Истории от комунистическа България

през възродитеЛния процес става 1/10 - сигурно винаги си е биЛо поне тоЛкова на практика - щом валутата е биЛа забранена за притежаване и износ , така че не е могЛо да се изчисли ,

а 90 % от населението на страната не е пазаруваЛо , нито вЛизало в Кореком ...

На моя приятелка баща и така беше не повишен, не на нова работа, не знам как да го кажа - в ЦК на БКП. Не може да си представите как й се промени животът. Кое ли спомня - преди или след това.

Не е било забранено да имаш банкова сметка във валута..Всички, които работеха извън България имаха такива.Лекари инжинери, строители.За изнасяне на валута или левове при излизане беше сложно, ако искаш да носиш над разрешеното..
Баща ми в началото на 80 работеше навън,  имаше сметка в долари, до първия фалит на банките през 90 те. Когато трябваше да ги тегли максимум  левове равностойност на  100 евро на ден, и то по супер измислен курс..Ще поясня, че  държавата прибираме около 70 процента от парите,  които фирмата плащаше за работата на баща ми.Неговата, заплата беше едва 30% от сумата.
Много хора с пари имаше по онова време.Не говоря за номенклатура.Само ще спомена, че една лада на старо се продаваше от порядъка на 1О 000лева. При заплата 150 лвНовите бяха със записване и се чакаше   поне 20 години.В Кореком,  нова лада беше около 3000 долара, но можеше да се продава едва две години след закупуването и.Това беше единствения законен начин да си обърнеш валутата на приличен курс.
Купували са ми по някога яйца и тублерони, но рядко.Не са ми били приоритетНямаше обаче книги в Кореком.А да си купиш хубава книга си беше проблем.В библиотеките също се чакаше за определена книга.В смисъл да ти я запазят, за да я вземеш ти.
За всички противници на руския език, ще отбележа, че в руските книжарници имаше невероятни книги, на невероятни цени.От класика, през криминалната до фентъзи. А за албумите с репродукции на живопис..само ще спомена, че ме оставяха без дъх...Леля му имаше много добра колекция от тях, и  ги разглеждах с невероятно благоговение..Много книги съм прочела на руски, защото не успяват да ги открия на български.Някои автори, като Дейли Карнегипетски започнаха да се издават на български чак след десети. Сега книжарниците са затрупани с всякакви чудеса, Друг е въпроса, колко се купува и колко и какво се чете.
Друг детайл от времето на соца, рядко някой ходеше на частни уроци за да бъде приет във ВУЗ.(изключвам изкуствата).
Всички,  които плюят соца заради шоколадовите яйца, тублероните и бонбони пец,, ще помоля да попитате свои близки,  с деца родени през втората половина на 80 те.Говоря за младоженческия заем, от който се възползвала много млади семейства.Можеше да се изтегли ди определено време след подписването, и остатъкът,  който е по време на раждането на второто дете се опрощава.Апартаментът на сестра ми е платен с такъв опростен  заем.
Да имаше и много безумия, като ергенския данък например.
Братовчед ми, беше военен с висок чин, и висока заплата, Ергенския му данък беше по висок от, колкото пенсията на майка му.

Когато съм ходила, проблема на голяма част от пишещите е бил банановата каша.  


Това го има и днес /от онова време до момента никога не е било стопирано/ и започвам да вярвам, че е въпрос на манталитет. На тази база градим "новото", през него пречупваме промените.


Не са ли ти разказвали как се изнасяше валута по онова време, като консерва?

Е, да - можеше да отидеш да работиш в Алжир и да се върнеш на върха на социалната стълбица. Но това не беше правило, а изключение. Огромната част от лекарите не ходеха в Алжир все пак. И ако притежаваха валута, трябваше да обясняват откъде им е.

Свекърва ми са си купили шкода от Кореком за 4000 долара в самия край на 80-те. Без никакво чакане, естествено. Повечето долари са купили на черно, а са ги оправдали с някакви екскурзии в Гърция, които пък били спечелили от СБА. За да не разпиляват от ценната валута, която им се полагала дневно при такова излизане, са минали границата и са спали няколко дни там в колата. С едното дете - другото останало тук заложник, че ще се върнат, разбира се.

