Истории от комунистическа България

  • 161 525
  • 3 891
# 390
Като стана дума за бригади и консерви.

Вуйчо ми беше директор на консервен комбинат в града. Ходех няколко лета да изкарам някакви пари в 4-5 клас. Формално водеха договор с някой възрастен, за да мога да ми плащат надница.

Режех корнишони за туршии. Лека, но досадна работа.

Както и да е - мизерничко си беше. Съответните нарязани краставици си поседяваха доста на слънцето, праха и мухите преди да стигнат до бурканите. Не мисля, че някой ги миеше преди да ни ги връчат за рязане.

Но най-голямата мизерия настъпи последното лято. Бяха докарали "софиянци" на бригада, студенти бяха всъщност от началните курсове. Секнаха се и плюха в компотите, смитаха счупените буркани от земята и ги мятаха в нектарите и все в тоя дух. Половината не можеха да изтрезнеят до обяд. Накрая им се запушиха тоалетните и те се разбунтуваха, изпотрошиха си бараките. Пратиха ги да си ходят - цялата им бригада продължи 4-5 дни тогава.

Към '85 или '86 година беше това, вече социализмът си беше затръгвал.
Виж целия пост
# 391

 Но това не е толкова страшно. Страшното е, че Медопреработвателния комбинат, в който всички щастливо са имали работа, същевременно отравя така реката, че както майка ми сее къпала във вировете и вуйчо ми е ловил риби с ръце, сега още не може да се изчисти,  а от медните отлагания в бреговете и наносите децата  се раждат с мозъчни увреждания. И че таблото, на което се сочат показателите за замърсяването и екологичните организации на свободни хора са от преди 20 години, а замърсяванията от преди 60 и ще траят още сто...
 Така че не ми хвалете, ако обичате ни индустриализация, ни селско стопанство.  

  Разровиш ли го ще мирише и ще горчи като отрова... както беше казал човека.
.
Дядо ми е бил главен счетоводител на ремонтен завод и какъв проблем е имал, когато по нареждане на партийния секретар очевидно и главозамайващо изоставане е трябвало да се осчетоводява като преизпълнение на плана...И не само в неговото предприятие е било така-навсякъде. Навсякъде нищо не се прави-отбива се номера, краде се и се разсипва, а на хартия всичко е екстра!!

И после дойде лошия Костов и закри тези индустриални циреи...и ...разсипал хубавата ни индустрия... Sick
Виж целия пост
# 392

Но най-голямата мизерия настъпи последното лято. Бяха докарали "софиянци" на бригада, студенти бяха всъщност от началните курсове. Секнаха се и плюха в компотите, смитаха счупените буркани от земята и ги мятаха в нектарите и все в тоя дух. Половината не можеха да изтрезнеят до обяд. Накрая им се запушиха тоалетните и те се разбунтуваха, изпотрошиха си бараките. Пратиха ги да си ходят - цялата им бригада продължи 4-5 дни тогава.

Към '85 или '86 година беше това, вече социализмът си беше затръгвал.
Правилен е бил съвета на големите ми съученици да не ям консерви!!!
Виж целия пост
# 393
Щото то е нормално за селски хора, които имат продукция. И за да я запазят яконсервират.
 
  Не е нормално от града да се дигнеш да копаеш и да садиш зеленчук  в почивните дни не за гимнастика, а да си направиш зимнина - за да имаш зимата.

 Ако някой смята ,че е нормално и привично за другите хора, които са живели в нормални страни - не е.

Ooooooooo, аз дори нямам какво да копам. Купувам си от магазина и си правя зимнина.
Айде, моля те, Ирис, спри вече с тази зимнина и колко сме ненормални хората, които я правим.
П.С. Между другото, живея в град, родена съм в град,ама явно съм селянка по душа.
Виж целия пост
# 394

Най-гадната беше първата ми лятна бригада като гимназистка. Не стига, че работехме на смени в консервния комбинат, но и трябваше да спим в едни скапани бараки до него - бригадирски лагер. По 20 човека в стая, обща баня и тоалетна за целия лагер, в банята, естествено, няма топла вода... На цялата тази прелест отгоре някакъв малоумник беше решил да военизира бригадите. След работа на бегом оправяш тоалета и вместо да почиваш (все пак си станал в 5 сутринта, за да може в 6,00 да си на работното си място), набиваш крак на плаца - маршировка с песен. С униформи и шапки. В юлската жега, под палещото слънце. От 16 до 18 часа. Няма не искам, няма недей. Гавреха се с нас командирчетата. Всичкото лузър и комплексар се пишеха командири по бригадите. И гърч, гърч...

Не вярвам да сме били заедно, но едно към едно беше и моята първа лятна бригада. Униформите бяха сини и шапките също. Беше кошмар ....

Но това не е толкова страшно. Страшното е, че Медопреработвателния комбинат, в който всички щастливо са имали работа, същевременно отравя така реката, че както майка ми се е къпала във вировете като дете и вуйчо ми е ловил риби с ръце, сега още не може да се изчисти,  а от медните отлагания в бреговете и наносите децата  се раждат с мозъчни увреждания. И че таблото, на което се сочат показателите за замърсяването и екологичните организации на свободни хора са от преди 20 години, а замърсяванията от преди 60 и ще траят още сто...
 Така че не ми хвалете, ако обичате ни индустриализация, ни селско стопанство. 


Това, не е било само при социализма и изобщо не се определя дали се живее в демокрация или диктатура. Замърсяването на околната среда е проблем на света, така че няма смисъл да се спори, че само комунистите са го правили.


Виж целия пост
# 395
И аз зная, че никой не е бил във възторг от тая простотия с бригадите. Безплатен труд извършвали... Rolling Eyes
Из предприятията и ТКЗС-тата са ставали пишман да се занимават с пиянските изпълнения и изхабената продукция от пуберите.
Виж целия пост
# 396
Секнаха се и плюха в компотите, смитаха счупените буркани от земята и ги мятаха в нектарите и все в тоя дух.

Това ме подсети как се прави вкусната лютеница от едно време - няколко студентки, обути с гумените ботуши, с които тъпчат навсякъде, влизат в коритото с домати и тъпчат, ей така - от яд, че има трети трудов семестър.
Виж целия пост
# 397
Когато Х е живял относително спокойно по време на комунизма, има е работа, жилище, храна и пр. дребни битовизми, още повече, ако ясно помни времето преди 9-ти и по-точно военните години, недоимъка, глада и мизерията, то през 1995-та ще умира от яд, когато завод "8-чи март" бъде закрит и приватизиран, а работниците му натирени.
То е същото, ако днес някой закрие мястото, на което работя с идията, че не е рентабилно за държавата. Да, може и да не е, но малкият човек гледа малките неща, неговото битие преди всичко. Е, малко и това на съседа, де. Но глобалното благо рядко го касае, рядко го намира и за нещо повече от химера. Това и разочарова хората още в първите години на прехода- излъганите им надежди за нещо по-добро.
Виж целия пост
# 398
Секнаха се и плюха в компотите, смитаха счупените буркани от земята и ги мятаха в нектарите и все в тоя дух.

Това ме подсети как се прави вкусната лютеница от едно време - няколко студентки, обути с гумените ботуши, с които тъпчат навсякъде, влизат в коритото с домати и тъпчат, ей така - от яд, че има трети трудов семестър.

Това не съм го виждала с очите си, но е напълно в духа на това, което съм виждала.

Иначе по-късно на нас ни се наложи да си плащаме спането на бригада за грозде, щото по цял ден цъкахме карти под лозите. Сравнително безобидно. Но наистина хората, дето им беше работата да прибират реколтата и т.н., често се виждаха в чудо с бригадирите.
Виж целия пост
# 399
След бригадите ни даваха да подписваме едни документи, че даряваме парите си за Комсомола и ни подаряваха по една грамофонна плоча.
Виж целия пост
# 400
Когато Х е живял относително спокойно по време на комунизма, има е работа, жилище, храна и пр. дребни битовизми, още повече, ако ясно помни времето преди 9-ти и по-точно военните години, недоимъка, глада и мизерията, то през 1995-та ще умира от яд, когато завод "8-чи март" бъде закрит и приватизиран, а работниците му натирени.
То е същото, ако днес някой закрие мястото, на което работя с идията, че не е рентабилно за държавата. Да, може и да не е, но малкият човек гледа малките неща, неговото битие преди всичко. Е, малко и това на съседа, де. Но глобалното благо рядко го касае, рядко го намира и за нещо повече от химера. Това и разочарова хората още в първите години на прехода- излъганите им надежди за нещо по-добро.
Преди 9-ти който не го е мързяло да работи не е бил гладен и не е живеел в немотия.
Ясно е, че мизерници и бедняци от уземните колиби ще им е гот да отидат на парно в блок и да се мотаят по цял ден с ръце в джобовете в някое соц. предприятие.
Но това, че на тях им е кеф не значи че техния кеф определя движението на световната икономика.
Икономика се движи с бачкане и частна инициатива, а не с диктатура на пролетариата.
Виж целия пост
# 401
 
 Социализма го превърна в национална дейност по изхранването.
 
Тц, не е вярно. В зората на демокрацията бяха принудени хората да правят зимнина, за да не измрат от глад. "Пролет пукна, ние - не"
Също и да затварят прасета в буркани, както спомена не помня коя потребителка, но обясняваше, че било през соца, явно и на нея са й се размили спомените.
От военните години не беше виждал народът такова чудо, глад и мизерия.
Виж целия пост
# 402
О, моля те, Герри, не плещи глупости. Няма ли историци в темата да ти кажат кой е бил гладен и кой като не го мързяло е имал всичко.
Виж целия пост
# 403
След бригадите ни даваха да подписваме едни документи, че даряваме парите си за Комсомола и ни подаряваха по една грамофонна плоча.

Нас не са ни карали. Винаги ни плащаха, след 8-ми клас. Бяха малко пари, но пари. До 8-ми клас, имаше награда - безплатна еднодневна екскурзия.
Виж целия пост
# 404
Нямахте ли норми?
При нас имаше. Всяка вечер задължителна проверка, отчет какво сме свършили през деня, конско, че не можем да си платим боба и бла-бла...
На края на бригадата - банкет. И като се изтъпани председателят на ТКЗС-то да чете благодарствена реч, като се изсипят едни проценти, с които сме преизпълнили плана, то хвалби, то чудо... А ние - притеснени дали ще си покрием спането и боба.  Laughing
Но пък после, когато ни изплащаха заработеното - точно преди 8 декември, ни идваше добре дошло. Идеално си покривахме масрафа за празника, че и за нов тоалет оставаха. На някои бригади се изкарваха доста добри пари, та имаше и доволни.
Мъжът ми също има доста приятни спомени от бригадите. Той винаги е учил в учебни заведения с преобладаващ мъжки състав, та при тях е нямало такива извращения и гърч, както на бригадите, на които съм била аз. Защото пък аз съм учила на места, където момчетата бяха колкото да не е без хич. (В езиковите гимназии едно време нямаше квоти - по 1 до 5 момчета в клас максимум...)
Затова ви казвам, че колкото хора, толкова и истини... Една с една няма еднакви.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия