Истории от комунистическа България

на мен са ми разказвали как са пуснаЛи всички затворници от затворите - и  поЛитическите , и криминаЛните , сЛеЛи са се- не се е знаеЛо кой какъв е в хаоса ,
политическите са отишли да вербуват за каузата по фабриките , а криминаЛните - да работят  в прокуратурата ,
разказа ми го човек с буржоазен произход ...

Понеже родителите ми са в младежка възраст баш по времето на чарлстоните, на всичките снимки са с такива панталони и а ла Бийтълс прически, а майка ми е с толкова къса рокля на бала си, че чак неудобно да ти стане. Дори сватбеният костюм на баща ми е с чарлстон панталони, а аз на РД за едната си годинка съм с много як плетен чарлстон. В лагер не сме били.

sl, не само виждам, аз знам какво съм написала и нищо от това, което ме е казано не е било, за да ми представи някой нещо на мен. Точка по въпроса.  И наистина чети с разбиране.  Мерси.

Елице, дядо ми, който е осиновил майка ми също е привикван заради модерно облекло. Сия много добре е обяснила защо някъде е било различно. Прочетете, преди да се хвърляте в "битката". 

Големите опашки за електроуреди бяха през 89-та, по времето на "Голямата екскурзия".
При изселването си турците имаха пари и изкупуваха де що видят по магазините, за да си го откарат в Турция. Това изпразни магазините. Но не само. Централно реагираха някак и спряха да зареждат. В резултат складовете пращяха от стока, а магазините бяха празни.
Точно тогава бяха големите опашки със записване и проверки на всеки кръгъл час - няколко денонощия поред, докато ти излезе номерчето да си купиш телевизор или хладилник "Мраз". Със сигурност помня, защото точно тогава, като младо семейство, се обзавеждахме. По-точно - опитвахме се да се обзаведем.
Не само за телевизори, списъци имаше и за мебели, за перални, бойлери... Чакала съм часове на опашка за най-обикновена емайлирана тенджера, струваща 2-3 лв.! Не мога да забравя каква радост беше, че не свършиха преди мен и успях да си купя. Тенджера, представяте ли си???
С връзки съм купувала сервиз за кафе за подарък за сватба. Най-обикновен порцеланов сервиз...
После дойде ноември, а след това - купоните.
Умишлено ги пиша тези битовизми, защото за някои краят на 80-те и 90-те може да са били щастливи детски години, но за родителите им бяха време за оцеляване. В най-буквалния смисъл.
За 90-те изобщо не ми се подхваща... Масово пребоядисване от червено в синьо, най-подлите и верни комунисти - първи седесари, купони, мизерия, оцеляване. Куфарчетата с пачки. Приватизацията. Разграбване и разсипия. Мутри. Погребения на мутри.
И като се понаместиха пластовете, на светло изпълзяха днешните политици - във всички цветове на дъгата. А като се вгледаш - лайнянокафяви от пребоядисване...

Не се хвърлям в никаква битка, изобщо не желая да оспорвам личните ви семейни истории.
Просто е нелепо да се твърди, че заради чарлстони и прически се е лежало в лагер.

Сестра ми е родена през 1981. Адаптирано мляко нямаше. С триста зора майка ми намери някакво Бебе по едно време - а тя работеше в детско отделение.

Дядото на сестра ми пък донесе шише Чико и лъжичка за хранене Чико от другия край на България. Купени на черно. Казвам ти, сребърни прибори да слагахме на масата, нямаше толкова да цъкат и да се дивят всички, както на тия Чико неща. Щом помня лъжичката вече 35 години, смятай.

Една бледо жълта, със заоблени ръбчета да не боцка венците на бебето. Абсолютно странна идея за времето си.

Аз разказвах на мъжа ми как съм стояла на опашка за тоалетна хартия. Той не може да го прoумее.

Също така си спомням как гордо заявих вкъщи, че в магазина са пуснали конски салам. Майка ми и баба ми в първия момент не ме разбраха, но се установи, че съм имала предвид луканката във вид на подкова.

 Леля ми не я пускали да учи медицина, а баща ми с голям късмет успя да се изучи. И много други истории, които  са се случвали...

Това същото се случи и след 89-та. Ако за след 44-та съм слушала само разкази и съм чела, то за 89-та имам много ясни спомени.
Амнистия. Пуснаха цялата паплач от затворите и покрай политическите затворници сума ти криминални и икономически престъпници се писаха дисиденти и навлязоха в политиката да си осребрят лежането. В София може да не сте го усетили, но в по-малките градове, където много добре се знае кой кой е и какви ги е вършил, легендите и напудрените биографии не вървят.
Поне докато има живи да помнят...
Като измрем и последните помнещи, ще останат само митовете и легендите. Вече загубих вяра за обикалянето в пустинята и дрън-дрън. Няма излизане от тази спирала май...
Не спирала - свредел.

Права си Как'Сийка.
тези, които изпълзяхаа сега, са хората, на хората с куфарчетата.
Мутрите бяха предпазните бушони, които трябваше да изперат парите..Изпраха ги и изгоряха, Живяха кратко и интензивно.
Имах колега, който ненадейно прекъсна през 90, неочаквано завъртя бизнес с цигари и какво ли не.Напредна с материала, коли, жени, пари пътувания.Включително и пътуване до Варна за да си пиеш кафето наблюдавайки морския изгрев и после обратно в Пловдив.Само повтаряше, парите трябва да се влагат, ей много пари има за влагане в тая държавс.   Пeт години по късно загина при катастрофа.
Родителите му така и не откриха пари по влогове или в наличност след смъртта му

Не е бил сичкото българин. не изкривявай нещата.
Армията на 200 милионна Империя е била тук.
Ако армията я нямаше-нищо нямаше да се случи-това мисля, че е ясно.
И не са били толкова и много. Доста малко са били да знаеш....автора преувеличава. Всички са чакали от лоши та по-лоши времена, освен другарите...само те са се радвали.
И в София сме го усетили...споко.
България е малка страна-всички сме рода и всичко си знаем...

Има, има. Ама на някои хич не им е удобно. И след като не трябва да се знае, след като се опитват по всякакъв начин да замажат нещата, то тогава ще се случи по най-естествения път - като изчезне и последната жива утрепка от онези времена, а след нея и ние, които помним нещо.

Социалистическите режими от болшевишки тип навсякъде по света о по всяко време - България, ГДР, КНДР, СССР, Куба, венецуела, Етиопия - постигаха и постигат със завидно постоянство едно и също - хронични разнообразни дефицити. Което значи, че проблемът е генетичен.

Въпреки фанфарените преизпълнения на плановете на великите циментови заводи и металургични гиганти, сдобиването едно ремарке материали за пиклив гараж - цимент, тухли, вар, дъски и желязо - беше логистично усилие, като че ли ще пращаш експедиция на Шпицберген. Пясък нямаше, а и да има - трябваше да намериш товарно такси - златъна служба по ония години. За да имат пясък, нуждаещите се правеха бентчета по долчинките над някое село (смятайте какъв пясък е това, какъв бетон постига), сееха речна баластра на полегнали пружини от легла, крадяха платна за кофраж, правеха варов разтвор с отработен карбид, армираха пояси и огради с бодлива тел. Комунизмът стимулираше по извратен начин изобретателността, макар и не винаги за добро.

Подобно усилие освен уморително, е и унизително, а когато е всекидневно в продължение на много години - съсипващо. Ненужна, похабяваща надпревара  за тенджери, лъжици, пердета, ампули с интерферони, за предно стъкло и реле за Вартбург, всеки ден, за нещо.

Солженицин пише в своя "Архипелаг ГУЛАГ", че единственият артикул, който никога не е бил в недостиг в изстрадалата му родина, е бодливата тел.

Румънците много отдавна са доста по-напреднали от нас. За сега май само Албания още не ни е минала, но и това ще се случи скоро.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/11/01/2403405_istoriia_na_kom … uniia_-_uchebnik/

Точно днес в един разговор викам - кога ще седнат да напишат две глави в учебниците за тоя период? Срамота е историята ни да свършва след Първата световна война.

Не го виждам обаче да е скоро, твърде много мазоли се настъпват при опит за оценка на епохата и нейните последици