Истории от комунистическа България

Здравейте, искам да кажа няколко думи на онези, които възнамеряват да работят като спасители на басейн на Албена АД. Първо, ще ви подмамят с обещание за 5 дневна работна седмица, 8 часов работен ден и заплата от чисти 420-430 лв. ТОВА Е ДОЛНОПРОБНА ЛЪЖА!! НЕ СЕ ВРЪЗВАЙТЕ!! Още на втората седмица ще бъдете уведомени, че минавате на 6-дневна, като 6-ият ден ще ви се заплати на края на сезона- ЛЪЖА! На втория или третия ден от назначението си ще получите тъй-наречената длъжностна характеристика, където ще разберете, че освен задълженията си като спасител, ще имате още 19 други задължения, свързани с чистотата на басейна. Ще работите минимум 6 дни по 10 часа, а ако решите да оставате в предоставените ви стаи-мухлясали отвсякъде и мизерни до немай къде-тогава отиде на 12 часа на ден минимум. Пари ще получите евентуално след 52 дни(зависи кога сте започнали). От 1-во то 7-мо число може да вземете аванс, ако се запишете предварително, но знайте, че никой няма да ви каже за това. Много от братята роми, които съставляват около 40% от персонала на Албена АД правят така- изчакват да вземат аванса и бегат оттам, както дявол бяга от тамян. А и не само те. По време на самата работа забравете израза"лично достойнство" и прочее. Ще си имате работа предимно с...индивиди от Бг, Румъния, Русия, Молдова,Македония. Такива, които никога през живота си не са виждали няколко кубика вода събрани на 1 място! Ще трябва да им угаждате всячески и сакън да не сте си помислили да им противоречите!! Че лошо ви се пише! Прост пример: "Лежат неколцина румънски миризливеца цял ден на шезлонгите.Имат си няколко чадъра и всичко изглежда ок. По 1 време обаче им скимва да дойдат и да ВЗЕМАТ ЧАДЪРА НА СПАСИТЕЛЯ!!! И  си го правят без грам притеснение!!  Ако дръзнете да им повишите тон, на момента отиват да се оплачат на управителя. Той идва с тях, изслушва ги внимателно и вежливо, след което ви заявява с много благ и смирен глас:"Ами щом искат чадъра ти, нека го вземат"!!! Ей такива неща ще търпите докато работите там от първия до последният ден, гаранция!! В момента, в който получите първият си фиш за заплата, ще останете крайно разочаровани. Ще осъзнаете, че първоначалните обещания нямат нищо общо с истината. Но за съжаление, сезона вече ще е към края си, или в по-добрия случай- в разгара си. И вече е много трудно да търсите друго място за да го приключите. Ще имате """шеф""" разбира се. Това ще е тъй-нареченият Отговорник басейн. Ето какъв човек ще бъде той:

 http://prikachi.com/images.php?images/896/7693896K.jpg

Аз думи нямам, оставям на всеки от вас да си направи изводите за себе си.

 Та под """ръководството""" именно на такъв човек, по цял ден ще чистите басейни, ще обирате свинщините на индивидите, разпръснати във и около басейните- посуда, напитки, храни, фасове, фекалии и всичко за каквото се сетите.

 И на края на сезона, ако си мислите, че ще получите някаква компенсация за това-ЖЕСТОКО СЕ ЛЪЖЕТЕ!!

 Всъщност има един начин и аз ще ви го кажа. Ако се чувствате поне малко човек, а не ... впрегнато животно, трябва да се жалвате. Ако знаете къде и как, ще има следният ефект: инспекцията по труда-Добрич ще направи някаква проверка. Те бързо ще констатират, че Албена АД ви е осигурила такива привилегии, че свят да ви се завие. Примерно, че всеки ден ви е осигурявана почивка по 2 часа в едва ли не кралски апартамент на 5 звезден хотел и условията ви за труд са били просто прекрасни.  И ще ви заявят, цитирам буквално: "Ще предприемем мерки с цел осигуряване обедната почивка на спасителите"!!! Това е! Вместо да им наложат яка глоба, задето се гаврят с няколко хиляди човека персонал всяко лято, откак станаха АД- 1997г, те ще ви заявят именно това. А Албена АД ще ви плати има-няма 60-70 лв компенсация за целия сезон!! Забравете за повече! Всеки адвокат по трудово право с поне малко опит ще ви каже, че нищо не може да се направи! Поради простата причина, че сте работили извънредно, извън договора си, без да го имате "черно на бяло". Това е положението.

Аз съм родена 75 и майка ми ми е казвала, че изключително трудно са намирали адаптирано мляко. Молили са познати, които пътуват да им носят. Осиновена съм, та и кърменето не и е било вариант. Живели сме винаги в София, може и някъде другаде да е имало.
Не мога да разбера как защитавате нещо, отречено от всички, без Корея.
Никой не оспорва, че имаше семейства, живели добре, но това не променя ограбването на основни права на хората и фактът, че хиляди други, далеч не живееха добре.

Абсолютна рядкост беше, разбира се. Както бяха рядкост доларите.

Във Варна може да не е било така - но в нашия град, равноотдалечен от София и Варна, стоки от корекома нямаше.

Долари през 80-те продаваха негрите от т. нар. Стройрайон - 5 лв за долар беше курса. Т.е. заплатата на майка ми да е била 30-40 долара по тоя курс. Даже да не се налага да доказваш откъде имаш доларите (а то се налагаше) - пак трудно ще заринеш децата с вносни стоки с подобна заплата.

Пак опряхме до луканките и почивките. А някакси трябва да проумеем, че и тогава не всички бяха равни. За някои имаше луканка, за други - не. Затова си спомняме различни неща.

Разбира се, че е така. Остава да се съгласим, че и тогавашното неравенство не беше базирано на особена справедливост.

Сега има много повече законни начини да си от тия с луканките.

И още повече да си от тия, които гледат. 

Трябваше. Още преди 20-ина години.

Гледат, гледат, ама не могат да прогледнат.

Разбира се, винаги е било така. Във всяка епоха "богатите" са били по-малко от "бедните" - то това си е по дефиниция.

Важното е, че имаш избор. Законен.

Имаш избор и да отидеш в Северна Корея, като тук не ти харесва. Не съм сигурна дали ще имаш избор да се върнеш.

Да живееш мизерно, по мизерно и най мизерно. Наистина ли вярвате, че унищожаването на всичко що е комунист/комунистическо се решават проблемите? От трън, на глог е нашата работа и няма закон, който да може да промени това.


Аз мога и в Аляска да отида, но това не променя нищо тук.

Кой го предлага това? То комунисти и без това няма тук. И не е имало почти от цял век.

Можеш сега!
По онова време нямаше да можеш и до Сърбия да отидеш.

Именно.
Затова и спомените на хората са толкова различни. Защото в един период са пускали, в друг - не. Някои са се уреждали, други - не.
Не съм съгласна, че тогава не се произвеждаше или че нямаше качествени стоки. Имаше! Но всичко беше за износ и евентуално за "наши хора" вътре в страната.
Ако страните от соцлагера са били принудени да ни купуват боклуците, то тези на запад какво ги е принуждавало? А се изнасяше в огромни количества - с тирове и влакови композиции. При толкова силно развито животновъдство и празни месарски магазини (пускаха кайма и котлети 3-4 пъти в годината, обикновено преди някой официален празник и хората чакаха с часове за 2-3 кг месо), къде отиваше месото? Агнешкото, телешкото, свинското? Разкошните плодове и зеленцуци, които споменах и съм брала на бригади? Ябълки се беряха направо в кашоните с надписи на чужд език, made in Bulgaria, запечатваха се още на полето и се товареха на тировете, които директно отпрашваха към границата. Ами декарите с оранжерии, бълващи тонове домати и краставици през зимата, а в "образцовите" магазини такива се мяркаха само преди Нова година? Всичко се изнасяше за валута. И за стоки "по второ направление".
Ако по времето на соца е нямало, откъде дойдоха всички тези милиарди, как се родиха милиардерите у нас? Само разпарчетосвайки заводите и продавайки машините за скрап? Не ме карайте да се смея.
Реално погледнато, България никак не беше бедна страна и нищо не пречеше да бъде като една Източна Германия, "витрината на комунизма". Но не беше.
Много съм се чудела защо беше създаден този изкуствен дефицит. Хайде, за последните години на соца е ясно - другарите са подготвяли раждането на бъдещите бизнесмени. (Няма да забравя как във време, когато мебелните магазини бяха празни и в тях имаше само мостри на мебели, които нямаше как да си купиш, освен с много чакане, попаднах в склада на мебелно предприятие. Представете си едно огромно хале, претъпкано с холови гарнитури. Наредени, опаковани в найлони и чакащи да бъдат натоварени в тировете за износ.)
Но преди това, когато на никого и през ум не му минаваше, че режимът може да падне, тогава защо? Страх ни е било да живеем по-богато от руснаците? Може да е имало някакви такива основания, но едва ли те са били решаващи.
Според мен причините са две - беден народ се управлява по-лесно. Ако не виси по опашки и не търси връзки да се снабди с елементарни неща, ще започне да мисли за глупости, недай си боже пък да реши да направи нещо като онези задоволените - чехи и унгарци. Затова всяка свободна минута на населението трябва да е заета с мисълта как да си купи това или онова. Това, според мен, обяснява дефицита като държавна политика.
Но имаше и друг вид дефицит - локалният. Той вече бе инициатива на местните партийни велможи. Затова в един град имаше салами и луканки, в друг - не. В един град пиеха кола или пепси на корем, в друг - не. Месо, вносни, че и български, качествени плодове и зеленчуци се пускаха по празниците - като жест на благоволение на местните дерибеи. Легенди се разказваха за някой оправен и амбициозен окръжен секретар на партията, който, щом заеме поста, напълва магазините със стоки. И народът едва ли не му целува ръцете за щедростта. Докато не го изтеглят в ЦК на БКП да си гради кариерата, а в града назначат друг, не толкова оправен или непринадлежащ към правилната групичка "там горе".
Да не говорим пък какво си позволяваше всеки директор, дори на най-дребното предприятие, или пък партийният секретар.... Гледайте старите български филми от онова време, мили деца, гледайте ги! Там го има всичко. И мафията "мой човек", без която не можеш да си купиш салфетки или тоалетна хартия, и как се получаваха жилища, и всички онези изкривени до абсурдност ситуации, които тогава бяха най-обикновено ежедневие.
Помните ли "Маргарит и Маргарита"? Коя майка ще признае на детето си, че е получила апартамент от завода срещу няколко свирки? Или баща, че е писал донос срещу кадърен колега, за чийто пост партийният секретар е гласял племенника си? Но детето ще си въздиша по щастливите детски години, когато на хората им "даваха" апартаменти и мама е мъкнала бананите с кашони, докато други деца не са познавали вкуса им...
Това е най-големият цинизъм на онези времена. Че имаше много начини да живееш добре, но те рядко включваха само честен труд, без заобикаляне на закони, правила и всевъзможни изкуствено създадени спънки.