Това, което леко започва да ме притеснява и заради което ви досаждам с тези дълги чаршафи е, че някак ми се набива на очи тенденцията да се отричат, омаловажават или замитат под килима положителните достижения на соцпериода, а от друга страна - да се превъзнасят нещата, които бяха уродливо деформирани или откровено негативни.
Понеже всеки от по-възрастните се е вкопчил в някакъв негов си, напълно субективен спомен и само него си разказва, отказвайки дори да се опита да се дистанцира и да погледне, доколкото е възможно, по-обективно на онези времена, малките растат с разни митове и легенди, проявявайки склонност като цяло да обожествяват този период от нашата история.
Имаше несъмнено някои постижения, които сега се отричат, а от друга страна, се изтъкват неща, които просто са били присъщи на времето си, като евтините цени на тока, хляба и млякото да речем. Но пък един телевизор "Велико Търново" струваше 1050 лв., пералня "Перла 6" - над 600 лв., при минимална заплата 120 лв., 140 лв. начална заплата на полувисшист и 170 лв. начална заплата на висшист. Смятайте колко е трябвало да се работи за един прост телевизор. Но пък и времената са били донякъде такива. Сега имаме евтини телевизори, но пък скъпи ток, хляб и мляко...
За умишленото потъпкване на интелигенцията не ми се отваря дума. Всеки прост работник получаваше повече от един инженер, учител, лекар... Инженери с опит се принуждаваха да стават стругари, за да получават повече пари. Диктатура на пролетариата - вече забравени думи, а колко много драма се крие в тях.
От друга страна пък, хората, които работеха с хора, може да получаваха по-ниски заплати, но пък успешно и охотно участваха в мафията "Мой човек". Щом има хора, които да зависят служебно от теб, ще имаш и банани, и шоколадови бонбони, и кока кола, и нови тоалети от склада, и обувки от другия склад, и телешка луканка, и агнешко за Първи май, от онова, предназначеното за износ за арабските страни...
Толкова абсурдни бяха онези времена, че като започнем да си припомняме с моите близки, чак не ни се вярва, че е било действителност.

Новото е следствие на старото. Социализмът ни върна години назад.

Произвеждаше се много и качествена стока, но се изнасяше както казва кака сийка. Майка с връзки взела яке на татко от завод Дружба, стоката била само за износ. И на самите шивачки май им даваха само сгрешено или нещо подобно да си вземат, имаше магазин.

Нямаше шоколади, а само марципан Кума Лиса. В сладкарницата ядяхме пасти Балкан и пиехме Етър/много го обичах/. Помня как със завист се обсъждаше как в източна Германия имало шоколади. Нямаше детски филмчета, чакахме с нетърпение "Милион и едно желания", също събота да гледаме Смърфовете. Играчки нямаше за бога.

Голямата грешка е че след 89-та всичко се разруши и затвори, вместо да става постепенно и да се раздържавява и модернизира. Да се разруши напълно старото да се построи новото е като да се започне от 0, а не да се надгражда. Същата грешка я направиха и комунистите. Кризата 97 година дори късно дойде, нямаше как да не стигне до фалит държавата, при условие че нищо не се произвеждаше вече. Масово хората от заводите останаха без работа. На моя съученичка и двамата и родители бяха безработни, брояха си стотинките за хляба.

Липсва им на хората това време, за това БСП все ги избират, ама няма да се върне. Същите тези ви ограбиха. И сега има Тоблерони и шоколадови яйца, но защо не сте доволни? Или тогава, когато не е имало за всички, по-сладко ви е било/колко сте жалки/. Който не му отърва да ходи в Северна Корея, Куба, Лаос, Китай или Виетнам.  Ама едно е да си купувате китайски стоки по левче, друго е да ги произвеждате.

Вярно, абсурдни времена.
Свекърва ми сега разказва как е обикаляла с една приятелка над две седмици, за да намери ъглова холна секция, ъглови легла и холна гарнитура. Явно е имало период, било 85-86, когато, тя предполага, или ресурс за производство е нямало, или план за износ е изпълняван.

Майка ми, например, редовно пазаруваше на близки и познати в Кореком. Помните ли онзи на бул. Ленин, днес Цариградко шосе? Пазаруваше именно с цел, че и да имаш долари, не може да оправдаеш наличието им джоба си, ако не си работил в чужбина. Но не всяка чужбина. Дядо ми в период от няколко години е работил по програмата СИВ и съответно е нямало как да притежава долари, нали, все пак страните са били от соц блока.

Чек ли зачекна темата за свободните лелеяни западни стоки? Тя беше от Варна, нали? Е, дори моето детско око, наситено и презадоволени за тогавашните стандарти, се пулеше в опит да избяга, когато ходех на гости на роднини във Варна. Морски капитан и жена му, рецепционистка в хотел в Дружба, дъщеря им работеше към Балкантурист, зет им в Албена, синът им и той капитан, но военен и пр., и пр. Ето, там бяха луксът и западният начин на живот.



Каква модернизация на заводи като те са били създадени с основната цел да преливат от пусто в празно. България произвежда трето качество тенджери и ги разменя за трето качество легени от Чехословакия. Планът е преизпълнен, другари, ураааа, ударничката Пенка се награждава с тиквен медал.
Там, където сме били силни, там най-бързо, най-качествено и най-тъпо се развалиха нещата- земеделието. Сами си намерете на кое място в Европа сме били по производство и износ на домати, да речем. Примерите са доста, доматите, понеже ги обичам, са ми се набили най-здраво. Земята, добре била е отнета насилствено, но и насилствено бе върната на хора, които дори мотика не са държали, нито са имали финансовия ресурс мотиката да я наемат, да я подпомогнат с трактор и мястото на България в земеделските класации да се задържи. ТКЗС-то в комустическия му вид е било чудовищна гавра, но връщането на земята го надмина. И не само за преките наследници на тази въпросна земеделска земя, а за всички нас.

На нас все нещо ни пречи, социализъм, робство, присъствие ....... колкото и да ми е неприятно по склонна съм да призная, че сме едни близогъзци - едно време на Русия, после на Америка, сега на ЕС.



Абсолютно. Що животни бяха изклани, макар и не съвсем добра техника просто разграбена, разпродадени на безценица стопански сгради ....... После години земите пустееха, нищо не се произвеждаше.

Ма верно какви чаршафи, почвам да ги попрескачам...

Интересно, значи от филмите да черпим информация.... Тогава ви препоръчвам и малко комедии да гледате
Това, че дадена сцена е пресъздадена във филм, не значи, че е била норма. Напротив, обикновено изключителни и забележителни истории влизат в литературата и киното, не обикновените скучни живуркащи хорица.
Аз мога ли да съм спокойна за майка си и баща си, че не са писали доноси и правили свирки, щото апартамент така и не им дадоха? Ох, олекна ми.
Както и, че дядо ми е пекъл тухлите за вилата в импровизирана тухларна на двора, а дограмата е от старата къща на съседката, изхвърлена от нея и все пак договорена от него.


Та ако съдите за кой колко е крал, за да си построи вилата, как се е уреждал със свирки и прочее по своите роднини, нищо чудно такъв да го виждате соца.

Сега естествено всички са честни бизнесмени/дами, нищо не се урежда по втория начин и с вдигане на крака. Както и преди 9-ти на всички дядовците им са фабриканти, забогатели с честен труд, кръв и пот на чело, а  гадните комунистите им взели фабриката, мелницата и две сгради в центъра.


А баба ми и да милееше за соца и Северна Корея не виждам как би стигнала до там. Пеша може би.

Това ти е обяснено и си го приема за истина. Ама сега купуваме от Китайските магазини, ниско качество, защото е евтино нали. И българското щеше да се купува. Бяха грозни, не мисля че не бяха и качествени, защото още имаме неща от онова време, не мога да го кажа същото за доста китайски стоки. Предимството беше, че най вече интелектуалния друг беше безплатен, защото и сега на запад той е най-скъпо платен, хамали бол.  

Земеделието да, и сега може да имаме с него предимство, ама никой не иска да е слелски балък , предприемач и производител. Шефовете са като едно време, седят 4-ма с ръце в джобовете и казват на един как да завие крушка. Никой не иска да си цапа ръцете, явно се е мислело че капитализма е изобретил дървета от, които се  се берат пари, а то е интелекта, който тук все още се пренебрегва. Из форума, какво било статус: "Кой каква кола кара, какви дрехи носи, и в какво жилище живее.". Нито преди е било за заслуги и въз основа на лични качества, нито сега, нито когато и било да е ще бъде.

Всеки гледа през собствената си призма.
Интелигенцията и културтрегерите бяха на почит дори и в малък провинциален град,  построен от нищото през соцаГоворя за Димитровград..
Само ще кажа,  че баба ми дядо ми пенсионери, работили като учители се справяха добре с пенсиите си..Дядо ми беше един от пионерите на Есперанто,(безсмислен за мен език).Пътуване по международни конгреси.Пенсиите им стигаха им за  нормален живот,. за жалост не мога да кажа това за сегашните пенсионери.Повечето живеят на ръба на мизерията, ако не им се помага...Това е тъжното..Говорим за поколението на родителите ми, хора,   с минимум 25 годишен трудов стаж.
Сравнявам западните пенсионери с българските и ме боли сърцето....И говоря за жени,  които никога не са работили, а получават вдовишка пенсия.Едва ходят,  но не пропускат седмичния фризьор и танците в пенсионеркия клуб в събота.

Сийке, техниката в цял свят беше доста по-скъпа от сега. Майка ми още има един телевизор JVC, който е купуван от Сингапур за 700 долара. Сега са тези пари се сещаш какъв телевизор ще купиш. Мъжът ми от първия рейс решил да си купува тонколони, усилватели и всичко там за слушане на музика. Купил само усилвател и CD. Двете по 5-600 долара. CD-то го продал на сина на един известен генерал, който му се молил и му дал естествено повече, отколкото струва. Това в началото на 90-те.
Перлата може да е била 600 лева, но вносните перални от корекома или от чужбина бяха поне толкова, но в долари. Просто нямаше такова производство на техника и каквото имаше беше скъпо. Сега е далеч по-достъпно навсякъде и за всички. За едно CD давахме по 30-40 германски марки, касетките бяха наполовина. Нямаше и какво да слушаш ако не си купиш и то от чужбина, разбира се.