Истории от комунистическа България

Аз помня, че съм пила шейкове. И не в млечни барове.
Не е било, значи толкова драматично.

 Интересен въпрос...
 Имаше тогава един такъв феномен - магазин, ама празен.
 Или пише - месарница, а вътре рафтове с буркани, лук, олио... а в щанда за месото- месо, ама само определени дни.


  Сега се сетих за Сладкарница Роза, при американското посолство, там най-обичах пастичките. И  "Луна" на площада при семинарията, там пък имаше чудни сладки.

Аз помня, че обичах Русенско варено или поне нашите ме караха да го ям с пояснението, че много го обичам )))). Скоро, подтикната от носталгия взех, че си купих такова. За съжалеие и кучето го де с отвращение.
Според вас (тези, които са били по-големи тогава), вкусът ли е друг или споменът ми ме лъже?


Не помня за месото, но за хубава торта съм сигурна, че трябваха връзки. Просто се сетих за понятието връзкар. Много хора бъркат живковото с пост-живковото време. За това се говори за празни магазини.
90-та и нас ни спасяваха с прасе едни далечни роднини. То си беше глад тогава. Помня, че съседите идваха да взимат сестрата на заем в едно кенгуру, за да могат да минат отпред на опашката от 300 човека за по 1 хляб и 1 мляко на човек ...

Ама писах, че беше пълен. Или пак ти по-добре знаеш какъв е бил?

 О, извинете, не видях, че си ти.

 То въпросът бил риторичен.

Обяснението, което ни даваха в малките класове.
Стандарт на живот - имаш една кошница, стандартът е колко продукта можеш да сложиш в нея. Ние слагаме, малко, но капиталистите я пълнят. Следваше нещо за експлоатация и упадък.

Това да, но въпросът е за цените - при социализма бяха нереални.  Хората си хранеха прасетата с хляб.

Имам не представа, а знам, но това не ме касае, като потребител. Аз работех по всички правила на КТ /на никой не му минаваше на ум да работи 10 часа, а да му се водят 6, например, за други "гимнастики" няма да говоря/, получавах възнаграждение всеки месец /не ми забавяха плащането, нито го отлагаха във времето/, можех да си покрия разходите, можех да планувам, знаех кога ще се пенсионирам, знаех, какво мога да си позволя с пенсията си.
Днес живея вече  не ден за ден, а час за час, защото не само цените се променят с часове, но и всичко, от което завися волю или неволю.



По твоята логика, гръцките домати са на нереални цени, защото дори с транспортирането от Гърция до България са по евтини от българските.
Какво разбираш под нереални цени? Какво разбираш под дотация от държавата? Щом днес може да се плаща за да не се призвежда нещо, защо преди да не се е плащало за да бъде произведено? Хубаво е човек да не е многословен, но да хвърляш по едно изречение, ей така .........

А, храна не липсваше през 80-те.
В спомените ми се въртят основно филии хляб с нещо отгоре - принцеса с кайма, с кашкавал, с яйце и сирене, хляб с лютеница, хляб с варено яйце.
Руската салата и до днес е ненадминат деликатес за мен, а като се замислим, съдържа съвсем прости храни - картофи, моркови, грах, кисели краставици в постния вариант.
Спомням си замразената кайма в едни отвратителни правоъгълни опаковки - тя никак не беше на почит, но не винаги можеше да се намери истинско мляно месо. Пилешкото го купувахме замразено, то май и нямаше друго тогава.
През лятото - домати, сирене и сезонните плодове бяха основното меню.
Туршии правеше баба ми. Аз така и не придобих такива умения.
Сега също се старая да включвам по-прости, непреработени храни в менюто.
Тортите в сладкарницата изобщо не ставаха за консумация, само масло, захар и боя, изрично отказвах да ги ям.

Цените не се ли определяха централно от партията?
Те и сега с това ги хранят. Някои и за кучетата взимат стар хляб. В магазина ни продават стар хляб на половин цена.

Ние нямахме село и не сме гледали животни.

Съвсем в детските ми години месо вкъщи почти не се готвеше. Изключение правеха времената, в които имахме майстори - тогава баба ми правеше страхотни обяди - с кюфтета и т.н.

Нормалното меню бяха картофени яхнии, домати с ориз и т.н. Имаше едно нещо, дето много го обичах - тархана или трахана, не съм сигурна. Не знам как го правеше баба ми точно, но имаше някаква закваска в цялата работа.

По-късно също пържолите бяха при гости или на празници, рядко без повод. Трябва да са били от магазина.

А иначе за потреблението - ами човешкото око е жадно. Преди от почти всяка категория стоки имаше съвсем малко вариации. Сега пак има нелоши детски ботуши от 20-30 лв, ама има и от 80 или 150 лв - например. И много хора се чувстват бедни, защото не могат да си позволят тия от 150.

fatoumata, наистина - тортите бяха отвратителни.

По времето на соц-а и аз не помня празни магазини, а дефицитни стоки, които се появяваха по- рядко и изчезаваха мигновено , купуваха се обикновено на късмет или с връзки. Коментирахме ги вече кои бяха, не само банани
Също, изборът беше ограничен. (Не като сега кисело мляко - 100000 вида. )(Т.е. един вид краве сирене, един вид овче, киселото мляко  и то така: краве, овче, понякога биволско... Нямаше с малък процент масленост, с висок процент масленост , 15  различни производители, с плодчета, с ванилия бурбон и т.н. )Хлябът беше основно бял, Добруджа, типов, ръжен-тухличка.
Неотдавна питах моя колежка: традиция ли е в Германия да има такова изобилие от видове хлябове , от кога ви е толкова развито хлебопекарството? Тук има невероятни хлябове- със семена и семки, само с натурална закваска, с всякакви видове брашна- лимец, картофено, овесено, ръж, просо и т.н. Отговорът беше: о, не си мисли, че е отдавна, така стана в последните години.
Така разговорът премина за годините от желязната завеса. Тя е живяла в близост до границата с ГДР. И нейните спомени са много и изумителни; младият ни колега слушаше и мигаше на парцали
 
В нач. на 90- те години бяха празните магазини.
Това са моите спомени.

Много хора си вземаха храна от стола.
Имаме, все още, онези три съдинки с обща дръжка.
Първо, второ, все с месо (един път риба) и десерт. + хляб.
Храна не е липсвала.
Просто хората не се тъпчеха като сега.

Гледайте стари филми, няма дебели или поне не толкова много, дебели хора.

Aludra, не си ли чела назад?
Обясниха ни вече, че сме си въобразявали как храните били вкусни, объркали сме се нещо. Или щото много гладни сме били тогава, нещо такова...


Аз пък понеже бях злояда, ама мразех не само сутляш, мляко с грис и подобни, но и не си падах по-месо, та си спомням, че в детската градина тъпчех кюфтета с бял сос по джобовете, а в нас ме мъчеха със супа топчета, винен кебап и т.н., а аз понасях само мусака, пълнени чушки, сарми. Не помня дефицит за месо.

Повече колбаси се ядяха едно време сякаш, от пресните. Кренвирши, салами разни - "Камчия", т.нар. "Кучешка радост"... Шпековите салами и луканките бяха на периоди - понякога имаше свободно, понякога – не. Особено в по-малките места, ако не са туристическа дестинация, снабдяването беше много слабо и еднообразно. Кашкавалът беше два вида - "Витоша" и "Балкански". Но пък го имаше постоянно май, поне аз не помня дефицит на кашкавал, въпреки големия износ към соцлагера.
Все пак не забравяйте огромната и тогава пропаст между София и останалата част от България. Ако ти се затръшка детето за шпеков салам, а в целия град не са пускали отдавна - хващаш влака или поръчваш на познат, отиващ в командировка. Свършил ти дезодорантът, а не щеш да се пръскаш с обичайните "мухозоли" в местните магазини - пак в София, на пазар. Парфюми вносни също рядко се появяваха в нашия град, обикновено около Осми март и то 1-2 вида максимум. Опашки, бой... После целият град смърди на едно и също. Ако искаш да си по-различен - гарата, влака и в София. 
То затова още в онези времена се пръкна манталитетът на софиянеца като по-висша форма на живот. И се роди култът към града, както и стремежът да живееш там като символ на просперитет.
За жалост тази тенденция продължава и днес, даже в още по-огромен мащаб. Сега и в най-загубеното село има заредени магазини и от пиле мляко, но пък няма работа и пари. Ако не са циганите да си харчат социалните помощи, търговците са живи умрели.
И народът пак масово се стича към София с цел намиране на поминък.

ПП Майка ми също носеше храна от училищния стол - даваха им право на учителите да си купуват купони и да си взимат за вкъщи. В градините, училищата и работническите столове не оставаха без месо и месни продукти и готвеха. Е, не сервираха пържоли, естествено, но ориз с месо, зеле с месо - редовно. Риба два пъти в седмицата... А ресторантите никога не са оставали без пържоли и кюфтета. Само в магазините рядко се свърташе.
А най-добре си живееха работещите в "Балкантурист" и особено снабдителите. Ако татко ти или майка ти са били от тях, естествено, че семейството не е оставало без месо и други деликатеси. Затова едни деца свързваха пържолите и бананите с Нова година, а други пъшкаха, че им е писнало всеки ден да ядат пържоли у тях и примираха за нещо постничко.
Свинско със зеле, Елице. Ти си яла свинското, за нас е било зелето.