тя успява да се измъкне от къщи, той я чака с файтон в уличката. Отиват в близкото село, където братята на дядо ми са измъкнали попа от леглото, за да ги венчае. Законът тогава повелявал за подобно деяние момчето да иде в затвора и на сутринта роднините на баба ми със сигурност са щели да се обърнат към полицията. Единственото спасение било младите да са успели да се оженят междувременно.
Обаче тя била еврейка, неверница. Попът отказал да извърши венчавката. Тогава дядо ми извадил пищов и го допрял го гърлото му…
Е, в крайна сметка, първо кръстили булката, после ги венчали, а на сутринта младото семейство се представило на роднините…..
Имало и викове, и сълзи, но всичко завършило благополучно и двамата луди-млади живели заедно дълго и щастливо (доколкото е било възможно в последвалите години), радвали се на пет деца и десет внука, а прабаба ми доживяла да види и първото си правнуче – мен.
  Heart Eyes
Виж целия пост
# 9
Страхотна темичка  Hug
засега ще чета Embarassed
Виж целия пост
# 10
Стахотна тема Peace и тоята прабаба са я "крали" Laughing Разказвала ми е историята много пъти, но за съжаление не си спомням подробности Rolling Eyes

Иначе, нашите са се оженили на по 19-20, и са били голямата любов.
Виж целия пост
# 11
Моята баба се взела с дядо ,защото имал мотор с кош Mr. Green Явно тогавашният еквивалент на мерцедес hahaha Видяла го е няколко пъти и го я харесала ,от дума на дума ,та от едното село - в другото.
Има много неща обаче покрай нея ,покрай тяхната "връзка",които у дома премълчават  Confused
Например ,защо се е оженила на 35 години,на 38 чак е родила майка ми.Това е било голям срам тогава (6о-те години).Мама пък се гордее,че била умна,защото е дете на възрастни родители...Иначе я помня баба,с вечно навита на фитилчета с вестник коса,модерна рокля и стилна чанта.И малкото й черно моливчче,с което си рисуваше веждите...Бях на 6 ,когато почина,но всичко ми е ярко в съзнанието.
Все си мисля ,че преди дядо ,баба е имала друг ,но не смея да питам ,че майка ми ще скочи до небесата Mr. Green
Виж целия пост
# 12
Баба ми била стара мома за времето си (малко преди и по време на втората световна война). Към 25. Ходела на вечеринки, пеела в градския хор, но така и не се намерил кандидат за нея (а е била хубава). Дядо ми бил "разпределен" в градчето на баба ми. Един ден я видял и я харесал, но бил прекалено свит и нерешителен, за да си признае чувствата. И така, докато един ден не се напил и се обяснил в любов.  Heart Eyes Живяха щастливо заедно до смъртта си през 1999 и 2001.
Виж целия пост
# 13
Аз ще разкажа и за двете си баби. естествено сигурно има и премълчани неща, но това, което знам.
Едната ми баба е родена в Бургас. Не малък град. когато е била малка (дете) не знам по какъв повод дядо ми по-голям от нея с 10-тина години (да кажем по онова време той на 20 -22) я видял и казал "За това момиче ще се оженя". Дядо ми е бил сирак и защо се е заселил в Ямбол не знам. Обаче после се появява пак, твърдо решен, че ще се жени за избарното момиче. Баба ми вече е на 18, баща и е на мнение, че и е време да се жени (поне едната от дъщерите му, които са сестри близначки) и съгласува това с дядо ми, но не и с дъщеря си. Баба ми била много против, чувствала се малка, не искала да напуска семейството и родния си град. Баща и обаче отсякъл "Човек за едната чест живее. не можеш да ме правиш за срам пред хората щом аз съм се разбрал с човека." Оженили се. Дядо си аз не съм го познавала (починал е млад). Това е интерпретацията на баба ми за историята.
Другата ми баба е дълго чакано дете след 11 годишен брак и много разправии по онова време, че прабаба ми е ялова се ражда баба. Така си и остава единствено дете в заможно градско семейство. Прадядо е часовникар и златар има магазини и т.н. Прабаба обаче се разболява и умира, а баба я гледат баща и и леля и. Баба наследява занаята на баща си и евентуално магазините. Баба е родена през 1921 г. по времето, когато е мома 18-20 г., както е ясно не е имало дори и домашни телефони. Баба ми обаче е имала визитни картички, на които пише името и адреса и (домашен). Още има в дома и от тези картички с моминското и име от преди 60-70 години са. Тя е едничка на баща си и той и е едничък, а той е също много болнав. Все болници и операции и тя се грижи за него. За това ли (според нея да) или заради друго (неосъществена любов) тя не се жени и предъртява. Става на 28 г. (за онова време стара мома). В магазина им се появява да работи като чирак едно момче, бедно, без майка, за да издържа брат си. Малко оп-късно умира и баща му. това е дядо ми. На всичкото отгоре е с 6 г. по-малък от баба. Как се завъртат нещата, че се женят. Доста бяха коментирани, защото са от съвършено различни социални групи, а и заради възрастовата им разлика. Дядо я обожаваше и много държеше да я гледа, като принцеса. Междувременно е минал 9-ти септември, национализацията, няма магазин, а те стават държавни служители (ювелири). Баба е работила също до пенсия, но винаги е била принцеса за дядо. Той се грижеше за всичко винаги. Внуците много го обичахме, но не му се радвахме дълго. Почина едва на 68 г. Баба живя още над 10 г., но след смърта му не спираше да мисли за него и за това, че вече няма смисъл.
Баба ми е разказвала и историите на свои приятелки и роднини. Братовчедката, на която годеника починал от туберкулоза 2-3 месеца преди сватбата, после имала съпруг и син, но със съпруга си бързо се разделила, никога не забравила първата любов. Приятелката, която никога не се омъжила и понякога казвала "Ех не е писано понякога този, който обичаш да те обикне. Обичат те и те искат, тези, които не харесваш." и т.н. тъжни любовни истории от началото и средата на 20-ти век.
Виж целия пост
# 14
Оооо да, много обичах и историите за вечеринките и "чай с танци" по време на втората световна война, когато е имало криза и е нямало нищо за почерпка или... събирали се на "чай с танци".
Също истории за немски офицери "много беше хубав и ползваше прекрасно ухаещ парфюм" и руски офицери "уффф пълни смръдльовци и целите във въшки".
Историите за богати дами и господа "когато бях в представителството на часовниците Омега за България " как се запознала с дъщерята на шефа и какви прекрасни западняшки дрехи имала тя. За грандиозната сватба на Тютюнджиян с дългите (100 мм ?!) цигари без филтър на всяка от която на хартията били изписани имената на младоженците и т.н.
И другите мрачни "братовчед ми се обеси, когато му конфискуваха чорапената фабрика в Сливен".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия