С какво ви дразнят свекървите- 38

  • 68 737
  • 889
# 450
Свекърва си не виня... изцяло. Тя си е гонила целите. Постигна ги.
Да оневинявам мъжът ми? няма такова нещо. Вината е поделена между нас. Това, че се е поддал, това че е позволил...
Виня себе си, че не съм била достатъчно далновидна. Дали може да ми се влияе? Ами, мисля ,на всеки би могло да му се влияе, особено, ако му влияе близък човек. Понякога си мисля, че вярваме, за да се предпазим. Да хвърлим вината други му. Защо лъжем? Елементарно- за да извиним себе си, да се защитим, ако се чувстваме нападнати. А аз нападах. Да, знам, че е тъпо, но го правих, с което давах козове в ръцете на майка му. Но, това е моя грешка. На него му беше по- лесно да повярва, че има манипулативна жена, отколкото да откаже на майка си (още повече, че цял живот му е втълпявано, как тя е жертвала живота си за него). Защото това си е неговата защитна реакция. И това разбирам.
Постът ми беше, за това, да помислят останалите, какво губят когато "отсвирват". Дали не е по- добре да имаме време да помислим, преди да се опитваме да защитим себе си, нападайки?
Виж целия пост
# 451
И цял живот да ти втълпяват нещо, накрая собствения опит те убеждава или разубеждава в него. И каквото прецениш за себе си, това ще ти е истината и от там нататък никой не е в състояние да обърне тази ти преценка. Дори майка ти
Виж целия пост
# 452
Казваш "собственият опит", но за да бъде натрупан, трябва време... А аз съм толкова огорчена и наранена, уморена...А той се затвори в света на компа, където опит, не се трупа, а проблеми- няма. Вече не комуникира с майка си, но и с мен не комуникира... И какво като го оставих да си контактуват необезпокоявано? И какво, като видя, че нейната истина, не е нашата истина? Вече не е същият човек... Избяга...
И да, майка му, сега ми звъни, защото и била трудна комуникацията с него. И какво ме грее това? Мога ли да и простя, че оставя децата ми без баща. И какво, като ми казва "сгреших"?
Виж целия пост
# 453
Мога ли да и простя, че оставя децата ми без баща. 
Ето тук не си права и това трябва да разбереш. Не свекърва ти е оставила децата ти без баща, не разбираш ли наистина?
Виж целия пост
# 454
Права си. Неточен изказ (или мисъл?). С това, явно, се опитвам себе си оневинявам. Търся причината у нея, а трябва да я потърся у себе си. Ще видим.
Между другото, вие бихте ли "затоплили" отношенията със свеки, при тези обстоятелства? Бихте ли преглътнали обидите, думите...
Виж целия пост
# 455
Все това правих,за мен беше цел да има за децата семейство.Вчера имах разговор със единия син,по темата за прощаването.Обясних че е заради тях да не нараня,все пак те са ви връстници,гледаше се с друго око на разводите.И нямах къде да отида,жилище -ок.за квартири-пари нема.Последните две три години тя откачи,свеки де,та отдавах на ума и ,че и преди е бил не дотам както трябва.И сина ми каза,а сигурна ли си че точно така не си ни съсипвала по някакъв начин?онемях...Не знаеш кое  е доброто.Но си струва опита да се стоплят отношенията,ако ще се получи добра среда за децата.Аз се бях отписала ,реших,че ме няма ,децата са важните.Понякога съжалявам.Те почти не знаят като деца какво е било.Като отраснаха имат преценки.Може да опиташ,все едно е непозната някаква,или началник ,който търпиш заради нещо.Говоря си,но не съм в твоите обувки.Твоята свеки вероятно е свикнала да ръководи,командва и не може да излезе от тази роля.Моята бе никаква,та явно пък е намерила поле за изява,няко йслаб поради ред причини да гази.Две страни на едно нещо,различни с общ резултат.
А всеки иска топъл уютен дом с обич.
Виж целия пост
# 456
     molive, не, но нямаше да има и смисъл. Ако съм се свързала с такъв мъж, след положените усилия за съхраняване на семейството, щях да мисля по въпроса дали децата ми няма да са по-щастливи при разделени родители. А ако той иска да бъде баща - няма да му преча. В крайна сметка обичта и уважението си отиват, но родителите не престават да бъдат родители само защото са се разделили. А и от личен опит знам - ако един мъж не иска да промени отношението към жена си, няма сила, дори и майка му, която да го промени. Моята бивша свекърва опита, затова съм й много, много благодарна.  В крайна сметка, разведох се. Обърни всичко това на опаки.
Виж целия пост
# 457
И сина ми каза,а сигурна ли си че точно така не си ни съсипвала по някакъв начин?онемях...

Хората над определена възраст наистина не могат да разберат, че изобщо не е било добре това, което правят уж в името на децата. Някога единственото важно нещо беше семейството да живее заедно. Но никога не е било важно как живее.
Добре, че сега второто е приоритет.
Наистина страдат децата и се отразява на примера им за семейство и на ценностната им система като възрастни. Неоспоримо е

Колкото и да са малки децата, при проблем в семейството мисля, че никой от родителите не трябва да взима решение от тяхно име и в тяхно име без да е разбрал как се чувстват и какво мислят
Виж целия пост
# 458
...
Постът ми беше, за това, да помислят останалите, какво губят когато "отсвирват". Дали не е по- добре да имаме време да помислим, преди да се опитваме да защитим себе си, нападайки?
Peace
Това се опитвам да кажа от много теми насам.
Стара максима е: Дръж приятелите си близо до себе си, а враговете - още по-близо" Laughing
За да знаеш какви ги вършат! За да нямат възможност да злословят и въртят интриги зад гърба ти! За да не се окажеш в един момент в изолация, останала и без приятели (в случая мъж), които онези другите са манипулирали, докато ти гордо си вирила нос Laughing
Проблемите със свекървите в повечето случаи са преодолими, стига и двете страни да не се вглеждат твърде много в кривиците на другата и да търсят компромис. Не е нужно да се обичат и да са първи дружки, но и налагането на пълно игнориране не е никакво решение. Едно, че това е тормоз и за любимия мъж и той няма как да не се замисли за характерчето на жена си, и второ, влиза се в открита война между двете, а не се следи разположението на силите на противника Mr. Green Поради което често изходът не е добър.
Всичко можем тук да си говорим - че свекървата е злобно чудовище, че мъжът е мамино синче, в основата на проблемите обаче е собствената ни глупост.
Виж целия пост
# 459
Едно, че това е тормоз и за любимия мъж и той няма как да не се замисли за характерчето на жена си, 

Може и за характерчето на маминка да се замисли, не само на жена си. Със същата мотивация и по същите причини
Виж целия пост
# 460
Защо налагането на пълно игнориране да не е решение? На мен, вече години, ми е много добре така.
Виж целия пост
# 461
Не съм съгласна, птица. В темата има момичета, които са споделяли за обиди, много грубо държание от страна на свекървите, интриги, грозни манипулации. Човек, който уважава поне малко себе си, няма как да продължи контактите си с подобен екземпляр и да търпи да бъде унижаван.
А, ако мъжът е на място, при подобно отношение от страна на майка му, също би разредил контактите с нея, да не говорим да позволява да бъде манипулиран при редките им срещи.

Споделяла съм моята история. Без да влизам в подробности-още от началото, когато бяхме гаджета със скъпото ѝ синче, мама се опитваше зверски да го манипулира. Но така разкри същността си, наяве излязоха и други неща /писала съм, историята е достойна за сюжет на сапунка Mr. Green/, та моя приятел /по-късно съпруг/ я видя в цялата ѝ "прелест". Резултатът-никакви контакти вече години. Преди няколко години постъпи невероятно гнусно и с дъщеря си, която също не иска да чуе вече за нея.

Виж целия пост
# 462
Аз затова съм казала и подчертала "в повечето случаи" Laughing
Че има неспасяеми хора и отношения, има, никой не спори.
Виж целия пост
# 463
Да ви питам: наистина ли съм чак толкова лоша, защото
 нямам желание да прекарвам Коледа с родителите на гаджето ми?

 Заедно сме от около две години , нямаме брак.. а  и не бързам, да си призная Laughing
истината е , че не усещам ,
че мястото ми е на тяхната маса..

 подробностите са , че по светоусещане, размисли и ценности си нямаме допирни точки...
 
Не съм подробно възпитавана в християнските традиции,

а и са ми непонятни разговори от сорта на "слагаш ли целина в пилешката супа?"  ;
"защо не се върнете в малкия град и не работите в БДЖ?"
"О, наистина ли не знаеш как се чистят агнешки чревца?!?!"

Изобщо  защо, защооо трябва да си го причиняваме?- това е моята гледна точка..
 
Само , че приятелят ми твърди , че "така бил свикнал" и не желае да си променя "традициите", а и "майка ми ще се разочарова"...... 
 
Предполагам , че изглежда нелеп въпрос от вече 30-годишна жена, ама
наистина ли е норма да изпълняваме желанията на неговата "Мама"? и зла ли съм , че бих си го спестила? newsm78

 
 Ако някой се хване да ми покаже  другата гледна точка , ще ви бъда благодарна, ако е с мек тон  bouquet
Виж целия пост
# 464
       Serendipity*, заедно ли живеете с приятеля ти? Иначе, както е нормално да празнувате с възрастните (в моето семейство е традиция да сме у майка ми), така е нормално да празнувате и сами. Както си го направите. Не търпиш укор, само защото са ти непонятни и не одобряваш неговите традиции. Според мен е въпрос на компромис и от двама ви - понякога да уважиш неговото желание, друг път - той твоето. Впрочем, ако поставиш по същия начин въпроса, но за празнуване с твоите роднини, как би реагирал?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия