Истории от комунистическа България

  • 164 087
  • 3 891
# 1 365
Когато аз кандидатствах за гимназия, ходех на уроци-първо защото бяха сменили изискванията и формата на изпита. Не си спомням точно, но ние май бяхме втория набор, при който се провеждаше тестовата система. И курсисти си имаше. Кандидастващите архитектура си ходеха и на рисуване и на математика. На когото каквото му трябваше си беше намерил начин да си попълни пропуските. Явно от цял форум само аз съм ходила на допълнителна подготовка. Завиждам ви на акъла, честно!

Чакай, че сега ще дойде БАН да ми направи забележка за неправилна употреба на "който".

Аз съм по-голяма от теб, но и аз ходих на уроци, за да вляза в езикова гимназия. Не бяха частни обаче, а организирани от самото училище. Двуседмичен курс, целодневен, по български и математика. Влязох!
За медицина не е било нужно ходене на курс. Ако назубриш учебниците - влизаш.  То май и се га е така. Пък може да съм особено умна, знам ли.  Mr. Green
Виж целия пост
# 1 366
Не помня, Нино!

Сега май съвсем официално можеш да си платиш, даже не се налага да притежаваш учебниците, хеле пък да ги отваряш и да ги зубриш.
Виж целия пост
# 1 367
Сега се сетих и колко беше трудно да се уредиш с телефон
Тел. техници бяха супер богати, нали им се плащаше на черно да те включат и теб
ах, да. И телефоните ни бяха дуплексни Crazy

Помня имаше голям страх в училище, то поведение намалено, ако те изключват не можеш да завършиш. Учителите си пишеха често по симпатии оценки. Имаше и много добри учители разбира се.

При мен беше много строго. Носехеме униформи, нямахме право на обеци (само едва забележими), на пуснати коси, на шарени ученически чанти, на цветни дрехи под унифорамата. В бележника се записваха всякакви провинения- закъснял за час, неподготвен за час, говорил в час. Неизвинените отсъствия бяха голям проблем и след три ( по бегли спомени), следваше намаление на поведениято и изключване от училище.
Учителите пишеха бележки не само по симпатии, а най- вече по това чие дете си. При мен имаше деца от тогавашния културно-политически елит(всъщност, повечето). Имена няма да споменавам, предпочитам да запазя анонимност.

До ден днешен предпочитам да си правя зъбите без упойка. И тя си има своите отр. страни.

Цонна , от моите познати, включително и аз всички, които искахме да продължим образованието си във ВУЗ, ходехме на доп. занимания и уроци. Иначе не ставаше. А аз се бях явила на олимпиада, но не стигнах до финала (беше няколко кръга), моя съученика стигна- (сега е  доста известна), в резултат-тя влезе в СУ без изпити.
Виж целия пост
# 1 368
Гледай го, Велко шмекеруваше и буташе часовника напред.
Добре изпъкваше дребнавата шмекерия на оново време именно и в тези филми.
Виж целия пост
# 1 369
И сега стационарния телефон на моите родители е дуплекс. Не вярвах, че още го има това.
Виж целия пост
# 1 370
Как дуплекс?  Crazy
Аналогови телефони няма отдавна, само цифрови са...
Виж целия пост
# 1 371
Как дуплекс?  Crazy
Аналогови телефони няма отдавна, само цифрови са...
Като звъня и дава заето, а те не говорят. Понякога искат да наберат някой и няма сигнал свободно.
Виж целия пост
# 1 372

Стана ми интересно. Сега ако някой ви предложи да ви прави напълно безплатно зъбите, цяла година, но без упойка колко от вас ще са съгласни?
Ако е доктор на място и се е съгласил да работи без пари, то една упойка няма да му е проблем.
Ако иска да ми прави зъбите без пари и се цигани за една упойка, то извода е, че и за материалите и за труда също ще се цигани,а аз такъв доктор не ща..

Не говоря за доктор, а ако системата работи както преди. Сега ти правят 2 пломби с доплащане и едно вадене, чиято упойка май се плаща. Ако кажат, че ще се поема както преди, дали ще сте съгласни, без да я има опцията да се доплаща само упойката.
За протокола, ако вас като деца са ви карали насила, и без мама и тате, големите си ходеха сами и си търпяха само и само да са им здрави зъбите, или по-точно да не ги боли. Според мен хората недоволсват толкова заради упойките, а за това че нямаше естетична стоматология както е сега. То избелване, то фасети и прочее. Много хора дадоха маса пари сега само за да са им красиви зъбите, без да са болни. А лошото е, че много не ходят само защото нямат пари и си ходят с болките.  Peace
Виж целия пост
# 1 373
Абе най-много от хората, дето не ходят го правят от мързел и немара. И преди, и сега.
Виж целия пост
# 1 374
[
При мен беше много строго. Носехеме униформи, нямахме право на обеци (само едва забележими), на пуснати коси, на шарени ученически чанти, на цветни дрехи под унифорамата. В бележника се записваха всякакви провинения- закъснял за час, неподготвен за час, говорил в час. Неизвинените отсъствия бяха голям проблем и след три ( по бегли спомени), следваше намаление на поведениято и изключване от училище.
Учителите пишеха бележки не само по симпатии, а най- вече по това чие дете си. При мен имаше деца от тогавашния културно-политически елит(всъщност, повечето). Имена няма да споменавам, предпочитам да запазя анонимност.

