Истории от комунистическа България

  • 161 959
  • 3 891
# 1 560
Хихихи, момичета Laughing
Спомням си, че на опашката за памук, лигнин или дамски превръзки сме се нареждали с мъжо и сЪ праЙм, че не се познаваме. И не само ние сме били така. Просто даваха по един или два пакета на човек, не повече.
И верно, в началото дамските превръзки бяха едни с мрежички. А тоя лигнин как се ронеше ooooh!

Спомням си в родилния дом ни даваха няколко парчета лигнин. Казваха му печен лигнин, защото преди това го слагаха за дезинфекция в едни фурнички и той излизаше леко опечен. Обаче даваха три, четири парчета за цял ден. А ти течеш бе. Че и гащи не ни даваха да си слагаме за да задържаме лигнина. И знаете как се върви без гаЧи и с лигнин Laughing
И сЯ тука пред всички да си призная, че първото нещо което откраднах в живота си беше лигнин от стаята на сестрите Embarassed Раздадох на момичетата в стаята и им казах да мълчат. Просто да не се знае, че имат и да дадат още мъничко. Така се бяхме оклепали, а аз направо бях.....оле, мале ooooh! #Cussing out Преди да ме изпишат направих още два набега, не ме гепиха, слава БогУ....Но поне момичетата от стаята бяха щастливи, не само аз.
Всички си носехме лигнин от къщи, но не ни даваха да ползваме, защото не бил дезинфекциран. Щото аз като се прибрах, сякаш си печах лигнина....Оживях де Laughing
Виж целия пост
# 1 561
Аз си спомням едни с найлончета вътре. Бяха сини и розови. помня, защото някъде към 85та открих скътани пакети на леля ми и много ми допаднаха найлончетата да си ги извадя и събера.
Какъв скандал отнесах  Grinning.
Не бяха пълни с лигнин, а с някакъв много долнопробен памук.
Спомням си, че и през началото на 90те ги нямаше много, защото ни обраха и ми бяха взели и превръзките, от новопоявилите се уж по-модерни.
Виж целия пост
# 1 562
Да напиша един мил детски спомен.
До нас се намираше хлебарницата и понякога ми даваха пари да си купя меденка. Flutter
Та излизам аз с паричките, по пътя се събирам с още едно другарче и хайде в хлебарницата.
Купувам една меденка и после по другарски я ядем.
Повечето пъти меденките бяха сухи, но пък това, че са ти дали пари да си купиш нещо беше голяма работа. /нямах 1-ви клас тогава./
Виж целия пост
# 1 563
1993 година имаше памперси колкото ви душа иска, и не бих казала, че са били скъпи Wink
дори още помня рекламата - 'сини за момченца, розови за момиченца'  Laughing Laughing
аз родих момченце тогава в 3-та Аг клиника в Княжево /понастощем не съществува/ и във фоайето и имаше магазин откъдето майка ми миг след раждането на моето бебе му беше купила първият пакет -'сини, като за момченце' Laughing

пс. големи глупости изчетох в темата. това с бананите по коледа ми е най-смешното нещо.
сега нали всеки има фрийдъм - кеф ви америка, кеф ви швеция. джобът да е пълен само. какво сте зажалили/ метафора Wink/ по онези времена Wink
Виж целия пост
# 1 564
Ааа, хич не жаля, хеле пък за банани.
Даже точно и затова не ги обичам. Wink
Виж целия пост
# 1 565
Дааа, както казва Сесяка,
Делях ме помежду си, каквото си купим за хапване, а и не само купено. Майките ни като направят нещо сладичко изкарвахме и се черпехме.
Навремето майките ни почти всеки ден правеха нещо сладичко или соленичко да има на масата. Махалата ухаеше. И като направеха нещото, носеха на комшиите, защото правеха повечко винаги. Сега няма такова нещо за съжаление. Пробвала съм с новите комшии в старата си мААла. Мне, не става, гледаха ме като изхумена, ако им занеса я баничка, я кекс, я нещо друго....и спрях.

Не виждам някой да съжалява за онези времена. Споделяме преживени неща. Аз, поне с чуство за хумор говоря за тогава.

Виж целия пост
# 1 566
 Бас държа, че ако ми донесеш кекс няма да го върна.
Виж целия пост
# 1 567
Правеха, защото нямаше от къде да се купи.
Виж целия пост
# 1 568
Ирис,
Ако си ми съседче, нося ти кексче Hug

Трещи,
И това го има, че е нямало.  Те тогава сякаш се състезаваха коя по вкусно нещо да приготви и да занесе да се опита.
Виж целия пост
# 1 569
Правеха, защото нямаше от къде да се купи.

Така е, спор няма, в магазините такива неща нямаше
Но ето сега нали уж има, ама я намери истински кекс, да съдържа само захар, брашно, масло, яйца, мляко
Нъцки, всички са с по 10 реда съставки

Това с изкормването на памперса и слагането вътре на тензухена пелена го правех и аз в далечната 96-97
Тогава в онази хипер инфлация майчинството ми беше 4500 и стигаше за един пакет от 10 памперса за 3000 лв и една каша Слънчо за 750лв (ако помня правилно)
Як кеф, дет се вика


Иначе всички изброени липси и дефицити в темата според мен освен от некадърност бяха и от проклетия, един вид да ни научат къде ни е мястото и да не знаем много, като дните ти са заети в издирване на дефицитни стоки от първа необходимост
Виж целия пост
# 1 570
Баба ми тогава много хубави сладки, кексове и други десерти правеше. След промените спря да прави.
Все още в блока на баба ми си носят и помагат, но те са от старото поколение, т.е. помагали са си цял живот.
Виж целия пост
# 1 571
Правеха, защото нямаше от къде да се купи.
Правеха, защото много от пенсионерките бяха домакини. И дори и тези, които работеха си носеха традиционното усещане, че жената трябва да прави такива неща. Просто времето беше такова. Същите неща съм си говорила и с французи: "Нашите баби правеха домашни сладкиши, пък сега никой не прави."
Жените бяха по-спокойни.
А и нямаше турски сериали.
Виж целия пост
# 1 572
Да, ама имаше "Робинята Изаура".
Голям хит беше, нямам спомен от филма, но имам спомен каква сутеня наставаше на всяка серия.
Пра-баба ми получи прякора Женоария от него. hahaha hahaha hahaha
Виж целия пост
# 1 573
Моята свекърва наскоро ме обвини, че дъщеря ми била злояда, защото не съм и правила домашни кремове с брашно и яйца  Crazy- нейните деца си облизвали пръстите да го ядат този крем. Та и идеята за полезно се променя с годините...аз в точно този крем нищо полезно не виждам, освен празни калории и загуба на време, но ей на- за нея е върха на...кремовете  Wink И съм сигурна, че в наши дни и родния и син няма да го яде това нещо, просто тогава не е имало друго.
Виж целия пост
# 1 574
Хммм, Трещи, майка ми си работеше и въпреки това всяка неделя нещо майстореше, особено едни кифлички си спомням любими
Докато от баба си спомням веднъж годишно едни топчета или праскови
Явно си е до човек, не до пенсия
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия