Да оневинявам мъжът ми? няма такова нещо. Вината е поделена между нас. Това, че се е поддал, това че е позволил...
Виня себе си, че не съм била достатъчно далновидна. Дали може да ми се влияе? Ами, мисля ,на всеки би могло да му се влияе, особено, ако му влияе близък човек. Понякога си мисля, че вярваме, за да се предпазим. Да хвърлим вината други му. Защо лъжем? Елементарно- за да извиним себе си, да се защитим, ако се чувстваме нападнати. А аз нападах. Да, знам, че е тъпо, но го правих, с което давах козове в ръцете на майка му. Но, това е моя грешка. На него му беше по- лесно да повярва, че има манипулативна жена, отколкото да откаже на майка си (още повече, че цял живот му е втълпявано, как тя е жертвала живота си за него). Защото това си е неговата защитна реакция. И това разбирам.
Постът ми беше, за това, да помислят останалите, какво губят когато "отсвирват". Дали не е по- добре да имаме време да помислим, преди да се опитваме да защитим себе си, нападайки?


