Прощавали ли сте изневяра?

Тоз пък не си е трил историята на съобщенията. 

В повечето случаи откритията стават случайно. То и затова шока е толкова голям и за двете страни. Единия си мисли, че е голям тарикат и жена му нищо не разбира, нито го следи. Пей сърце. Жената пък и за миг не би се усъмнила, обикновено е заета с хиляди неща и мислите и са в съвсем друга насока отправени. Към Сиво облаче: Все още си много афектирана, щом наричаш половинката "ГАД". Това пък говори, че явно не си простила все още. Не забравяй, че прошката е едва началото. Доста по трудно става да живееш с подозренията - голяма мъка е и не се изпарява с времето. Пожелавам ти успех. Специално за мен няма по жалка гледка от виновен мъж, който се опитва да ти лази в краката и да се опитва да замазва униженията, на които те е подложил. Такава гледка ме отвращава много повече, отколкото един скандал, в който след виковете и крясъците става ясно, защо се е стигнало до тук.

Най-лесно се живее като приемеш, че никой не е верен. Тогава всички съмнения, следене и прочее отпадат и си живееш живота. Трудното е докато приемеш в душата си тая истина.  След тва животът верно е пей сърце - много по-лесен, лек и приятен. 

Много удобна философия. На пръв поглед и страшно логична, но не всеки го може това. Хората сме различни. Всеки си има различно сърце, с което приема нещата по различен начин. За едни е просто, за други много сложно. Еднозначно решение никога няма. Освен всичко останало хората се променят с течение на годините. На 20 сме едни, на 50 други. Съответно, според опита и гледната точка също се променя. Истината е че се живее наистина много по лесно, ако можеш да приемаш нещата така, както ти предлагаш EXIT_HUMANITY. Много пъти на мен лично ми се е искало наистина да го мога това. Ама не.

Аз също хванах мъжа си чрез неизтрита история на съобщенията. 
Той, обаче, за разлика от моите очаквания, не започна да ми се извинява и лази в краката месеци наред, а напротив-нападна ме, че му ровя в нещата и при всеки мой опит да водя разговор ми казваше "Не ме занимавай с глупости!" Първоначално това поведение адски ме дразнеше, докато с течение на времето някакси се примирих и го приех. По-късно той сподели "Не можех да допусна ти да продължаваш да ровиш, да искаш обяснения, да правиш анализи. Всичко това щеше да доведе до още по-големи мъки и тревоги за теб" Сега, от дистанция на времето, мога да кажа, че му благодаря точно за това поведение. Впоследствие, когато не бях толкова афектирана, си направих анализа и изводите. И те бяха много по-реални и обективни.

Простила съм, но не изцяло, затова мъжа ми си остава ГАД Заради семейството ми, заради сина ми.
Това е, ако бях без детенце щях да съм му била шута мнооого отдавна.
На моменти му се дразня, на моменти го обичам (или поне хубаво се заблуждавам примирявайки се).
Както и да е. Заедно сме си.

Простих ,но още не ми е минало . Понякога забравям и всичко е като преди ,но има моменти в които се сещам и гледам все едно чужд човек.

А , мислиш ли че EXIT_HUMANITY го е приела 
повтаря тая мантра непрекъснато ,  уж за някого убеждавайки себе си 

Може да приемеш когато на мястото на любовтта , омразата , дойде безразличието 
 

И на мен бившия така като му набарах едни смс-и в телефона и вместо да ми се извини, почна да ме напада, че му ровя в телефона.   И ме заряза. Ма аз направих всичко възможно, за да се съберем пак /не ме питай как, всички ми казваха, че няма да успея, но успях/. През цялото време докато бяхме заедно си пазеше телефона като очите си, ма и аз не се спрях. Тогава се научих да изневерявам. Всъщност дори се събрах с него не защото съм имала чувства към него, колкото заради пречупената ми гордост. Та исках да си докажа, че мога и можах. Най-големият плейбой, който не бе имал сериозна връзка, бяхме заедно 5 години, даже живяхме заедно 4 от тях. По едно време го зарязах заради друг и той /плейбоят/ дойде да ме моли да се съберем пак, даже плачеше. Оня го напуснах щото беше насилник /тва беше първият и единствен насилник в живота ми/. В крайна сметка и с плейбоя не ни провървя. Полека-лека нещата между нас охладняха и се разделихме по живо, по здраво. После имаше приятелка, обаче постоянно ми звънеше и ми носеше подаръци, спря да ми звъни чак като забременях. За последно се видяхме като бях бременна. Останал ми е мил спомен от него в крайна сметка след всички истории, които имахме заедно.   Не знам защо ги пиша тия неща, съвсем съм превъртяла изглежда.  

П.П. Всичко съм приела, с тоя плейбоя претръпнах. Когато разбрах, че мъжът ми е изневерил, не почувствах нищо. Даже ми стана жал за него. Но той е душичка, толкова беше притеснен, че ми се прииска да не го притесня още повече. Работата ми стана ясна, нямаше смисъл да го изтезавам. Оставих го по живо, по здраво. И на мен някога ще ми се усмихне щастието.   Вече гледам с други очи на тия неща.  

 Правилно хвърленият мъж обезателно се връща - като бумеранг.
 

Абсолютно си права! 

Ужасно тъжна тема. Дълго мислех дали да пиша, защото дори това ми е трудно...
Изживях го преди точно две години. С целия шок, с усещането е земята под краката ти просто пропада и с тонове разрушително самосъжаление.
Случилото се тогава зная с най-гнусните подробности. От сегашната позиция на времето нз защо сама си ги изрових и си го причиних. Та-изневярата съм я приела като фактологическо събитие. Никога няма да простя, невъзможно ми е. човек може да се опита да забрави, да помогне на другия да пооправи нещата...Но истината е че никога нищо не е същото. И живота е тегав и до степен изигран театрално, защото и в главите на двете страни я има истината.

Темата ми е ужасно болна и ми е много мъчно за всеки един човек който преживява това.
Има хора които са по-либерални...уж. Според мен с либералността си те умишлено се презастраховат от подобни евентуални страдания. Евала. Аз съм от идиотките които дават всичко и като ответен отговор им го набутват на пет ката.

В миналото и аз съм изневерявала. Трябваше ми доста време да събера смелост и да се разделя с човек на когото го причинявах, но го направих. Намерила съм начин и прошка да му поискам.

Kasidy, ти все още ли си със същия човек ?

Е... човекът просто е направил нещо, което и ти в миналото си правила. Какво толкова?

nofelet, това като съждение типично по мъжки ли да го приема? защото когато аз съм го правила съм освободила от себе си въпросния човек, а не съм се тикала да обяснявам аджеба колко съм сгрешила и прочие та да не ми бие шута