С какво ви дразнят свекървите- 37

.

Какво?,
Не ми се иска да превръщаме темата в исторически справочник, но при условие, че Колумб достига бреговете на Америка през 1492г., заселването няма как да започне през 15 век. Започва през 16. А каторжниците, за които пишеш са 1) феномен на 18 век и 2) характерни много повече за заселването на Австралия.
[/quote]

КАКВО?, нищо подобно. Миролюбива съм.   Приеми го като приятелски огън

Докато аз съм разсъждавала за нещата от живота, вие сте стигнали до Америка...

[/quote]

Да грешка 16 век..някъде през 1570 май,но така или иначе пилигримите са на по-късен етап....

Информирай модератор за зачисти..


Само да не е от гаубица

Относно поста на Popule  за религиозността на САЩ , споделям мнението  и с малко изключения 




НеШо темата се отклони мМ 
нешо нЕкой имот нема ли 

Наистина темата малко се е отклонила в последните страници.. Аз не съм живяла в Щатите , но живея в една Европейска страна,  уж в центъра на Европа... Тук местното население е може би 70-80 %, останалата част са емигранти от мюсюлманския свят. Нямам нищо против тях, не съм расистка, но определено ми идва в повече съжителството с тях.. И си имам много причини за това.. Местните се правят на толерантни,  не роптаят, но дълбоко в себе си също таят недоволство.  Но това е политика,  страната им, за да отвори границите си за тези емигранти, има защо... Само че никой не ни пита как ние обикновените хора живеем всекидневно с тях, защото те са навсякъде -има цели квартали,  училищата са пълни /даже католическите??!!!/, навсякъде... То толерантност,  толерантност,  но всичко си има предел.. Не мога да толерирам кражбите, измамите, подигравките в училищата,  неадекватното им отношение... Не може само ние да се съобразяваме с тях, а те да си правят каквото искат.. Има правила за ВСИЧКИ!!! Като не им харесва -пътят е отворен!!!! Но те и така не го разбират това или просто не им отърва....
По темата за свекървите - колкото по-малко се месят в отношенията на младите, колкото по-малко "съвети"дават и колкото по малко мислят за своето АЗ пред сина и снахата, толкова по-обичани и желани ще са в дома им...

Тъй..избистрихме и политиката..Заключението е,че толерантността е в основата на всичко.
Включително и в проблемите със свекитата

..Между другото,мойто свекровище,се постарах да го разкарам овреме дет се вика,и вече 2ра година ни вест,ни вест кост..Доволна съм.Не се наложи да прибягвам до толерантност

Контесо,   Добре, че   въпреки  всичко  с  Конта   сте останали  заедно и не сте  позволили  за  разрушат семейството ви. Удивлявам се  колко  много  сходни  неща  сме преживели с тебе
А относно  твоето  момиченце- то  не  губи-има откъде  да получава  любов и  емоции  и  ще  ги получава. След като  са спомогнали да се  прекъсне тази безценна   връзка  между тях, единствените  губещи  са баба  му  и дядо  му. И то,  заслужено, както виждам.

Моето има един дядо- свекъра  и  двама прадядовици / моите  дядовци/. Прадядовците  си вижда сравнително рядко, обаче е  любвеобвилна и  с такъмв устрем се хвърля  да ги целува, че те, стари  хора, едва удържат устрема й.
Дядо си, който  живее  на  5 минути  от нас, не е виждала  от  поне половин  година. Мъжът ми я води там, но дядо й  или е  на  работа / работи  на две  места/ или  си  почива в спалнята,  та реално- контакт  нямат. Той  у  нас е  идвал последно  на  Нова година.  Прибира се от работа  с колело и пътят му  минава   край  градинката, в която  лятото  децата  щуреят. Забелязва  внучката  си,  но  не  спира  да я види за пет минути. А тя  се  сеща  за  него, само  когато  го види- нито пита  за него, нито  го  търси, нито й липсва. Като се видят, радва му се.
 Прадядовците  си вижда сравнително рядко, обаче е  любвеобвилна и  с такъв устрем се хвърля  да ги целува, че те, стари  хора, едва удържат устрема й.
Но виж, 55- годишния  ни  съсед , който  живее  под нас-  дядо й Митко , е  нейната   дълбока, силна и  неудържима любов. Види ли  го, хуква  към него, отворила  ръце и  вика : "Дядо-о-о!Деденце"  и  го  прегръща, и  го милва  и  го целува , и изобщо- обич  страшна. Той  изпитва същото  към нея. Той все още  няма внуци  и цялата  си  любов  дава  на  моята  маймуна.Тя  у тях ли е, чете й приказки, учи  я  да чете, купува й книжки  и  изобщо- прави всичко онова, което  нейният  дядо  даже не  се  сеща, че  може  да направи.
Детето  ми няма проблем. И без свекърите, тя  има  кого  да  обича  и  кой  нея  да обича.
Лишена от  едно,  тя има в изобилие  от  друго.
А родните   й баба  и дядо,   пропускат безценни  мигове с нея, които  няма кой да  им  ги  компенсира

Данче, браво   Чудесно  казано

Flo, Трещерица е тъща. Много пъти се опитва с тънък хумор и лек сарказъм да каже на някои снахички в темата колко са дребнави и злобни към свекърите си.За съжаление, те не разбират нито нейните съвети, нито моите, нито пък ще се съгласят с твоите.   Популе по неин си начин също се опитва да им каже, че не винаги са прави. Това е загубена кауза. Мнението им е правилно и не може да се критикува и подлага на съмнение. Чета тази тема вече почти 5 години. Какви ли не истории са се коментирали. Преобладаващото мнение на съвременните снахи е, че свеки на нея не й е никаква, а само някоя си, която по някаква случайност се пада майка на нейното "мило" и о чудо! Той не е прост и невъзпитан като нея, а някакво чудо на природата. Най добре е, когато  някое от тези  момичета й стане снаха да забрави сина си, защото той изобщо не  цени майка си и баща си, защото те не са се грижели за него, а той е постигнал всичко сам, но страшно много уважава нейните родители, защото те много го обичат и направо боготворят. Задължително  е свеки да не ходи у сина си, за да не дразни с присъствието си и с тъпите си изказвания при комуникацията, ако пък е от друг град и реши да отиде да ги види, по-добре е да поиска специално разрешение ОТ СНАХАТА, а не от сина си и най-добре е да преспи на хотел, независимо от това, че апартаментът е купен от свекърите; да стои далече от внучетата, защото ще ги намаже с мас и ще ги осоли със сол; не може да й се има доверие да ги гледа, защото не може да сменя памперси  /по нейно време такова чудо на чудесата не е имало и тя не знае за какво служи памперса/, освен това ще им дава вредна храна; да не припарва до кухнята на младото семейство, защото случайно може да размести посудата и снахата после не може да си намери формата за кекс; да не готви, ако случайно  живеят заедно или е на гости за няколко дни, защото прави буламачи и синът й предпочита манджите на снахичката /да се чуди човек как е успяла да го изхранва, докато се е оженил/, а и е мърла та ще изцапа; много натяква, пък е дала само  някакъв си апартамент или парите за някаква си там кола, или някакво си обзавеждане и не само, че това не е нещо кой знае какво, ами отгоре  дава и мнение и претендира за уважение; подаръците й са грозни, неподходящи и направо е най-добре  да се изхвърлят в кофата за боклук; не заслужава доверие да има ключ от жилището ни, защото влиза и представи си, взела  руло тоалетна хартия от нашата, защото нейната свършила  и го сложила в тоалетната на долния етаж, който дават под наем на почиващи и  т.н. и т.н.
Но, ако свеки стои настрана, мнението е обратното:тя не се интересува от нас; тя не си обича внуците; тя нищо не дава;  не се сеща да се обади да попита как сме; внуците от дъщеря й са по-внуци от децата на сина; не ни канят на гости, а ако все пак идем у тях  на мен не ми обръщат внимание, бременна съм, пък те не ми стоят диван чапраз и не ми пренасят и отнасят, знаят, че не обичам тази манджа, пък сготвили нея, обръщат повече внимание на дъщеря им и зет им; на другите внуци дава цял кремвирш, а на моето дете само половин; живеят на 5 минути, а не се сещат да дойдат да ни видят, не общуват с внуците си, не искат да ги гледат, живеем заедно, пък тя не иска да сготви , а аз и "милото"  сме на работа или имаме бизнес и т.н. и т.н.
Та това, Flo, в общи линии  се коментира в тази тема с години.
Пази боже да си свеки в днешно време! Каквото и да правиш, все е грешно.
  А толкова съм горда, че съм родила и отгледала здрави, прави, умни, образовани и красиви синове и  ще  съм от тези "щастливки", които ще са двойни свекърви.

K.A.G. в 10 ката си 

K.A.G, не че нещо, като цяло правилно обобщение си направила на всичките 37 теми до тук, но не мислиш ли, че в действителност някои от тези неща са дразнещи наистина?
Естествено, тонът с който си написала всичко е ироничен, но все пак...
Аз и преди съм казвала за моята свекърва, че много я обичам. Не я чувствам като втора майка, но ми е близка, признавам си. Не я намирам за нещо зло, целящо да разруши семейството ми (или поне да си го въобразявам), напротив-прекрасен човек е, и пак като всички останали хора и тя си има недостатъци (като мен, теб и който и да било друг). И независимо колко я обичам и колко е прекрасна и факта, че за мен е част от семейството  е неоспорим, пак има неща, с които ме дразни.
Проблема е, че някои пишещо тук, било то снахи, или свекърви, или тъщи, приемат всичко прекалено лично и прекалено буквално. Темата не е "Защо мразя свекърва си", а с "Какво ни дразнят свекървите", както има тема и " С какво ни дразнят мъжете". Нормално е всеки да иска да си каже с какво го е подразнил някого, в това число влизаме и ние, снахите. Все пак, тази тема е за това, да се пооплачем, с какво ни е подразнила свекървата, дали с нещо дребнаво, дали с нещо незначително, или с нещо непростимо, но всеки си изживява нещата по различен начин, и ако за Пенка не е драма, че Ганка е сърдита на свекърва си, защото втората не е идвала да види внучка си от половин година, пък тя носи името й, то за Ганка това е обидно.
Така че, не приемайте нещата по този начин. Оставете снахите да си се оплачем тук, за това е форум, и щом можете да обсъждате марката памперси, които носят децата/внуците ви, както и Ферхунде колко обича Мехмед, защо да не се обсъжда и това, че Ганка се е подразнила на свекърва си за нещо?

Бронте    Не напразно ти казвам ,че си ми астралната близначка и приликите са повече от разликите и е направо удивително как може да имаме така сходен живот, разбирания ,вкусове пък и имена, местожителство ,съдби...  
Радвам се ,че вашето слънчице има поне прадядовците си за да изгради онази връзка ,която е хубава и здрава основа за изграждането на уверен 'Аз' ,който знае ,че е обичан и ценен такъв какъвто е .
Жалкото остава за всички нас ,за съжаление. Друго каквото и да кажа все ще е в списъка горе на К. А.Г . така че ще се въздържа !

K.A.G., не само снахите, но доста хора, без оглед на пола, приемат семейството на половинката като малко или много чужди хора. Вчера разговорът със сина ми, който е на почти 22, се завъртя в такава посока, че аз казах, че изобщо нямам мераци внуци да се кръщават на мен. Страхотно се учудих като го чух да казва, че това е ОК, защото можел да използва това като аргумент пред евентуалната си жена децата им да не се кръщават и на нейните родители, ако тя пожелае. На логичното ми "ама, защо???", младежът каза, че не можел да си представи собствените му деца да се кръщават на чужди за него хора. Изкуших се да му перна два зад врата, ама близо двуметровите му телеса най-вероятно не биха го усетили. Пффффф, дано вземе да порастне и поузрее тиквеника, че ще се червя аз някой ден пред някоя снаха!

Гледам яко съм я засегнала Flo 51. Много добре, но явно недостатъчно.  Пак идва да казва колко е миролюбива с агресивен тон.

K.A.G., никой  не  твърди, че  всички  свекърви  са   нахални, лишени от такт, неуки,  глупави, недосетливи и  т.н.
Напротив, аз признавам  без бой, че   познавам снахи, за чиито  свекърви  само  мога  да  завиждам  и свекърви, които бих носила  на  ръце, ако  бяха баби  на  моето  дете.
Давам ти два примера  от  собственото  си семейство. Майка ми и баба ми. Майка ми е на 59, баба- на 82 години. Майка ми е  влезнала  в  дома й на  18 г.,  а  баща  ми  е  влезнал в казармата- граничар  за две години.
Какъв точно е  бил подхода  на  баба към майка ми, аз не  знам, но  двете  се  обичат и  ценят много.
Баща ми  не  е  между  живите от почти  десет  години. Ако искаше, майка  ми  изобщо  можеше  да не се заинтересува  от  свекърите  си  и  да  забрави, че ги има- стари и болни  хора, какво толкова
Но не. Гостува им, помага им, води  ги по  лекари, когато  дойдат в нашия  град, подслонява  ги, изслушва  ги, споделя с тях. И всичко това- без грам лицемерие.
Втори пример- сестра  ми и нейната   свекърва.  Живеят  в  една  къща,  на различни  етажи. Обичат се много. Преди две- три години на  леля И. / свекървата  на сестра ми/ й   откриха заболяване, за което  се  съмняваха, че   е  много сериозно. Сестра ми  си   изплака очите,  води  я   напред- назад  - в Стара Загора, в Пловдив, в София-слава богу, овладяха нещата...
Сестра  ми влезе в техния  дом  на  20 години. Леля И., която  има , освен сина си, и  една  дъщеря, прие  и   сестра ми   като  дъщеря- отвори и дома си, и  сърцето  си  за нея.Майка ми и  леля И., освен че са  свати,  имат  чудесни,близки,  отношения  помежду си.

Но тук, в тази  тема, сме  огорчени- кой  от едно, кой  от  друго. Ако  за теб и  другите  свекърви  в темата  нашите  неволи  ви  се виждат  глупави и повърхностни, това  е  вашата гледна точка. Но няма как  да знаете, какво  ни  е  на  нас в  душите.
Това, че  си коментираме  свекървите тук, е  по- добре, отколкото   да изригнем срещу тях,  защото повечето от нас, преди  да   пропишем,  сме  водили разговори, правили намеци или директно  казвали  на свекитата   какво  чувстваме  в определени  ситуации.
Ако  имаше  кой  да ни чуе и  да се вслуша в това, което  казваме, вероятно  тази тема изобщо нямаше  да съществува. Нямаше  да има  снахи, прекъснали  всякакъв контакт  със свекървите  си, като  последен опит  ситуацията  да  не се  взриви.
Та, така. Вие, всичките   свекърви в темата, може и  да сте чудесни,  но  ние  не сме вашите снахи. Ние  не  плюем  свекърите като феномен, а  се оплакваме конкретно  от  нашите си.
Не  приемайте   това лично.