До ден днешен предпочитам да си правя зъбите без упойка. И тя си има своите отр. страни.



Сигурно както повечето имат стрес от зъболекари, аз така бях намразила училището, че като свърших все едно камък ми падна от сърцето. Минаха години да се отръва от спомените, че да се запиша висше и завърша с отличие. Едни строги авторитарни даскалици, и да на комунистите децата бяха отличници и без грам да знаят.

Точно, упойката си има отрицателните страни, и аз си ги правя без упойка, само ако се налага.  Peace
Виж целия пост
# 1 375
До някоя страница съм стигнала. Относно здравеопазването, по точно-стоматологичното.
Няма как да не споделя-нямаше случай, да влезе стоматологичната сестра и да не съм една от повиканите. За съжаление съм с увредени зародиши на зъбите и точно в онова време растях. Спасиха ми доста зъби, абсолютно безплатно. Нищо, че не си спомням за това с носталгия, защото болеше. Но е факт-в училище имахме безплатен зъболекар.
Виж целия пост
# 1 376
Ирис, само за лампите говоря, не за таблетки и инжекции. Поне такава лампа да пускат в помещенията когато децата си тръгнат.
Помня, че прадядо ми ми даваше захарче с йод.
На около 2 годинки съм карала пневмония. Искали да ме вземат в болницата, ама без майка ми. Такава била практиката - само децата, придружител не пускали с тях. Майка ми не се съгласила да ме остави сама в болницата и ме водила всеки ден на инжекции.

инфантилна, за стъкълцата с тиксо ли говориш? Нареждаха ни цялата група в редичка по гащи и като ни дойде реда - гащите долу и се надупи. Mr. Green Пак ни беше смешно.

А помните ли дежурните в клас - "Клас стани, клас мирно. Здравейте, другарко .... Днес отсъстват този и този номер. Клас седни." bowuu

Аз пък съм била в болница точно защото 2 годишната ми сестра е била с пневмония и понеже и майка е трябвало да бъде с нея, мен е нямало кой да ме гледа.
Точно 20 дни съм откарала здрава в болницата - 73та година, била съм на 4!

Прегледите ни се правеха в здравната служба и сме влизали един по един. Ходехме на групи разделени по пол.
Виж, за физическо се преобличахме в класните стаи до 4ти клас всички заедно.

Дежурните трябваше да са на училище преди всички, за да избършат дъската до блясък, както и тяхно задължение беше да я почистват след всеки час.

Аз пък сам рецитирала стихотворения за партията, партизани и т.н.
Учех наизуст с лекота, обичах да рецитирам и не страдах от притеснение, че трябва да се изправя пред много хора.


Виж целия пост
# 1 377
Качествено образование имаше в повечето училища, даже в някои "елитни" техникуми се влизаше много по-трудно, отколкото днес в ЕГ или МГ. Разбирай - диплома пълно шест плюс оценки от изпитите, близки до шест.

Зависи от кой окръг кандидатстваш. На някои им стигаха 2.50 /разбирай среден/, на други и 5.75 им беше малко.
Виж /ако имаш възможност/ бала за Ветеринарния техникум, на Кърджали окръг и на Стара Загора окръг за учебната 1980/81.
Виж целия пост
# 1 378
Стига бе, вие се оляхте.
И аз съм ходила с престилка на училище и никакви лоши спомени. Даве имаше големи моди при престилките, с коланче, без коланче, с остри якички и с къдрави и със закръглени краища ... с прави или бухнали ръкавки или с плисета и без ... и в края на краиящата без значение престилките се скъсвахме да играем на ластик и на народна топка преди  и след часовете и в междучасията и пред блока ... кой на детска възраст ще ти се занимава с кич и оцветители за коса и нокти ...  Имам страхотни спомени от тези игри!  А да и дневниците и бележниците и забележките ги имаше и всичко имаше, но носталгията ми е по ятата деца навън и свободните и весели групови игри ...  Peace Къде да играе дете на ръбче сега в София– Ами то на всеки милиметър ръбче паркирана ламарина  #Cussing out
Виж целия пост
# 1 379
Една петилетка разлика говорим. От моите съученици всички ходеха на уроци. Всички!


и няколко петилетки преди теб пак всички ходеха на уроци. и за езикова, и за математическа, и за кандидатстване в университет  Wink
от моите съученици и познати, де, а те явно не пишат в беге-мамата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия