Прощавали ли сте изневяра?

Кое му е несериозното? Аз смятам, че можем да се обожаваме и двамата, и да не се оглеждаме през цялото време за нещо по-добро. Мен са ме учили, че бракът не е нещо супер несериозно, което да става за който падне пък, ако изникне нещо по-добро го хвърляме (или употребяваме тайничко, ама без да изпуснем сигурното). Никога не бих създала семейство с човек, когото смятам, че не е точно това, което искам. Много нерви и мъки си спестяваш, ако мислиш хубаво преди да взимаш радикални решения. Искам да ми е мирна главата и да не се налага постоянно да преценявам човека до себе си, сравнявайки го с всеки симпатичен мъж да не би случайно да е по-добър.
Любовта изключва съмнения и недоверие. Ти или си усещаш, че това е човека и му имаш 100% доверие до края, или не си струва да се водиш просто обвързан/бракуван.

Не става дума за оглеждане. Случайността може да те срещне с достатъчно изкушения, които да искат да те чукат. Какво правим тогава?

Ти - да, ама дали всички са като теб? Коя се омъжила набързо, че да не остане стара мома, кой се оженил, защото го натиснали, после е съвсем резонно да срещнат някой по-подходящ. Хора всякакви.

Честито, blondie_anna! Ти си една от малкото щастливки, явно.

Проблемът е точно, че обикновено хората се обвързват с големи очаквания при тях всичко да е идеално и мислят, че наистина е идеално и то може би е идеално, докато... не ги перне реалността по главата. Има хора, които не искат да живеят с илюзии, предпочитат реалността, приемат я такава, каквато е и това не им пречи.  

Абе, желанието е взаимно, не става едната страна иска, пък другата без да иска го направила.   Казано по твоя начин звучи гнусно, егати. А може и да е по-хубаво.

П.П. А може с подходящия да сте се разминали по някакъв начин в миналото, или изобщо да не го/я срещнете цял живот.

Е, взаимно де. Затова казах изкушение.

Винаги съм намирал за крайно несъстоятелни и дори лицемерни съждения от рода на "След като се взехме с половинката останалите 6 милиарда на тази планета не могат да ми въздействат сексуално, сакън!" Щото ние това четем в тази тема.

Форумните образи сигурно са свърхчовеци. 

Да ми въздействат - да. Да поискам евентуално - да. Не е невъзможно. Дори в следващите 10ки години не виждам начин да не се случи. Е, и? Ако секса с моя ме удовлетворява и като цяло не съм примряла до смърт за секс от липсата му, защо да рискувам хубавото си семейство, щастливия си живот и прочие за едното голо сексуално привличане? Въобще толкова лесно ли се слага настрани човека, с когото си решил да си прекараш живота, защото някой има готин корем и яки очи, и вади сексуален поглед. Такива хора бол. Има си хора, които направо излъчват секс. Това значи ли, че сме животни и не можем да си направим простата преценка кое е по-важно? Честно, в такава ситуация, ако толкова неудържимо се възпламеня от някой страничен, ще направя бърз кръгом и с тази енергия ще си скоча кротко в семейния креват с чиста съвест и спокойствие.

Да седна да се крия, да лъжа, да мажа, да си слагам вина на сърцето за едното ч**ане... не виждам как ще се случи.

Обикновено тези хора, които най-много се заричат да не правят нещо, те първи го правят. Това от опит го знам, затова и вече не се изхвърлям.  

Най-напред сме животни и после хора. Много искам да ти се случи да срещнеш някой, чиято поява кара колената ти да омекват а по тялото ти да пълзят горещи вълни. Привличането да е взаимно и толкова нагнетено, че с нож да го режеш.

Това се случи, когато се запознах с ММ. Тогава бях в не особено удовлетворяваща връзка с друг. Момчето беше свястно, но в много отношения не бяхме един за друг. Нямахме общи интереси, нямахме много общи изживявания. Възгледите ни се различаваха на много нива. Държах на него, но така и не можах да си се представя омъжена за него или въобще прекарваща живота си с него.
Та после срещнах ММ и той беше точно:


Не направих нищо, докато не се оказа, че и като характери, и като интереси, и като хобита имаме ужасно много общо. После не съм изневерявала, лъгала и прочие, за да имам и сигурен (макар и прецакан) мъж + Голямата Любов. Разделихме се набързо с бившия ми приятел и си се събрах с моя.

Няма логика да си мислиш, че всичко семейно ти е супер, а реално да трепнеш по страничен човек до лудост. Ако е толкова мощно привличане и такива силни емоции - по-добре да си идеш официално, където явно ти е мястото.

Адекватно мнение по въпроса! 

Сигурно могат и да въздействат, аз не прочетох някой да каже, че е невъзможно. Въпросът е какво ще предприемеш, дали ще рискуваш това, което сте изградили с половинката заради едното...начесване или ще си сложиш спирачки. Ако си готов да рискуваш, значи може би не ти е чак толкова ценно, това което можеш да загубиш...

Тук никой не говори за търсене на нещо по- добро . Когато минат години ,тръпката изчезва ,появява се рутина в отношенията, колкото и да обичаш човека до себе си , се случва в момент на слабост да се подадеш , а има хора които просто си ги кефир . Хората са различни и причините също . Но това което пишеш ти ,са разсъждения на 19 годишно влюбено момиче.

На 22 съм. Няма значение. Нали точно назад се каза, че било по-оправдано, ако търсиш нещо по-добро.    На това отговарям. А рутината в отношенията, че се появява е ясно. Въпросът е какво ще направиш след като се появи. Дали ще направиш нещо, за да разнообразиш връзката или ще хукнеш да търсиш нов човек. Под разнообразяване нямам в предвид кама сутра, тантричен секс, нова прическа и прочие изтъркани неща. Разнообразие значи ново хоби, нова страст, пътешествия, започването на нещо ново - нова цел един вид. Хората си доскучават, когато се опознаят, ако любовта им се е крепяла само (основно) на интерес, насочен към другия. Тогава опознаваш човека и вече не е толкова интересно. Ако двамата заедно споделят силно едни интереси, имат общи хобита, в които да напредват, те претърпяват заедно развитие. Вълнуват се не само от другия, но и от нещата, които прави. С бившия ми, например, бяхме заедно над 2 години. Бяхме с коренно различни разбирания. Аз обичах да ходя по планини - той не. Аз обичах да тичам - той искаше кротко вкъщи с 1 гиричка и не искаше да тичаме заедно никога. Аз се интересувам силно от някои науки, той от програмиране. Каквото и да споделях, не беше разбрано, не предизвикваше любопитство и обратното. Аз колекционирам цветя - той едва прие един мъничък кактус. Той се интересуваше от футбол, аз не. Така мога още много примери да изредя. Разговори имахме, но се въртяха около някакви общи приказки. Всичко, което буквално ми е лежало на сърцето, съм знаела, че няма как да споделя. И ми писна малко след втората година наистина. Сега като че ли се преродих. Имаме много общи хобита, а тези които не ни бяха общи някакси станаха сами - той ме запали по негови, аз него - по мои. Май иде реч за възприемчивост. Ако човека е способен да гледа надалече, може да бъде "интересен" и да изгони рутината за доста време.

Именно. Хем да действат сексуално, хем да имаш мозъка да си задържиш питона и шундата мирни.

Всеки получава оферти. Има няколко секунди, в които е добре да прехвърли човек през главата си как ще прецака този който му вярва.