ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №18

Тъй кaто е много дългa тaзи темa изчетох товa оновa отгоре отгоре,много публикaций сa дa четa и дa непускaм новa темa,искaм дa питaм дaли имa тaкъв кaто мен,вече 3-4год.съм тaкa,пaническо рaзстройство ли е стрaх ли е някaкъв незнaм,ходих по бaячки зa стрaх,живaк ми вaдихa нестaвa и нестaвa,aко тръгнa някъдa било то и с колaтa и кaто почнa дa рaзмислям кaкво ,що,кaк и т.н ми се подкосявaт крaкaтa,еднa топкA ми се свивa в коремa,сърцето 200 удaрa,рaзтрепервaм се и т.н ,щом си помисля че съм нa зъболекaр пaк същото,дaже лошо ми стaвa нa столa,много често ми се случвa и се притеснявaм,несмея сaмa някъде дa тръгнa постоянно мъжa си водя с мен....a небях тaкa бях много смелa и много мъжки се държaх кaкво ми стaнa един ден незнaм... имa ли някой излекувaл се и върнaл към предишния живот,пих Демир Бозaн невидях дa имa резултaт,чух зс кaпките нa Бaх но незнaя дaли дa ги купувaм,с мaлко дете съм нa 2год и ми е много притеснено...

Да правилно те разбрах и именно затова се почувствах засегната. Никой от тази тема не иска да вреди.И елементарният човешки такт изисква поне минимално уважение към пишещите. Много хора не се чувстват добре като четат подобни писания и не пишат, но досега никой не се е изразил ,пишейки, че ние тук вредим. Както и да е. Всеки има право на мнение. И е съвсем нормално да се щади чувствителността на другите, защото всички тук сме доволно чувствителни.

Алина, безкрайно съжалявам ако си ме разбрала така.

Момичета, не се карайте, и двете сте готини. Алина, Нефертари не подхожда с безразсъден фанатизъм, както имаше тук една госпожа преди време, така че не й се сърди. Прегръщам ви и двете 
Много по-приятно ми е да чета, когато пишете за мъже, отколкото когато се карате
 

Здравейте и от мен

Включвам се и аз да изкажа мнение за и против четенето на темата и изобщо неща свързани с тези неща. По принцип всеки си знае какво може да понесе психиката му,като информация - аз лично по никакъв начин не се натоварвам от тази тема,не пиша напоследък много, но ви чета редовно. На мен лично ми влияе много информация от друг тип, която ме товари, която и за съжаление няма как да избегна, всеки ден я по радио , я по телевизия казват  за някакви лица с някакви проблеми направили нещо, което мен ме товари, вече отдавна спрях да чета по тези въпроси- но пък и не бягам от нея, преди, някой ако почнеше да ме разказва нещо от сорта, го спирах и казвах, да не ми се говори по темата,вече не е така - т.е това също е една стъпка към победата да не си подвластен на информацията, която те залива във връзка с тези гадости. Докато четеш, че този го заболяло глава,онзи му се замаяло нещо, трети гърба, четвърти гърдите и си мислиш, видиш ли и и на мен ще ми стане така или пък боже от какво ли съм болен,като ме боли- няма да се оправите. Защо си мислите,че и мен не ме заболява по нещо всеки ден,и главата ми се мотае от време на време, но не тръгвам да си поставям диагнози, с това на 100% съм се справила. Повечето, които пишат в темата, водещото е не Паническото, а Тревожността- да тя е тръгвала от Паниките, но не те са в основата- а способността на всеки човек да се тревожи извънредно за най-различни неща- и общото между нас е именно тя. Това, че  психиатри и психолози я разхвърлят така да се каже под различни наименования е друг въпрос- в основата на всичко е тя.Търсете начини за справяне с тревожността!

Вместо да се тревожите  за някакви си глупости, просто си правете веднъж годишно по един мамографски преглед на гърдите, важно е след 30 г да се прави такъв, една цитонамазка веднъж годишно и една кръвна картина и ще бъдете спокойни. Нали знаете,че лошите неща не болят!

