
А защо? Ти реално имаш ли нужда от помощ?
Защо не седнете и не се разберете с мъжа ти по тези въпроси? Той как да разбере, че не можеш да траеш майка му, щом си мълчиш? С трупане на негативизъм и евентуално избухване накрая нищо няма да спечелиш. Каквото и да стане, накрая ще излезе, че си просто една неблагодарница, защото жената е дошла да ти помага, пък ти... Нищо, че помощта е натрапена.
Ако нямаш нужда от помощ, кажи си го! Все някак ще се оправите с мъжа ти.
Иначе е ясно - няма как да приемеш твоята майка и да отрежеш неговата. Но поне можеш да ги приемеш поотделно или заедно, както решиш, че ще е най-добре. Ако са заедно, може майка ти да успее да я озаптява. Или да си се занимават двете, докато ти си гледаш на спокойствие детето.
Но всичко това трябва да решите заедно с таткото.
..... Идругото, което не разбирам е как така ти няма да споделиш на съпруга тези твои съображения? Какво семейство сте , ако се притесняваш да му кажеш какво ти е на душата? 
Аз бих ги пратила всички дружно по дяволите.
И наистина се справихме без помощ от родител.