Здравейте, много се чудех дали да пиша, защото аз самият не знам какво очаквам. Но когато човек напише за проблемите си, те сякаш изглеждат разрешими.
Със съпругата ми сме заедно вече 10 години, къде много щастливи, къде не толкова. Имаме детенце на 7. Нашата гордост. Минахме през много трудности, но все пак успяхме да запазим семейството си, но напоследък започнахме повече да се караме. Според нея имам много изисквания. Истината е, че сме все изморени и нямаме никакво време един за друг. Родителите почти не ни помагат, а и н е са и длъжни. Казвам й, че искам вечер да прекарваме повече време за нас си, като заспи малкият, но тя била изморена. Сексът стана 3, 4 пъти месечно, нещо, което за мен е голям проблем. Много обичам детето си, грижите ни за него са изравнени, помагам в домакинството. Излиза че я ревнувам от детето, или поне тя така си мисли, но не е така. Не искам време за сметка на детето, а вечер, когато той е заспал.
Много яд трупам от това и самота. Не излизаме никъде двамата. За 7-те години, откакто сме родители имаме 3 пренощувания някъде без детето. Така се случи, че и с приятелите си спряхме да общуваме и общо взето сме стеснили кръга на контакти на максимум. Дълго време исках да си направиме още едно дете, за да си има другарче малкия, но тя не искаше. Постепенно и аз се отказах от идеята. Обичам я, искам я, липсва ми, но от битовизмите страдат отношенията ни. За нея всичко е ОК относно това, че почти нямаме близост- просто е изморена, глава я боли, на работа сме...
Може да звучи инфантилно, но ме тежат тези неща. Тъпо е човек така да излива душата си, но какво да се прави...
Виж целия пост
Със съпругата ми сме заедно вече 10 години, къде много щастливи, къде не толкова. Имаме детенце на 7. Нашата гордост. Минахме през много трудности, но все пак успяхме да запазим семейството си, но напоследък започнахме повече да се караме. Според нея имам много изисквания. Истината е, че сме все изморени и нямаме никакво време един за друг. Родителите почти не ни помагат, а и н е са и длъжни. Казвам й, че искам вечер да прекарваме повече време за нас си, като заспи малкият, но тя била изморена. Сексът стана 3, 4 пъти месечно, нещо, което за мен е голям проблем. Много обичам детето си, грижите ни за него са изравнени, помагам в домакинството. Излиза че я ревнувам от детето, или поне тя така си мисли, но не е така. Не искам време за сметка на детето, а вечер, когато той е заспал.
Много яд трупам от това и самота. Не излизаме никъде двамата. За 7-те години, откакто сме родители имаме 3 пренощувания някъде без детето. Така се случи, че и с приятелите си спряхме да общуваме и общо взето сме стеснили кръга на контакти на максимум. Дълго време исках да си направиме още едно дете, за да си има другарче малкия, но тя не искаше. Постепенно и аз се отказах от идеята. Обичам я, искам я, липсва ми, но от битовизмите страдат отношенията ни. За нея всичко е ОК относно това, че почти нямаме близост- просто е изморена, глава я боли, на работа сме...
Може да звучи инфантилно, но ме тежат тези неща. Тъпо е човек така да излива душата си, но какво да се прави...
и не успокоявай , говорейки от името на другите 
при всеки е различно 
