Спомням си, че на опашката за памук, лигнин или дамски превръзки сме се нареждали с мъжо и сЪ праЙм, че не се познаваме. И не само ние сме били така. Просто даваха по един или два пакета на човек, не повече.
И верно, в началото дамските превръзки бяха едни с мрежички. А тоя лигнин как се ронеше

Спомням си в родилния дом ни даваха няколко парчета лигнин. Казваха му печен лигнин, защото преди това го слагаха за дезинфекция в едни фурнички и той излизаше леко опечен. Обаче даваха три, четири парчета за цял ден. А ти течеш бе. Че и гащи не ни даваха да си слагаме за да задържаме лигнина. И знаете как се върви без гаЧи и с лигнин
И сЯ тука пред всички да си призная, че първото нещо което откраднах в живота си беше лигнин от стаята на сестрите
Преди да ме изпишат направих още два набега, не ме гепиха, слава БогУ....Но поне момичетата от стаята бяха щастливи, не само аз.Всички си носехме лигнин от къщи, но не ни даваха да ползваме, защото не бил дезинфекциран. Щото аз като се прибрах, сякаш си печах лигнина....Оживях де
.


- нейните деца си облизвали пръстите да го ядат този крем. Та и идеята за полезно се променя с годините...аз в точно този крем нищо полезно не виждам, освен празни калории и загуба на време, но ей на- за нея е върха на...кремовете