nofelet, Но не е и голяма драма, ако в даден момент някой изневери или си потърси щастието другаде. Негово право е да изживее пълноценно живота си, па било то и не с мен.
Но има и изневери, при които крайният резултат и въобще идеята за тях не е намиране на никакво ново щастие. Разбираш ли, какво те питам? Изневери, които се правят за вечерта, за уикенда, дори и за месец някакъв. С друг обвързан или с някой, който живее в друга държава. С други хора, с децата си. И не се очертава нова връзка, нов късмет. Просто някакъв вид разнообразие, в което често (а и нормално) се намесват чувства и емоции.
Даже за мене е ненормално да се изневерява без страст.
). Аз познавам хора, които имат по 20-30 годишен брак, не си изневеряват и отгоре на всичко не са останали без предложения. Всеки рано или късно получава такова. Малко хора са чак толкова самозатворени, че да не им чукне на вратата "шанса" все някога. Въпросът е те искат ли го този шанс и трябва ли им или не? Имат ли до себе си наистина човек, с когото не искат никога да се разделят? За себе си знам, че от моя по-добър няма да намеря за себе си. Тъй че какво повече да търся? А вие защо се жените/омъжвате, ако знаете, че от вашия има и по-добри? Това е все едно да си купите червената рокля, която Нофелет спомена, знаейки че е по-малък размер и вероятно няма да ви става. 
Ти да го боготвориш, пък на него да му е през... за теб. Колко такива двойки има... 