Поздрави
 

Мари,  и аз се плаша от разни писания за болести, обаче  някак направо мазохистично ги чета и поглъщам  . За цитонамазката и мамографията си права. А аз се страхувам да направя първата крачка, да отида на мамограф-никога не съм ходила и се ужасявам какво могат да ми кажат. Сега като си помисля, че ще влизам да лежа в неврология направо настръхвам. Ужасявам се от болници.
Ениооооо,  . Пак ли си се отдал на филми с мадами, че не си показваш нослето тук 
Гала, хайде, кажи, че си добре. 

Алинна, приеми прегледа при гинеколога и мамолога като нещо профилактично и просто трябва да се отметне за годината. Тази зима дето мина като се оглеждах в огледалото забелязах на едната гърда неравност, но мека, а не като топче с диаметър около 3 см. Приех го, че веднага трябва да отида на мамолог, там треперех като лист, докато станат снимките, буквално се тресях на кушетката. Оказа се мастна тъкан и доктора да ме успокои ми обясни, че както кокошките имало тлъсто жълто под кожата, така и аз съм имила, щото съм била домашна и истинска, ха ха. Всяка година правя цитонамазка, даже се замислям за два пъти в годината.

Два пъти в годината се прави цитонамазка, ако си  претъпяла някаква манипулация/операция/. АЗ съм с една такава операция , преди 7 години- след операцията, правех цитонамазка на 3 месеца в продължение на 2 години, за да се следи за рецидив.След тези  2 години вече правя само веднъж годишно. Лекарите са ми казали,че не е необходимо по-често.

Мамографията не е нищо страшно, аз си правя такава на 2години веднъж, започнах да ходя на мамограф на 25г след гинекологичната ми операция.  Те веднага ти казват има или няма нищо.

Мария, а между тези две години ходиш ли на ехографски преглед на гърдите?

Ама мен не ме е страх от прегледа, а от това, което мога да чуя и все отлагам и започвам да се плаша още повече. Пък и честно казано ми е неудобно от джипито, че все вися за разни направления и не мога да стигна до направления за тези прегледи 

Аз просто решавам, веднага вдигам телефона и записвам час, ходя и на двете на частни прегледи. Защото замисля ли се, ще отложа.

Сега попаднах на едва много хубава притча.


Често си говорим за вярата, за нуждата от нея, за честите молби, които отправяме към силите, които стоят над нас. Но у много от нас вярата е само навик на ума. Днес сме решили да ви представим една притча, за един равин и за вярата в Бог на жителите на селото му.

Било страшна суша. Жителите на едно селце се обърнали към местния равин, за да може той да помоли Бог за дъжд. Той бил така нужен за цялото село, защото кладенците пресъхнали, растенията умирали от жажда, а жегата била жестока.
- Няма да стане, господ няма да ви прати дъжд, защото не вярвате достатъчно, малка е вярата ви - равинът им обяснил.
- Но как така, колко хора сме се събрали, нима вярата ни не е достатъчно силна? - запитала тълпата
- Ако вярвахте достатъчно, то щяхте да дойдете с чадъри...

Наистина, колко е вярата ни? Очакваме чудеса, а те не стават. Искаме да направим нещо, а не вярваме в самите себе си и в способностите си. Дори и чадърите си не носим, а очакваме дъжд...

  започнах да чета  "Обсебен мозък". Лелеее ако знаете за какви обсесии иде реч-направо ми настръхна косата. Ми те моите с мед да ги намажа.

Алина и аз не съм я и чела, само,като и прочетох увода и се отказах.

Съвет от мен, четете литература, не с психологическа насоченост или нещо за позитивното мислене-  четете неангажиращи романи, романи без насилие и затормозяващи главата сюжети, ако щете научно-популярна литература. Определено по-добре действа! Като се вкарваш в насоките на  книгите за положително мислене, пак задвижваш тежката артилерия на мозъка, да осмисляш всичко ,което те съветват тези книги. Дано ме разберете правилно,че нямам кой знае какво дар слово.

evak- не не ходя през тези две години  допълнително на мамограф, нито се опипвам нито си следя гърдите, моите са с мастоподобна структура, дет се вика навсякъде има мънички топчета и точно поради тази причина при мен не е пожелателно, а наистина задължително да се следя на 2години.

Искам-не искам, заради работата ми се налага да чета непрекъснато психологическа литература и ми става още по-тегаво-никакво време за художествена литература от години не мога да си открадна