Истории от комунистическа България

Да читаво е, никога не е разбивано, а мога да кажа, че е и пълно... 100 кг грозде заредих в бурето за вино, имам зимнини, които сама си направих... е не е като някога по 500 буркана, направих 100тина, но при положение, че живеем 2ма човека, не ми и трябват повече
Това дали мазето е пълно е въпрос на личен избор, не на режим...
И като чуя някой да ми въздиша как някога нещата били истински... пък сега... ми кой ви кара да купувате имитация на лютеница, вместо да си я направите... Политическите партии нямат нищо общо с човешкия мързел...

Комунизма ни е научил на най-лошото - че държавното е общо и няма нищо лошо да си вземеш, и сега като няма от къде да се взима.... олеее, колко хубаво било преди като всички "крадяхме"...
Колко института са работели без никаква полза, само и само да назначат едни хора завършили "вишо"... еми тези хора останаха без работа, много от тях трайно безработни... явно и преди толкова е била ползата от тях.

На моя приятел, баща му е бил изобретател, патентите му в областта на минната техниха, са около 1 метър висока купчина... Седял си е човека на 120 лева заплата, като тези които не са направили нищо... Той ми е разказвал колко се е радвал, когато режима се е разпаднал и е можел спокойно да работи ...

Комунизма е унищожил България, като аграрна страна, износител, каквито сме били по царско време. Намерих едно списание "Економист" от 1933-1934 г., нямаш си никаква представа за какви количества износ на плодове и зеленчуци за Европа става дума....
Всички страдащи са онова време  казват, ние изнасяхме за СССР, да ама сме изнасяли защото това е било договорено, при свободен пазар, видно не ни купуват нещата... Не сме конкурентоспособни, а преди сме били...

Майка ми, ми е разказвала, как са ги пращали на бригади, на една от бригадите са били в консервна фабрика - е от тогава купени консерви в нашето семейство не се ядат...
Сега съм убедена, че по се спазват, стандартите за хигиена, вярно че ги тъпчат с всякакви боклуци като стабилизатори, оцветители и прочие... но поне не ги събират от земята с калната лопата...

В Русия до ден днешен на чушките казват 'болгарский перец'.

Считам, че с някои стоки сме абсолютно конкурентно способни. И сега.  
Редовно си купувам бг краставици, сирене и козметика тук. (Германия)
Но ни липсват други неща, например нямаме капацитет и лоби на межд. пазар.  
А бг -човешки ресурс - е друга грамадна тема.

С качество на някои стоки да.

Мои приятели, студенти, вече 3та година ходят в Дания, през лятото, да берат ягоди, там им плащат по 90 цента на кг.... добре де на каква крайна цена излизат тия ягоди, като тук килограма през лятото е 2 лева /колкото там плащат за труд/

От друга страна, на производителите проблема им е че не са единни. Нямат си някаква организация, обща, да си борят тяхните интереси... типично по нашенски явно всеки иска да води бащина дружина, пък то така явно нестава...

Отплеснахме се от основната тема

Аз съм попска внучка. Честно казано, никога не съм видяла някакво различно отношение към мен, роднините или приятелките ми, попски чеда. Всички в училище знаеха, в предприятията на нашите също. Никога не съм се притеснявала от ходенето на църква, нито съм виждала притеснени хора там. Дядо ми беше много уважаван в Пловдив, местната власт винаги го канеше при посрещането на руски делегации. И не, не е бил някакъв доносник, нито обкръжените му свещеници. Ние никога не сме имали проблеми от тази страна през комунизма. Най-демонстративно му се мятахме на врата със сестра ми и братовчедка ми, насред Главната, ми нищо не ми се е случило .  Другарките от училище и те си ходеха в кварталната църква и не са се притеснявали никога от това.  Та ми е малко чудно, че някои са имали проблеми.

Помня, че баба ми купуваше 1-2 чувала картофи за зимата, периодично отиваше да ги почиства.
Помня и салам Закуска, пържиха ми го. Много вкусен беше. Сега не знам какъв е, защото не съм срещала такъв, който да става за пържене.
Лелята на майка ми, която пътуваше, ми беше донесла балон, обаче един такъв шарен. Лелее, голяма радост и най-интересното беше, че не миришеше на нашите балони. Беше ми донесла и анцуг с ужасен цвят, ама Лакосте.

Баща ми ми купуваше всяка играчка, която харесам. След това дойде демокрацията и вече нямаше пари.
Някой спомена, че като си дете помниш най-хубавото. Не е така, дете бях и през 90-те. Ужасни години според мен.

 1905vv, спомените ни са различни, защото са най- вече от различни периоди на комунистическа България. Сигурна съм, че това, което разказваш е от залеза й.
Аз съм кръстена по времето на соца. В къщи винаги сме отбелязвали православните празници. Но при мен също всичко това е от самият край на режима.
Нещо ме дърпа да попитам тук мнението ви за изкуството през комунистическа България. Какво е оставило то у вас ? В спомените? В сърцата ви?
По случайно съвпадение в друга тема се дискутираше един  аспект от тази тема и много ми се иска да прочета тук повече мнения. Аз съм химик, не съм артист (в ширкия смисъл на думата), но темата ми е важна и отдавам значение на нея. Благодаря.
Ceca , ако моите детски години бяха през 90-те , сигурно и аз щях да кажа същото.  

а кой е на вЛаст през 90-те ?
не са Ли те ?

Песни и стихове още помня и има доста, които харесвам и сега. Примерно, на Веселин Ханчев.

Произведенията на визуалните изкуства обаче винаги съм намирала за грозни. Сградите също - даже гордостта на социалистическото строителство НДК намирам за много неприятна безформена сива сграда.

Руските филми са и те друга тема. Имаше един филм - "Четиридесет и първият" - романтика голяма беше като бях на десет.

Ами много богат културен живот имаше. Аз живеех на пъпа на София, до нас беше Сатиричния, отсреща ВИТИЗ, малко по-нататък Народния театър, Театъра на народната армия. Дядо ми купуваше абонамент за сезона за Народния, с него ходехме на всяка постановка. Като малка много обичах да ходя на оперета, "Царицата на чардаша" с Видин Даскалов още си я спомням, сигуррно съм я гледала 3-4 пъти. И на опера ходехме, и на концерти в зала България. Баща ми е киноман, винаги гледахме новите филми и не, не бяха само соц бози, всъщност всичките стойностни класически филми съм гледала по кината, не Холивудски тъпи трилърчета. В Дружба даваха най-доброто от световното кино. Не знам сега как е, отдавна не живея в България, но през 90-те вече нямаше нито пари, нито време. Имам страхотни спомени от детството си за изкуството!

Не знам, не ми е било на дневен ред да мисля кой е на власт.
През 90-те родителите ми се сринаха, защото не знаеха как да оцеляват, те бяха свикнали, че държавата мисли за тях. Заради това поддържам мнението, че комунизма е направил хората непригодни, мързеливи, страхливи, чакащи на някого.

разбира се , че при комунизма ''държавата'' мисЛи вместо хората и им  внушава това ,
което иска / да не вземат да се сетят коЛко разрушаваща е тяхната диктатура/
колко е вредно това и до какви посЛедствия води и сега можем да видим ...

Когато си спомняме социализма, разумно е да държим сметка, че той зае период от близо половин век. Нееднороден период. Едно е 1988, друго 1948, трето 1953.


Наистина наричат пипера така там, но не заради приснопаметния Булгарплод, а по традиция още от царска Русия, когато със зеленчукопроизводство в Русия са се занимавали главно колонисти - българи, германци, менонити.

Както и да е. Едно от най-важните неща, които искрено ми липсват от комунизма, че че по онова време пропагандистите имаха малко срам. Нито веднъж тогава, на нито една лекция политпросвета не чух, нито мои познати са чули -  прпагандистът да почне да обяснява колко пълни са магазините, хем все с хубави стоки. Щяха да му се смеят всички, ни и без това през ум не би му минало да го каже. Хич и не опитваха. Напротив - обясняваха издълбоко разни неща за временните затруднения стая или оная стока, глобалните причини да не можем да произведем червен пипер, такива неща.

Виж, днес пропагандата няма срам, изобщо тъй е откакто петролът поскъпна преди десетина години. Подмяната на миналото върви с типично съветски широк размах, магазините със задна дата се напълниха, картите за почивка затрупаха чудещи се какво да правят парите си трудещи се. Раздават сладки спомени на конвейр.

Петролът тръгна надолу, обаче...е-верно отскоро, но надолу...

"Колкото по-мизерен е бита на един индивид, толкова всеки един момент от неговия живот е "борба" със заобикалящите го във всекидневния му живот."
Оноре дьо Балзак

Бих могла да кажа много думи и букви, независимо, че и за мен това не е/беше май-голям проблем.

Завист за храна  дебнене, опашки, криене, скандали, тайно изнасяне на кашони. Мизерия, мизерия.

Каси ли каза за млякото? Родила съм се 3200 и на три месеца съм била пак 3200, нон стоп рев и повръщане на киселото мляко. Добре, че уредили  някаква хумана от някъде. Та разгеле станала съм и аз криво ляво човек.
А банановата каша - караха ми се, че да има за сестра ми, аз на 4 години точа лиги и се крия да си кусна от паницата. Не е важно, да хич.
Пълни мизерници.

 И аз обичах да ходя на оперета. Понякога Видин Даскалов гостуваше в Казанлък, както и Лиляна Кисьова и Людмила Чешмеджиева.
 През 70-те имаше детска оперета. Деца играеха за деца. Правихме приказки - Пепеляшка, Захарната къщичка ... В оркестъра пианистката и контрабаса бяха възрастнти, останалите бяхме деца, основно под 7 клас. На сцената също, няколко роли се играеха от възрастни от "голямата оперета". Редовно имахме представления, ходехме и по турнета из селата, други градове. Беше много приятно и забавно.
Вечерните представления свършваха към 9-9.30 ч, като си спомня хлапета с цигулки на гръб, през зимата, как се прибирахме пеша, без да ни е страх от нещо.
Ходехме и на лагер, това бяха най великите лагер-школи /наричахме ги така, защото репетирахме поне по два часа/, защото не ни третираха съвсем като ученици и не ставахме рано.