Истории от комунистическа България

Няма въшки, щото децата вече не ходят на село при баба и дядо.
Аз редовно си се обзавеждах с тези гадинки. Но успявах да продам въшки само след априлската ваканция-защото тогава имаше най-много контролни. заразяване с въшки срещу две дъвки Турбо

Имах едни дънки Панака. Като ги събуеш и оставиш прави и стоят....толкова бяха твърди. И маратонки Ромика. Тях ги изтъргувах на едни русначета, като бяхме на екскурзия в Москва и се прибрах с два чифта вълнени чорапи и чехли за баня...
Изяждала съм 4 на брой средно големи и не качих температура. Гепих запалката на баща ми и нагрях термометъра.

Аааа, има въшки и сега. Колежката ми се оплаква, че всичко е пламнало по училищата.

Помня аз един Купрол как ми беше ощавил кожицата на главата.

Аз имах по-фешън номер с термометъра. Докато стоях на столчето с него под мишница, духах отгоре му. Качваше се температурата. Докторката и сестрата в кабинета винаги блееха някъде.

По повод болднатото, подобна история.
http://castroller.com/podcasts/CbcRadioVinyl/3240934

В трети клас изживях огромна "трагедия" при една инцидентна проверка на дружинната.
Сутрин преди тръгване задължително си гладех червената връзка. Един прекрасен ден майка ми гладила нещо преди това и ютията нагрята до червено, аз без да съобразя я лепвам върху връзката и като зейна една огромна дупка с формата на ютия - УЖАСТ! Сутрин в 7 ч. близката кинкалерия не работи и решавам, че ще ходя така - криво-ляво вързах там продупчената връзка. На входа на у-ще видяха, че съм с връзка и не се задълбочиха. И като дойде тая ми ти дружинна на изненадваща проверка, а аз съм там отговорник някакъв, трябваше нещо да й рапортувам . На 2 стотинки ме направи пред целия клас за пустата му връзка, а аз рева и се обяснявам, че то таковата там ... След това си купих 3 връзки да имам да си сменям .

Изправяли са ме пред строя на цялото училище да обяснявам каква работа имам аз, отличничката, на покрива на физкултурния салон заедно с всичкото що има калпазани от класа - а ние ходехме там да събираме паднали топки от съседното футболно игрище.

Имахме тефтерчета за въшки - скоро го гледах при майка ми - малко тефтерче тип "седмичник" и срещу всяка дата пише: "Ученикът няма паразити" и подпис .  А въшките се продаваха в кибритени кутийки - 0,50 лв. за 10 броя.

Завършила съм ЕСПУ в Пловдив, 1982 г.

 А, въшките... учителките ни проверяваха всяка седмица.
 Спомням си, имахме една, рови в главите на децата с помощта на два молива. И наричаше гадинките въшкИ.  И също така казваше "Напальон".

Любимите ми забележки в тефетерчето ми, още нямахме бележници, беше преди 4-ти клас.
"Яде семки в час по руски."
"Говори в час по руски."
"Играе на електронна игра в час по руски."

Здравейте, чета ви понякога и е интересна темата. Както се казва- всеки със спомените си. В случая искам да кажа, че си погледнах средното образование. Завършила съм 32 ЕСПУ в София 1979г.

През последната година в 11 клас не ни гонеха много какво имаме под униформите и за косите, та си позволявахме малки волности с дънки и др., но не всеки ден.

По принцип ни караха косите да са сплетени или къси / много вървеше прическата Сасон/. На конска опашка не можеше.

Като те чета голямо диване си била. Не се учудвам, че вашите са ти отупвали праха
Герой си в моите очи. Аз повече от 1/2 суров картоф не можех да изям. Нагрявах термометъра на парното. Тогава то яко бичеше и ако не внимаваш стигаше горна граница.
Другите споменати от теб методИ не съм ги прилагала, а след случката с училищната зъболекарка нямах и желание да откачам час при нея.

Пее в час по музика

Относно ЕСПУ може би тук е заровено кучето:
http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel7t2/f1bop35ae2324.pdf


Ако сте учили в такива, експериментални училища.  
При нас наистина се въведе късно, след 80-та година, с новата образователна програма.
Между другото, в този същия документ пише и:

Такова животно като безплатни закуски при нас нямаше. Точно през 72/73 бях в първи клас и тогава, а и по-късно винаги са ни събирали пари за закуска.

Помня как 1990 год. в двора на училището съм се изтъпанчила с високи маратонки - цветни, и японски дънки с кантове. Оле! Мама ходила на "обмяна на опит" във вражеска Финландия (официално организиран курс от мадам Джиджева). Беше ми донесла бански Триумф. Атракция ви казвам... Само маратонките бяха 42 номер, ама детето ще расте. Още си ги пазим.


Иначе през комунизма престилки, плитки. Всичко си е стандартно. И горзните анцузи, които до ден днешен ненавиждам.

Още от първия ден в училище ми вързаха корделите. Всеки ден плетене на плитки или вързана на опашки и с корделите. Имах големи за празник и по-малки за всеки ден, различни цветове и от всички модели. Не знам как не им писна да ме решат, плетат и връзват години наред. След обилно въшлясване и третиране с купрол ме подстригаха късо.

Физкултурникът ни не разрешаваше ажурни и хавлиени чорапи, само бели рипсени или гладки къси можеше и тъмносини шорти. Ако не си облечен по устав, тичаш цял час в двора на училището без значение зиме ли е или лете. Другите си карат часа в салона, а той заставаше чат-пат на прозореца и със свирката определяше темпото.

Движехме в редица по двама по коридорите, за да може два класа да се разминат. Пред кабинетите чакахме пак край стената по двама. По някои предмети стояхме по номера, защото учителите не ни помнеха имената и така ни викаха да ни изпитват.

Първата дискотека ми беше в училище. Пуснаха ни българска естрада и ни оставиха да се вихрим в салона за празници. Тогава ни разрешиха да се облечем празнично и да махнем престилките. Два месеца си играх да си правя дамска чанта от един стар клъч на майка ми, на който с пайети избродирах някакво подобие на цвете.

Абитуриентската не искам и да си я спомням. Нито знаехме как да се облечем, нито каква кройка ни отива, нито пък каква прическа, а за грим да не говорим. Как да се научиш, като през цялото време си се мъкнал с манта като някой прилеп?


Чета, чета, никъде никой не е писал за пушкома  Или може би сте писали, пък аз не съм го видяла.

Еее ,па как няма да си ги пзим нещата!Де таквиз работи сега.Скоро намерих моята матрьошка 8 части ,ръчно рисувана и лакирана.Супер си е.Или ония конструктори-металните,те па бяха много готини.Имахме и с брат ми комплект "Юнньй химик" за него съм разправяла в друг епизод как запалихме пердето което беше завист за комшийките-внос от Гърция,или за тва дет боядисахме мивката с калиев перманганат на кристали.Ама де ти сега такъв калийперм.,слаба работа е тя днес-онова да видиш,де капне и едни ярки лилави петна.Па тогава как ме би майка с чехъла и колко търкахме мивката с брат ми,то не си е за разправяне!
Скоро купих на детето китайски конструктор метален,като моя от едно време-няма нищо общо сегашния!