Искам да кажа ... (8)_27.10-02.11

Никога. Последното нещо, което ще ми е смешно е това, че някой си хвали дечицата.

Тонка, и моята Кристина е така - образцово дете, ама по конец. Навън     Вкъщи си се келеми, но това е съвсем нормално. Това положение е напълно задоволително!

Каси, аз пък искам да си купя, ама не ми харесват! Носи си ги със здраве и без угризения!

Гледам TLC, нали съм сеирджийка.   Напоследък обаче Кати като лягаме и ме моли да не гледа TLC, че сънувала кошмари. Наистина имат безумни предавания, които и аз не мога да гледам.

Аз на моя му се карам, защото сутрин ставането му е адски трудно. И двамата с баща му се редуваме да го будим по 20 пъти. И четенето до късно още повече затруднява ставането.
За разликите между книгите от нашето детство и сегашните си много права, Каси. Аз сега съм се хванала да чета точно поредицата за Пърси Джаксън... ми интересна ми е дори и на мен, нищо че е детска  

Днес имах много тежък ден, свързан с деца с ТЕЛК и СОП. Радвайте се, че имате здрави деца, палави, устати, инати. Просто се радвайте и всяка сутрин благодарете, на които намерите за добре- господ, мъжа ви, на себе си, на Джордж Буш, все тая.

И моята е така. Много е дразнещо. Навън знае много добре какво, как и кога, а в къщи постоянно пробва да ни направи на маймуни.

Касита, а как издържаш? Как успяваш емоционално да се съхраниш?

Момичета, радвайте се на дечицата си, гушкайте, наказвайте с мярка, докато може. Много бързо порастват и докато се усетите - те вече си имат свой живот.

При различните деца са ефективни различни наказания. При някои пък дори нужда няма, за да почувстват самите деца вина, самите те са си корективи.

Направих ''бонбоните'', по-скоро бонбонетата маса, нещо спойката не ми се получи, пръхкави станаха, та май ще се гребат с лъжица, но май  като Касита, ще си ги ям самичка. Поне вкусът е приличен. Обаче много пипкаво бе, стържеш, овалваш, бъркаш, направих свинщина в кухнята, все едно съм бъркала за цял батальон Като казах свинщина, поне да ви разкажа за прасенцето Божидар. Той беше нашия домашен любимец в един период от време.

Баба ми е много жалостива жена и на вилата ни гледахме много котки, две кучета, въобще Аврамов дом за всякакви мустакати гости. Комшиите по вили си го знаеха това и мине не мине като се появи ново котило, току го изсипят пред на Шинка вратата и баба прибере хайванчетата, какво да стори.

Един ден обаче след поредният жив армаган баба въздъхна и рече: ''Ех, без време  и изсипят пак някое коте, как пък някой не остави теле, кон, прасе''? Дали мина и един месец, зима навън, натрупало до колене сняг и баба пак крета към виличката. И що да види  - по малката оформена пътечка ситни розово прасенце! Премигнала баба невярваща, но това било положението - прасешко бебе се движи по заснежената партина Хванала го тя под мишница, поогледала се, никой нямало, па взела, че го занесла във вилата до печката. И цял ден се превърнала в доктор Дулитъл - та масажи, та хранене със спринцовка, повито като същинско бебе, в опит да го свести милото, че доста окаяно било, премръзнало и с пречупена опашка.

Живна това ми ти прасе, обаче малко, иска си непрестанни грижи. Писнах да го гледаме и да не го харизваме на някой - точно тогава беше излезнал филма Бейб и почнах за правя въртели на баба да си вземем Божидар у дома. Не че не е всеизвестен факт, но искам пак да го кажа и потвърдя - много са умни тези животни. Тогава у баба имаше също котка, ама много своенравна, колеше и бесеше. Божко се научи да пишка в едно кьоше - заставаше и почваше да се заозъртва да му подложим канче да си свърши работата, окупира територията и вниманието от котката - само като я видеше я подгонваше, ако я докопа буташе със зурлата и като се наиграе най-обичаше да се изправи на две крачета и да почне да бута с зурличката си като копче ръката я на баба, я моята да го погалиш или да го гушнеш и така заспиваше, досущ коте.

Ревях неутешимо като порасна и се наложи отново да го закараме на вилата. Та разбирам го аз прекрасно Джордж Клуни как не искал да се разделя от домашния си шопар

Сега виждам какво е написала Касита - много, много е тежко, докато ходихме в центъра по ДЦП на каквото се нагледах...И от тогава сякаш и мечтите ми и стремежите и суетата ми секнаха и всичко се завъртя основно и само около живота и здравето. Страшни неща има, наистина страшни, а когато касаят дете...аз не знам какви сили са необходими.

 И аз все това си повтарям!

п.п. Кажете как налагане/прилагате игнор Как точно?

И аз се чудя как  Ако на моя тийн му ударя игнор ще е още по-добре за него  тамън няма да го занимавам с нищо 

 

това с игнора работи за по-дребните, преди пубертета.
с тийновете повече говорене и предразполагане трябва, ама и да си си послал предните години.

Искам да кажа, че вече знам какво искам за Коледа. За първи път ми се случва.

Искам да кажа, че в един сайт, който си следя за ВУ, се предлагат и чанти, ама така скоростно се изкупуват и то на баяяяяя височки цени.   Ама явно народът си обича чанти, аз имам две, сичко на сичко и няма сила, която да ме накара да дам много пари за чанта.  

искам чанта, имам нужда, но и аз не съм склонна да дам много пари за такава...