Аз не съм кърмила и двете си деца. И си останах само с баща им. 
Виж целия пост
Разклатен брак
- Публикувана: 28 окт. 2014, 10:15 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2014, 16:46 ч.
# 495
25 ноем. 2014, 14:49 ч.
# 496
25 ноем. 2014, 14:54 ч.
Дара и аз така. Знаех си аз, че изпускам много неща като не кърмя, чак и на лече лига бих писала. Още една причина да кърмите.
Виж целия пост
# 497
25 ноем. 2014, 15:03 ч.
И все пак, твоето мнение на 100% подкрепя моята теория, че проблемът ти не е в кърменето, защото ако беше в него, при появата на нов човек, пак щеше да си стоиш суха и без желание
Виж целия пост
Аз нямах цикъл докато кърмех, ако това има значение.
Ето малко информация. Всичко това важеше при мен. Просто дадох различна гледна точка. Приемете, че това е реално при някой, дори години наред.
http://www.estestveni-idei.com/prod/blog/breastfeeding-and-sex/
Ето малко информация. Всичко това важеше при мен. Просто дадох различна гледна точка. Приемете, че това е реално при някой, дори години наред.
http://www.estestveni-idei.com/prod/blog/breastfeeding-and-sex/
И все пак, твоето мнение на 100% подкрепя моята теория, че проблемът ти не е в кърменето, защото ако беше в него, при появата на нов човек, пак щеше да си стоиш суха и без желание
# 498
25 ноем. 2014, 15:07 ч.
Будала!
Виж целия пост
Аз не съм кърмила и двете си деца. И си останах само с баща им.
Будала!
# 499
25 ноем. 2014, 15:26 ч.
Будала!
Аз съм по-голяма - хем кърмя, хем правя секс, хем по чуждо не ходя!
Виж целия пост
Аз не съм кърмила и двете си деца. И си останах само с баща им.
Будала!
# 500
25 ноем. 2014, 16:10 ч.
И аз, като никога
Виж целия пост
На същото мнение съм като Mamacita Bandida.
И аз, като никога
# 502
25 ноем. 2014, 19:27 ч.
И аз нещо не намерих връзка, ама няма значение.
Е, важно е, че все пак има причина, следствие, + резултат и т.д.
Виж целия пост
margarithen, ти вярно ли се опита да оправдаеш изневерите си с кърменето 
Е те само такова оправдание не бях чувала, честно
Е те само такова оправдание не бях чувала, честно
И аз нещо не намерих връзка, ама няма значение.Е, важно е, че все пак има причина, следствие, + резултат и т.д.
# 503
26 ноем. 2014, 00:23 ч.
Момичета, здравейте. Искам да споделя проблема си, не знам дали е подходящата тема тук.... Със съпруга ми сме заедно от 7 години, а от 2 сме омъжени. Преди година и половина се роди детенцето ни, което много желаехме и двамата. Оттогава обаче нещата тръгнаха надолу. Почти спряхме разговорите или като говорихме се караме, не си обръщаме внимание, той не взимаше на сериозно, когато му казвах какво не е наред и искам даа се промени. Всичко това доведе до охладняване от моя страна и аз спрях да го обичам. И срещнах друг... Той е чудесен, много мил, страшно добър, изллючително възпитан, тактичен, внимателен. Разказах на съпруга ми и му казах, че искам да си тръгна. Той не ме пусна, защото още ме обичал и щял да се бори за мен. Аз също помислих и реших да остана, само заради детето. Но се измъчвам страшно, все мисля за другия, лягам и ставам с мисълта за него, настроенията ми са изцяло повлияни от него... Искаме да сме заедно, но той е семеен приятел и това усложнява нещата. Иначе е готов да приеме.детето като свое. Не знам какво да правя...да оставя ли времето да покаже или да предприема нещо? Страшно се измъчвам! Моля за съвет!
Виж целия пост
# 504
26 ноем. 2014, 07:18 ч.
Тук съвет е трудно да се даде,но е много глупаво да се подаваш на емоции.Любовта трае 3 години по принцип,та в този ред на мисли как се виждаш след толкова с новия.Не си въобразявай,че нещата ще са по различни."От трън на глог та по висок" са казали хората и не напразно.Първо генерална грешка е това, да го сервираш на мъжа си ,без да си готова.Цял живот ще ти го натяква.Ако заминеш с новия,нещата след някоя друга година няма да са по различни в отношенията ви.Напротив по зле ще е защото детето не е негово.Той какво е казал ,няма никакво значение.Те всички са много силни и вилни ,ама кръвта вода не става.Според мен margarithem е умна жена,чети по горе.
Виж целия пост
Момичета, здравейте. Искам да споделя проблема си, не знам дали е подходящата тема тук.... Със съпруга ми сме заедно от 7 години, а от 2 сме омъжени. Преди година и половина се роди детенцето ни, което много желаехме и двамата. Оттогава обаче нещата тръгнаха надолу. Почти спряхме разговорите или като говорихме се караме, не си обръщаме внимание, той не взимаше на сериозно, когато му казвах какво не е наред и искам даа се промени. Всичко това доведе до охладняване от моя страна и аз спрях да го обичам. И срещнах друг... Той е чудесен, много мил, страшно добър, изллючително възпитан, тактичен, внимателен. Разказах на съпруга ми и му казах, че искам да си тръгна. Той не ме пусна, защото още ме обичал и щял да се бори за мен. Аз също помислих и реших да остана, само заради детето. Но се измъчвам страшно, все мисля за другия, лягам и ставам с мисълта за него, настроенията ми са изцяло повлияни от него... Искаме да сме заедно, но той е семеен приятел и това усложнява нещата. Иначе е готов да приеме.детето като свое. Не знам какво да правя...да оставя ли времето да покаже или да предприема нещо? Страшно се измъчвам! Моля за съвет!
# 505
26 ноем. 2014, 12:53 ч.
http://www.bellybelly.com.au/breastfeeding/libido-and-breastfeed … ding#.VHWwyHMbnqB
Линкът е по повод поста на marghariten. Има връзка между кърмене и желание за секс.
Виж целия пост
Линкът е по повод поста на marghariten. Има връзка между кърмене и желание за секс.
# 507
26 ноем. 2014, 13:35 ч.
Но надали има връзка с изневерите, нали така.
Виж целия пост
http://www.bellybelly.com.au/breastfeeding/libido-and-breastfeed … ding#.VHWwyHMbnqB
Линкът е по повод поста на marghariten. Има връзка между кърмене и желание за секс.
Линкът е по повод поста на marghariten. Има връзка между кърмене и желание за секс.
Но надали има връзка с изневерите, нали така.
# 508
26 ноем. 2014, 17:21 ч.
Аз не мисля ,че marghariten.се оправдава(на вас ли ? звучите смешно).Тя просто споделя своя опит.Най важно ,че е запазила семейството си и никой не е загубил от цялата работа.Това нападане е крайно неуместно според мен. 
Виж целия пост
# 509
26 ноем. 2014, 17:32 ч.
Съжалявам, но това съвсем не се вписва в представите ми за нормално семейство. Нито мисля, че е адекватен съвет. Тя споделя опит, съгласна съм, но какъв е изводът от него - изневерете на мъжете си, че да си "запазите" семействата? Мерси 
Виж целия пост
Препоръчани теми