Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 32 **

Ах, тези "мили" баби, лелки и чичковци, дето си мислят, че като му дадат някое лакоство на детето/децата и ще зарадват както тях така и майка им Аз също вече се чудя с кого да събирам децата си, че да не ми натрапват боклуци за ядене. Всеки сам решава с какво да храни децата си, ама да се налага и на другите, не върви. Например, аз съм решила да избягвам сладкишите, всички онези продукти в лъскави опаковки и полуготови замразени храни, които се продават по магазините и се рекламират активно по тв. Опитвам се да науча децата си от малки да живеят здравословно, като самата аз също давам личен пример. Таткото и той се включва и одобрява избора ми, но тези бабииии . Дори на децата ми бабите не искат да проумеят колко е важно за нас това и непрекъснато нарушават правилата ни. Направо ми се иска понякога да живеем на хиляди километри от тях. Чуждите баби е по-лесно да избягваш, ама от нашите баби няма как да избягаме.

Изпуснала съм новата тема  .Привет!
Емел и нашата баба и леля ни захранват постоянно със сладки  неща , за радост на бащата аз почти не купувам , диабетичка съм и се стремя да хапват по-полезни неща понеже искам не искам им е заложено в гена и искам да ги науча на по-малко сладко .Иначе за обръщането на внимание аз се стремя да не ги разделям ,но понякога не се получава те се карат кой да бъде първи , редувам ги и така , понякога малката е пренебрегната понякога баткото.Преди седмица ми беше болен Емо и понеже и свикнал толкова със сестра си  постоянно я търсеше , а тя на градина.Дени е обратно напоследък си играе сама .Почерпете се виртуално за моя батко в Неделя стана на пет

Термина наближава, а моите притеснения стават всееее по-големи
Я сега да ви питам отново няколко конкретни неща
Първо ще си разкажа ситуацията за да ми дадете адекватни съвети.
ММ живее в Германия и сега съм тук за да родя и да поотгледам второто до около 3 месеца, след това отиваме там. Той пътува три дни седмично командировка (тръгва вторник в 5 часа и се прибира в четвъртък в 22-23 ч.) Голямата по план трябва да тръгне на ясла и да ходи там сутрините до 12ч, след това си я прибирам и съм с децата вкъщи. Помощ нямам никаква, от никъде там - не познавам никого, само една българка, която има също малко дете, но на нея не мога и не искам да разчитам. Тоест съм абсолютно сама с ММ. Според вас дали ще успея да се справя или трябва от сега да се замисля за помощ. ММ не пита няколко пъти - ако мисля, че няма да успеем да се прибира насам. Всъщност аз не съм от тия всеотдайни майчета, които правят огромните жертви в името на детето и никога не съм подкрепяла това поведение - моето скромно разбиране е, че мама е човек и има своите нужди и ако те не са удовлетворени децата страдат най-много. Не говорим за непрекъснати излизания и гледане на децата от бабите, а за съвсем елементарни неща - да мога да остана сама за съвсем малко. ММ помагаше с  бъдещата кака много. Не мога да се оплача. Притеснява ме, че той по характер е такъв, че ако само малко измрънкам ме прави на две стари стотинки и ме изкарва най-голямото мрънкало и неспособна да се справя с нищо. Когато бяхме в Германия гледах абосолютно сама детето, от никъде помощ. Не се чувствам герой, но понякога ми е идвало да се метна от балкона 
Та според вас дали ще успея да се справя абсолютно сама с породени деца. Защото това ще стане накрая. Въпреки, че се грижи за децата ММ съботите обожава да се излежава и да ми се "мотка" като дете и той в краката....с него не мога да споделям за трудностите и чувствата на отчаяние, които ме налягат понякога, въобще трябва да съм супер силна и да сесправям с всичко самичка. Започнах да се чудя дали да не го подканя да се прибере още преди да сме заминали и да не си го причинявам. Не знам, наистина въпроса ми е - толкова ли е трудно, с този режим ще успее ли една средностатистическа жена да се справи? Ясно е, че човек може да сесправи с абсолютно всичко, но се питам каква е цената и дали си струва?
В БГ имаме баба, която с охота ще гледа децата, имаме всички условия и бих казала, че живеем не зле. Не отиваме там по финансови причини. Основната идея да сме там е езика за децата и въобще да поемат малко от "западната" култура. Идеята ни е да живеем до първи клас на децата там и после дасе прибираме към БГ(като не се заричаме за нищо).

Важно е да вземеш решение ,докато е време,ако може преди да си се изтощила от преумората и недоспиването.
От друга страна зависи и от твоя темперамент,доколко ще успяваш да си организираш нещата.
За личното пространство и минутки спокойствие- бебетата и децата до 3 годинки са непредсказуеми,не е сигурно дали ще можеш да оставаш насаме със себе си,когато пожелаеш.
Според мен една средностатистическа жена трудно би се справила,но не е невъзможно,ако си готова да жертваш собственото си спокойствие докрай и да се нагаждаш изцяло според режима и характера на децата.
И накрая много зависи и от характера на децата,дали ще са спокойни или по-палави и взискателни към вниманието на мама. А каква ще е разликата?
Пожелавам ти леко раждане и здраво детенце.

Твоето положение малко напомня на моето с тази разлика, че ние не сме чак в Германия, а просто в друг град в БГ но все пак на 200км. Според мен ако причината да сте в Германия не е финансова и можете да си живеете добре и в БГ по- добре да си останете в БГ. Гледането на две малки деца без никаква помощ е много натоварващо, защото няма кой да те отмени и за 5 минутки да си поседнеш или да направиш нещо за себе си. Другото което ще ти тежи според мен е социалната изолация, щом никого не познаваш и нямаш приятели там. Аз в момента съм така и да оставя децата на баща им реално няма с кого и едно кафе да отида да изпия, а ходя да си свърша някакви неща, защото без децата ми е по-лесно. По-принцип ако си го навиеш на пръста ще можеш да се справиш, но ще потрошиш много нерви. В крайна сметка ако малкото се окаже добричко и спящо бебе много ще ти се улесни живота, а и щом каката ще е до обяд на градина пак си е улеснение. Може да пробвате няколко месеца и ако прецениш че няма да се справиш да се приберете. Другия вариант е да намериш някой да дойде на първо време с теб в Германия да ти помага докато свикнеш с режима и така нататък там и после да видиш как ще се справиш сама.

Още нося стреса в себе си от спомена,когато бяха по-малки.Тъкмо  приспивам по-голямото на 1.5г и точно,когато си мисля,че и двете ще поспят и как ще си свърша домакинската работа......Изведнъж малкото на 3м започва да реве,събужда по-голямото,започват да реват дружно,а аз дори не съм сготвила и чиниите не съм успяла да измия.Подобни ситуации се случват често,да не кажа постоянно както и много други екстри покрай отглеждането им.И като включим ревността и постоянното пазене на малкото.....После периода на пълзене и прохождане....много,много трудно беше,а това е само един пример от непрекъснато случващите се неща покрай децата.И това е само една малка част на фона на всичко случващо се....Сигурно звуча хаотично,но точно така си беше.не можех да направя план за след 5 мин.,а какво оставаше за по-дълго,никога не знаеш с какво ще те изненадат.

И според мен е по-добре да си останете тук, щом като не отивате по финансови причини. Това със сигурност ще е най-трудният ти период /месеци, години  / и щом като не си от всеотдайните майки, нищо чудно да не се справиш или да изпаднеш в депресия.  Не, че искам да те обезкуражавам, но по-добре да си подготвена и да се настроиш психически, че ще е много трудно.
Пак си зависи, де, то може бебето да е супер кротко и поспаливо и да ти е по-лесно, но човек не знае.
Още повече щом тук ще имаш възможност за помощ, най-добре.
Пък и както казваш за двата езика  , чакай, има време, а и е доказано, че в повечето случаи тези деца проговарят по-късно, точно заради двуезичието.
Нека се роди малкото, поотгледайте ги тук с бабата, да мине по-трудния период, пък заминете, щом имате възможност и желание. 

Аз съм от възможно най-всеотдайните майки.  Не спях, не ядях и т.н. болезнено всеотдайна, 5 мин. не съм могла да отделя за себе си. Беше ми много трудно, защото и на мен не ми помагаха. Обаче в един момент ти писва и се чувстваш физически и психически уморена. 

Здравейте мили дами и майки героини. Записвам се при вас. Имам 2 деца на 4 и на 1 и чакам пак бебе. Честно до сега мислех, че майките с породени искащи такава разлика нямат акъл. Но явно и на мен ми е писано така. 1.9 м ще е разликата на децата. С 3 г разлика е ужасно трудно.... С по малка добри не искам да помисля. Много ме е страх. Ще черпя кураж от вас мили мами
Жалина аз бих стояла до съпруга си. Аз съм изцяло всеотдайна мама. Гледам ги сама. За 1 час няма кой да ми помогне. НА? ЗНАМ, че ще се справя и с номер 3.пожелавам ти успех

jalina, при всички случаи един слинг или ергономична раница ще е добра инвестиция. Както и подкрепяща група - където и да си. Решението е само и единствено твое 

АДРЕНАЛИНКА поздравления,и ти си майка герой! За мен с разлика до 2 години е трудничко,а какво остава за още по-малко,както е при нас.Ти казваш ,че и с 3 години е трудно,вярвям ти и от други майчета съм го чувала.А сега и с третото...пожелавам ти много сили и да има кой да помага.Много си смела!
Аз лично дори и не мога да си помисля за повече деца и не искам,може би,ако не бяха с толкова малка разлика,сега нямаше да мисля така.

Аз мога да ви кажа, че и с 4 години разлика също не е лесно. Синът ми е на 5, а дъщеря ми - 1. Откакто се е родила става все по-палав и своенравен. Не знам кога ще спре това. Без значение какви наказания му налагаме, от какво го лишаваме или какво му забраняваме, той продължава да прекрачва наложените му граници. Има дни, в които се чувствам като на война. А това става все по-изтощително с напредването на третата ми бременност. Направо ми се иска да се свършва вече, макар че с появата на новото мъниче ще стане още по-трудно. Вече всяко физическо усилие ме задъхва, а няма как да избегна домакинската работа. Имам чувството, че с предишната ми бременност ми беше по-леко. Сега се налага често да защитавам малкото от голямото, да успокоявам малкото след като се е разстроило от някакво действие на голямото, да овиквам голямото като застрашава по някакъв начин малкото(ако не бях трудно подвижна, сигурно нямаше да крещя толкова, а щях да скачам на мига и да го възпирам...). Все по-трудно ми е да си представя как ще е след около 2 месеца като се роди номер 3.

Да да може би 6.7.8.г е по нормално. Вече се чудя моите. На 1 акъл. Той я драснал малко тя му издрала бузата..... Викам, карам се плача.... Учи ги да прави бели да рисува по стените. Да вади от хладилника подправки.... Да бърка е 00.ама тя му полазва и после се забавлява. Оная вечер му истиска лимона на главата му. Много се забавлява с него. Много го обича... И най мразя като го влачи по земята. Той е толкова без защитен. И като се карам това я надъхва още повече. Искам да е голям и да се защитава.

Кураж, и това ще мине 

В момента са разпорили и извади 2 пакета памперси и плуват в тях...

Jalina честно казано при така описаната ситуация и при твоята нагласа за нещата бих ти препоръчала да не заминаваш. Ще ти опиша какъв би могъл да е денят ти с две деца - мисля че ще ти стане ясно.
Ставаш към 6 часа - храниш малкото, приготвяш закуска за голямото, вдигаш двете деца, обличаш и двете деца. Мъкнеш и двете деца до детската градина независимо дали вали, гърми или трещи и се връщаш обратно. Тъкмо си се прибрала, малкото ревва, че е гладно. Храниш, после го приспиваш. Докато спи ти остава време колкото да сготвиш за обяд и поразтребиш тук-там. В 11,30 най-късно трябва да вдигнеш бебето (независимо дали се е наспало или не) и да идеш да вземеш каката. Обяд с двете едновремено и после в добрият случай трябва да приспиш и двете едновремено. Тогава може и да ти остане 1 час за теб. Обаче се съмнявам. Лошият вариант, които е по-вероятен статистически е бебе, което е спало до 11-11,30 да не иска да спи в 13 часа. Тогава приспиваш каката (къде ще е бебето в този момент и как ще го накараш да пази тишина дори не мога да си го представя) и увисваш сама с бебето. Трябва да го занимаваш, за да му е интересно и да пази тишина, защото ревне ли - скача и каката. Тъкмо каката се е наспала - на бебето му се доспива. Съответно някакси трябва да накараш каката да пази тишина, а бебето да спи. Вечерта - пак нямаш помощ - игри и хранене с двете едновремено, къпане на две бебета сама, пак приспиване. Обикновено заспиваш даже преди тях и се събуждаш към 1 през нощта цялата схваната от неудобната поза. През нощта те будят 2 деца едно след друго- ту едното иска вода или мляко, ту на другото му се ходи до тоалетна. Време за теб в картинката няма. Даже кафето се пие на крак. Сънят е мираж.
Играла съм го този филм и честно казано ако имаш вариант да не участваш в него не виждам защо си го причиняваш.