Проблеми вкъщи...

Може би аз не разбирам такива жени, защото за мен първо, сексът в една връзка е супер важен, второ, пренебрегването на нуждите на половинката е ужасно. Пък и всички знаем, че апетитът идва с яденето

Имам приятелка, която от четири години спи сама, а мъжа й с малкото дете (което вече е на 11 г. де  ). Не харесвала характера на съпруга си, бил й опротивял и не й е приятно с такъв човек да прави нещо. А преди тома ми е разказвала, че бързала да си легне преди него и след това се правела на заспала, за да не я закача. Е, ако е много настоятелен правят, защото пък в същото време се страхува той да не си намери лъбовница.   Имам две колежки (на по 38 г.), които също от години спят с децата си, а мъжете им спят в друга стая.   Аз пък това също не го разбирам и приемам. От 15 години с ММ не сме се делили (изключвам два месеца, през които спах с едното дете, което имаше здравословен проблем и беше наложително. Но пак намирахме време за "онези" неща  ) и не си представям да спим в отделни стаи. Всъщност имам толкова много познати, които отдавна спят в отделни стаи, че по едно време си мислех, че ние не сме наред. Някаква мода ли е това, отчуждават ли се с времето...? Идея си нямам.

Около мен масово жените изкъшкаха мъжете от спалнята под предлог "да спят заедно с бебето" било то на едно легло или не.

Не знам дали ще помогне на автора, но мога да кажа защо аз съм отказвала секс в бившия си брак на бившия си мъж.
Аз съм натура, която много си пада по тези неща и в началото беше ежедневно. После обаче като имахме дете, и работа, и домакинство и тпй не попипваше буквално нищо, цяла вечер играеше на компа, не ни обръщаше внимание и накрая лягаше в малките часове, когато аз вече спях трети сън и се опитваше да ме събуди - ами нямаше вече секс у дома.

Редактирам, за да добавя положителния пример от сегашния ми живот - докато къпя и приспивам дребното, мъжът ми е оправил масата, пуснал е миялната, заредил е сушилнята и от мен се очаква само да си сипя питие по желание и да седна да се видим на спокойствие.

Dara88, по същият начин реагирах педи 10 години, когато моя приятелка сподели, че спят в различни стаи с половинката. Първата ми реакция беше, че ако напусна брачното ложе, все едно съм се развела! Точно година по-късно, вече в напреднала бременност се изнесох от спалнята и още не намирам сили и нерви да се върна Правих опити за по месец, два, ама си е мъкааааа! Интимните ни контакти по никакъв начин не страдат.

Сивчо, не оправдавам напълно съпругата ти , но се опитай да я предразполжиш / колкото и банално да звучи/ , пробвай нови неща в секса и ако и тези твои усилия не се оценят тогава си помисли над приоритетите,защото и ти си човек и ти имаш нужда от предразполагане, това е вид издрвателстване над твоите чувства , усилия да запазиш връзката и потребностите ти като човек. Аз лично бих го приела като подигравка

Много може да са причините. Доста са изредени като вероятни. А може и комплекс от тях.  Мисля си обаче, като изключа опротивяването и здр.проблем,  че все `трябва`да е временно - колко дълго се не знае.  Умора, стрес -да, липса  отношение- да/ ама той пък няма ли да се светне?/, оставяне по течението -да/въпрос на навик- или инак казано апетитът идва с яденето/, друг приоритет за момента обаче.
Добре: днес си изморена, утре, вдруги ден, и по- вдр.ден..., ама всеки ден?? - ако е така реално, ами да помисли половинът как да облекчи половинката си в това отношение. Има начини. А пък и кой казва, че интимността трябва да се случва непременно само късно вечер, след всичко друго?
С подхода и отношението съм 100% съгласна, не вярвам да има жена, на която да й харесва да я третират като дом.прислужница, за липса на елементарно  уважение и зачитане пък да не говорим,  а после да  й правят `мили очи` и тя да се отзовава веднагически като по команда.  "Каквото почукало, това се обадило"...
Опротивяването не знам дали е обратим процес, едва ли- пак причини за това бол. Но то не е ли към конкретен човек, а не тотално отричане от секса  - едва ли има здрав, прав, сексуално активен индивид, само поради факта, че някой му е опротивял, да се откаже от секса въобще - доживотно.
А пък и опротивяването не би ли следвало да е цялостно към дадената особа, и да се усеща - как ще ти е приятно да живееш с някого, ежедневно да споделяш живота с него, да си мил/а/ с него, а за останалото - да ти е противен, знам ли? Може и др. интереси да има замесени.
Но каквато и да е причината/ с изкл. на асексуалност/, може би какво да се `направи`...
Най-малкото едно изясняване тет а тет, че и двамата да са наясно по въпроса.

