Вуйчо ми беше директор на консервен комбинат в града. Ходех няколко лета да изкарам някакви пари в 4-5 клас. Формално водеха договор с някой възрастен, за да мога да ми плащат надница.
Режех корнишони за туршии. Лека, но досадна работа.
Както и да е - мизерничко си беше. Съответните нарязани краставици си поседяваха доста на слънцето, праха и мухите преди да стигнат до бурканите. Не мисля, че някой ги миеше преди да ни ги връчат за рязане.
Но най-голямата мизерия настъпи последното лято. Бяха докарали "софиянци" на бригада, студенти бяха всъщност от началните курсове. Секнаха се и плюха в компотите, смитаха счупените буркани от земята и ги мятаха в нектарите и все в тоя дух. Половината не можеха да изтрезнеят до обяд. Накрая им се запушиха тоалетните и те се разбунтуваха, изпотрошиха си бараките. Пратиха ги да си ходят - цялата им бригада продължи 4-5 дни тогава.
Към '85 или '86 година беше това, вече социализмът си беше затръгвал.