Истории от комунистическа България

Аз съм живяла през 80-те във Велико Търново - град-горд производител на ценната стока "цветен телевизор". (Сигурно сте чували за телевизорите "Велико Търново 84", и някакви съседни там години).

Мога да потвърдя от лични спомени, а не от агенция "една жена каза", че имаше около завода и прилежащия му магазин постоянни обсади, опашки, записвания и "пускане" на манната небесна в определени дни. Моето лично семейство се сдоби доста късно с такъв приемник (може би към края на 80-те), дотогава бяхме с един стокилограмов руски Електрон.
Все едно, и тогава не гледах телевизия, както и сега. Просто уточнявам фактите.

В историята на НиноТино става дума за дядо й, sl, явно соцът не ви е научил на четене на текст с разбиране.

Аз успях само да бъда чавдарче   И не помня бедност и липси   Обаче годините след 89-та-няма такава мизерия честно!
Моите родители бяха обикновени работници в заводи, но си спомням, че всяко лято с карта почивахме по 2 седмици в Несебър и то не в станция, а на квартира и то добре обзаведена(всеки път различна).
Бях страшно злояда, но си спомням че имаше бананова каша за мен (едно от малкото неща, които ядях въпреки че не бях бебе   ). Шоколади и кока кола ядях и пиех на корем. Само май на опашка за хляб съм чакала на село.
А през 70-те и двамата ми родители, преди да се родя са ходили 2 пъти на екскурзия до Гърция. И двете ми баби и двамата ми дядовци бяха обикновени селски хора, в рода нямаме партийни величия или партизани или пък някакви дебели връзки.  
Ааа-сега сетих-и аз тайно съм кръщавана  

Точно.
Но цветни телевизори в Българските магазини се продават от края на 70 години, Рубин и не знам какви още, Прословутите София81, се изнасяла като colorstart се правеха по белгийски лиценз и се изнасяха, някоя и друга върната бройка се пускаше и в Кореком, a в българските магазини се продаваха,  с марката София 81
Баща ми беше взел такъв телевизор за дядо ми през 82, Голям екран имаха и голям боклук бяха.
Големите опашки за електроуреди бяха точно в зората на демокрацията, когато лева започна да се обезценява и хората купувала електроуреди с идеята да си вложат парите. точно защото до тогава се купувала с връзки.Обаче после пазара се наводни с черна и бяла техника и перални, телевизори и хладилници се препродажба на безценица.

Може и пък и да ти повярват заспалите.... БСП си остана на власт тогава съвсем официално - напук а цялата "еуфория" спечелиха изборите, а след това нямаше лустрация изобщо.  И до ден днешен техни фенове са на власт - оядени и НЕлустрирани. Боковата например, Куневата и т.н. и т.н.
Хора, които са натрупали първоначалния си капитал с насилие след девети и сега живеят в охолство, критикуват следващите гладни, които искат да трупат първоначален капитал....

  Остави, моля ти се, сигурно е имало триста модела. Това сме обсъждали, това съм запомнила, не съм се консултирала с Уикипедия, за да споделя тезш неща, до последната дума.
Намеците и на двете са отвратителни 

Опашки за цветни телевизори  се случваха, но не през цялото време и не за всички телевизори. При снабдяването с много стоки социкономиката беше като шагренова кожа - ако има ръкавици, няма ботуши, ако има ски, няма вакса, ако има лепенки за гуми, няма гуми, следващата година пък - обратното и така. Но какво значение има това? Всъщност и ни един цветен телевизор да не беше осигурен за трудещите се през комунизма - ако това беше грехът му - щях да го простя и до го обичам даже заради това.

Поради скудоумността на медийните клишета по соца сякаш повече хора се опитваха да мислят с главите си. Информационният потоп , особено след 2000 г даде готови гумени мисли почти за всеки вкус. Огромна маса хора сами си мислят, че мислят, а всъщност вентилират дочути удобни тези. А някога, просто от недоимък на готови се налагаше да ползваш свои.

Преброих, че дотук в темата аз, убеденият антикомунист, съм изброил 7 неща от комунизма, които ми липсват.

Направо страхотно, даже виждам как пускаш сълза.

Аз съм изхранена с Хумана в бутилки Чико, от - до изгледана с бебешки продукти Чико, свободно купувани от магазина в разцвета на външнотърговските соц дружества.
Виж, при сестра ми, която е родена 88-ма беше драмата, тогава вече ни бяха закопали.

през 1989 ни се разваЛи теЛевизора , купен наскоро , още в гаранция ,

директорът на завода , в който работеше баща ми се зае със сЛучая - все пак важна работа е това , наЛи ,
и се оказа , че за 6 /ш-е-с-т/ месеца за цялата община от примерно 50-60 хиЛяди човека се поЛагат
3 / Т-Р-И / телевизора , скапани бъЛгарски , В.Търново
та така - хем стабиЛни връзки за това жизненоважно нещо , хем - ядец
една година седяхме без теЛевизор

посЛе дъЛги години си бяхме пристрастени и теЛевизорът не се спираше ,
като гЛедам малко национална черта е това ....

кои не бяха закопаЛи ?
гадните империаЛисти унищожиха комунистическото щастие ?

Събираха се много, да. Постоянно имаше хора вкъщи или ние бяхме на гости някъде. Водеха се дълги разговори на философски теми, обсъждаха се книги, филми, театрални постановки. Но си го обяснявам с това, че е имало кой да мисли вместо тях и да се грижи. Нямаш много избор и ходове, какво да му мислиш. Те малко като децата са били /нашите родители специално, не техните родители/. Малко инфантилизирани. За дядовците и бабите е било по-тежко, мисля. И откъм бит, и откъм сигурност.

Някои не можем да четем с разбиране, други не могат да четат...Шарен свят
Никого в нищо не убеждавам
Просто  споменавам факти.
NInstinto   Не мислиш ли, че знаеш, това, което са ти казали. вече споменах, че имам близък лежал в Белене за земеделски идеи.Децата му  на практика са живели със семейството на майка ми, защото жена му  непрекъснато безрезултатно е сновяла между лагера и съюартийците му, за да му издейства помилване.Освободен е след затварянето на лагера.
Не съм била комунист нито аз, нито родителите ми, Скачаща съм и съм викнала по митинги, И в първата студентска стачка  бях доста активна за тези, които не помнят или не знаят, първата окупационна студентска стачка през ноември 89.
Доста неща липсваха по магазините преди десети, Страшно много.. Но през онази зима магазините бяха празни.Помня и една манифестация на ученици по главната в Пловдив, които скандираха, напълнете халите.
Много поразии са направени от умствено ограничени хора преди, около и след девети.Много  грешки са допуснати.

За събитията около 9-ти септември говори един човек, когото много уважавам - писателят Боян Болгар. Сам той преди това с левичарски възгледи, но пък човек с чувствителност, интелект и бунтар по природа.
Това пише той по онова време:

"В следваща публикация ще ви предложим най-подробно описание на събитията около 9.ІХ.1944 г, които Боян Болгар е отразил по великолепен начин. Листчетата от този период също са били старателно скрити в различни пощенски пликове, защото писателят е съзнавал, че в ония тоталитарни времена ръкописите не горят, но могат да изгорят техния автор. Ето и едно живо репортажно парче от дневника, предназначено за читателската ви стръв, като илюстрация на това, какво ви очаква да прочетете.                                              
 
"9.ІХ.44. Народното ликуване приема невероятни размери. Хората пълнят улиците на София като замаяни. Други, качили се на камиони, летят из града, викат “ура”, дигат левия юмрук нагоре, жестикулират. Ето ги насядали по стъпалата на съдебната палата: стотици хора. На площада пред съветската легация – събрания. Говорят оратори. Жени, мъже в най-своеобразни облекла. Тълпа. Пладнешка тълпа. Какво е това невъздържано, карнавално, кръчмарско ликуване? Освобождение от една потиснатост или червена радост? Чуват се от време на време гърмежи. Обезпокоителното е това, че на твърде много млади хора е раздадено оръжие. Когато гледам разни невзрачни лица с шмайзери през рамо, когато ги гледам да носят ръчните бомби, както се носят бутилки бира, когато ги гледам нарамили картечниците и покрити целите с ленти от куршуми, аз изгубвам чувството на сигурност. Спусъкът е нещо коварно. Едно натискане може да струва един човешки живот. Полицията е разоръжена. Полицейската задача се изпълнява от разни рошави младежи, препасани с поясоци, с пушки в ръцете. Пред трамвайното депо при Красно село – червено знаме със сърп и чук. Сърцето ми се свива. Не съм националист, но защо такова угодничество. Освобождение не значи освобождение от българското! Който почита своето, той ще почита и чуждото, но който блюдолизничи е противен дори на тоя, комуто се прекланя."

За едни сватба, за други брадва...

И това всичкото българин, дето и комунизъм не е помирисвал.    Много ясно, че е станало каквото е станало. Това може да се случи и днес, във всеки един момент. Независимо какви знамена се развяват. Някой някъде тънко насочва струйката, а хорицата, жадни за кръв и зрелища, ще свършат останалата работа.