Той автора отдавна изчезна. Може да са се изяснили вече. Но от чисто женско любопитство, ако може да сподели прави ли, не прави ли...

А ти защо мислиш, че и за тях секса не е важен, колкото е важен и за теб, например? Или че умишлено пренебрегват нуждите на половинката си?!
Принципно обожавам секса, особено с моя мъж. Мога да правя секс постоянно с него.
Но, след като родих и второто дете, въпреки че той беше кротък и заспиваше спокойно вечер, просто се чувствах толкова изцедена, че дори не исках мъжа ми да ме пипа, макар че желание за секс имах, сили нямах, ама грам. После имаше период, в който започнах да се наспивам, да не се изморявам толкова, съответно и сили за секс имах и си се случваше често. Смятам, че при хора, които по принцип обичат секса, такива периоди рано или късно се случват, но са само периоди. Виж, ако един човек просто не е сексуална натура, не можеш да очакваш от него чудеса от храброст.

ако може и с кого

Този автор защо не е влизал ни веднъж в темата си, да се обади, че чете? Ако ли пък не го интересува, защо тогава пуска тема? Странни хора....
По темата - много виновни в такива случаи са и дъртите, свекъри и тъстове. Не могат ли в почивните дни да взимат децата на гости? 2-3 уикенда в месеца е много сигурно....И в нашето семейство беше същото, оправяй се както можеш. Сега чакат с месеци да се отбием на гости....Ако съм жива и в движение, няма да допусна и моят син да се жалва по форуми някой ден.

Adellle, това имах предвид и аз. Разбираемо е. Повечето жени сме го изпитали, някои и повече от 1 път. Едва ли като ти се събират на нощ по 2-3ч сън,  на някоя ще й до секс. Но това е период временен, и се изживява, а при едно силно мъжко рамо, е още по-лесно. Ако всичко друго е ОК в двойката, апетитът се завръща.

Ън, права си, ама си е до човека, някои са на принципа `Който си има деца, да си ги гледа`.

Не е до това. И двете деца сме си отгледали сами. Нямам свекър и свекърва, както и баща, починали са. Майка ми е в такова здравословно състояние, че съм доволна, че сама се обслужва до тоалетната (но пък не може да се изкъпе сама, но това са подробности). Та все едно имам три деца. Но не сме имали такива продължителни периоди на сухо. Вечер, три, пет - да, особено ако е болно някое от децата, но със седмици, па недай Боже месеци - не. Всичко е до организация, желание и добри взаимоотношения!

Дара, моите уважения, но опира точно до човек.
Да, зависи и от организацията при някои хора, и при взаимоотношенията между двамата, и от желанието. НО, преди всичко си е до човека. Ето, Сурела също го каза. Много е мъчително, когато и детето ти е кротко, и си добре организиран и нямате разрив в отношенията, и желанието ти за интимна близост го има, но физически си разглобен, зверски изморен и единственото ти желание е да спиш...ама да спиш с дни, ако можеш. Понякога натоварването и психически, и физически е убиващо. Хубавото е, че наистина е само период и единственото на което можеш да се надяваш през него е , с половинката ти да сте достатъчно задружни, за да минете заедно през него.

/Аз си пиша хипотетично за ситуацията.../

Но това е вярно:
Точно, на един такъв етап се разбира стойността му като опора в семейството - иде реч за мъж, който е достатъчно отговорен, съзнателен и всеотдаен, и не счита, че неговият принос към семейството се изчерпва с ходенето на работа и осигуряване на фин.средства само.
Сам се досеща, че трябва да се включи и за детето/та/, и в домакинството, а не да чака подканяне, или още по-зле всичко поднесено наготово.
При това положение жената ще е доста облекчена откъм натоварване, и ще има сили и за други занимания. И не само това, отношението е много важно.
Коликите, никненето на зъби, дет.болести и пр. са преходни и отшумяват, но  с растежа на децата, грижите не намаляват.   При добра организация и разпределение м/у двамата, при добро желание и от двете страни, време и сили се намират за всичко.
Животът не е само удоволствия, има и отговорности...
--------
Горното е необходимо условие, но явно в някои случаи недостатъчно...