Наспахте ли се добре снощи? Чувствате ли се напълно будни, в своята най-умна, най-концентрирана и най-способна версия? Това, за съжаление, е мечта за доста хора. Повечето от нас работят на подоптимални нива почти винаги. Милиони хора по света страдат от хронични нарушения на съня.

Последствията от липсата на сън са тежки. Докато всички страдаме от инерция на съня (обща сънливост и липса на умствена прецизност), дългото задържане на тази инерция зависи до голяма степен от количеството и качеството на съня, който я предхожда. Ако сте напълно отпочинали, инерцията на съня се разсейва сравнително бързо. Но когато не сте, може да продължи по време на целия ден, с неприятни и дори рискови резултати.



Много от нас изпитват последиците от неадекватното количество сън още от детството. Заключенията на специалистите, изучаващи ефектите от началото на училище върху благосъстоянието на децата в училищна възраст, не са окуражаващи. Повечето възрастни се чувстват добре с около 8 часа сън, но малките деца се нуждаят от около 13 часа, в това число и дневна дрямка. Тийнейджърите се нуждаят от около 9 часа и половина; Нещо повече, те са нощни птици, чийто идеален биологичен ритъм ги кара да си лягат и да се будят късно. Тъй като училищата започват часовете все по-рано и по-рано – тенденция, която стартира още през 60-те години - здравословните ефекти върху учениците са тежки. Това не е просто загуба на сън. Това е разстройство на биологичния ритъм. Те трябва да се събудят, когато мозъкът им казва да са дълбоко заспали. Събуждането на тийнейджър в шест сутринта е като събуждането на възрастен в три през нощта.

Резултатът е една непрекъсната сънливост, все едно сменяте часови зони – и се изостря от спането през уикендите. Изпълнителната функция и емоционалните отговори се влошават, афектирайки всичко от преценка до емоционална реактивност. Способността за вземане на добри решения може да пострада и децата могат да станат по-склонни да избухват и да се депресират. Всъщност увеличението в ХРНВ (Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието) диагнозите могат отчасти да бъдат резултат от неадекватен сън: при децата симптомите на лишаване от сън включват хиперактивност и нарушено тълкуване на социалните знаци. Ефектите са и физически. При децата, които са недоспали, има по-голяма вероятност да наддават на тегло и да страдат от затлъстяване. Дори и за кърмачетата на възраст под шест месеца количеството сън може да доведе до увеличаването на теглото три години по-късно.

Училищата с по-здравословни начални часове, от друга страна, виждат увеличение на посещаемостта, по-високи резултати от тестове, изпити и добро здраве. В едно проучване, при което чрез интервенция се премества началото на работното време, не само академичните резултати се подобряват; автомобилните катастрофи намаляват със 70%, а процентите на депресия падат. Дори забавяне от половин час подобрява резултатите. На първо място трябва да е за здравето и благосъстоянието на учениците, а не удобството за възрастните.
С напредването на възрастта, за съжаление, качеството ни на сън се влошава. Ако спите 6 часа в денонощието за дванадесет дни, а много хора спят по толкова през цялата година – вашето когнитивно и физическо представяне става почти неразличимо от това на човек, който е бил буден 24 часа. (Същият ефект се получава от шест дни с четиричасов сън.) А производителността на някой, който е бил буден в продължение на 24 часа, е подобна на тази на човек с 0,1% ниво на алкохол в кръвта. С други думи, лишаването от сън ни действа така, сякаш сме пияни.



В краткосрочен план този тип дефицити оказват значително влияние върху цялостната ни производителност. Възприятието се влошава, заедно с моторните умения: В едно проучване, включващо баскетболисти, добре отпочиналите играчи се представят по-добре от тези, които не са си доспали. Емоционалният контрол страда – връзката между префронталната кора (където вземаме изпълнителни решения) и амигдалата (която е свързана със страхове и други емоции) се влошава и ставаме по-импулсивни и склонни към депресия. А способността ни да мислим и да взимаме правилни решения намалява. Ставаме по-неуспешни в ученето, паметта и простите задачи с аритметично и аналитично мислене. Процентът на произшествията и грешките се увеличава.
Също толкова тревожни са въздействията върху здравето в дългосрочен план. Ставаме по-склонни към метаболитни и ендокринни проблеми, включително увеличаване на теглото, което води до повишен риск от диабет и сърдечносъдови заболявания. Намаляваме имунната си функция и можем да увеличим риска от множество видове рак. Ускоряваме нашия когнитивен спад и увеличаваме риска от деменция.

Дори ако започнете да спите повече днес, може да е твърде късно да избегнете някои от последиците от лишаването от сън. Тъй като мозъците на децата растат и се променят толкова бързо, те са по-уязвими от последиците от недостига на сън в сравнение с възрастните; тези ефекти могат да ги следват през целия живот, независимо от навиците им по-късно. Що се отнася до възрастните, ние можем да се възстановим от сравнително кратки загуби на сън: в едно проучване се установява, че една нощ добър сън е достатъчна, за да ви помогне да се възстановите от пет нощи недостатъчен сън. Но възстановяването от хронична липса на сън зависи от качеството на съня, който получавате. Може да отнеме седмици, а понякога и по-дълго, за да се възстановите – и често нямате лукса да спите по 10 часа на нощ дори и за една седмица.

Странното е, че много от нас не искат да наваксат със съня, дори когато имат тази възможност. Ние наистина не осъзнаваме, че не ни достига сън; много от нас мислят, че пет или шест часа на нощ са ОК. Ние вярваме, че сме напълно будни и в най-добрата си форма. Факт е обаче, че не сме добри в това да знаем колко сън ни е достатъчен.

В едно изследване се позволява на хората да следват собствените си режими за сън в продължение на две седмици; те избират колко часа да са будни и колко часа да спят. После биват изследвани в лабораторни условия. Наблюдават се две неща: латентността на съня – колко време им отнема да заспят, и продължителността на съня – колко време са спали. На втората нощ и на втория ден са спали средно 12 часа и половина от възможно 16 часа за сън, демонстрирайки тежък дефицит на сън. На първия ден в лабораторията, по време на тестването на латентността на съня, някои заспиват преди техникът дори да напусне стаята. Много от пациентите, с други думи, са патологично сънливи. Но те смятат, че са напълно будни и в най-добро състояние.
Ние сме наясно с влиянието на загубата на сън върху нашата производителност за първите един до два дни. След това вече не осъзнаваме, че не работим по най-добрия начин.



Взети заедно, настоящите изследвания за съня ни дават ценен урок. Всички искаме да бъдем продуктивни и ефективни в това, което правим. Но когато се опитваме да увеличим производителността, като разширим времето в будно състояние, не правим на никого каквито и да било услуги. Ние губим повече, като пропускаме времето за почивка, отколкото можем да спечелим, като добавим няколко часа към нашия ден. Ставаме по-малко продуктивни, по-малко проницателни, по-малко щастливи и с по-голяма вероятност да се разболеем. И нямаме никаква представа колко сме навредили на нашите способности и здраве в този процес. Систематично подценяваме съня, но той е от основно значение за настоящите и бъдещите ни дейности. И за разлика от всичко останало, сънят е едно от малкото неща, които трябва да направим сами за себе си. Никой не може да го направи вместо нас.