Истории от комунистическа България

Те и от онези по-равните не са били кой знае какво. Без комунизъм са щели да постигнат още повече.
Имало  е малцина още по-равни, който са живеели като капиталистите.
А е имало и такива, които с доноси са се издигали. За нашия домоуправител, лека му пръст, се знаеше, че е по доносите. Дълги години този човек не можа да се отърси от следенето. Стоеше зад шпионката на вратата и гледаше, после говореше кой кога се е прибрал и т.н.
Заради него баща ми остава без куче. Занесли го на лозето, а кучето не е било агресивно, даже е било със солидна дресировка. Онзи се оплакал и издействал заповед за махане на животното.

Пътуваше се, разбира се. Вероятно несигурните елементи не са били пускани, а те бяха доста повече от сигурните. Да не говорим, че свиделети твърдят, че с разрешение за пътуване са се уреждали хора по линия "агне, домашна ракия, туршия".

Сватбеното пътешествие на майка ми е било в Източен Берлин. Била е и на триседмична екскурзия с кораб по р. Дунав. Била в Румъния неколкократно. Също така в Чехословакия, Полша, Унгария на езерото Балатон и Будапеща, в Югославия, Белград. СССР- Москва, Лениград, трите балтийски републики, Казахстан и още някъде, но не помня. Това екскурзионни пътувания.

Югославия- селото на едната ми баба е разделено с граничната бразда. На всеки пет години имаше голям събор. През събор се редуваше страната домакин. В период от 24 часа се допускаше влизането на българи в Югославия и обратното. На един такъв събор, през Югославия в Италия избяга доведеният ми брат.

Служебно дядо ми е обиколил, буквално половината свят, само в Австралия и Н.Зеландия като континент не е стъпвал. Доказал е, че е предан, верен и няма намерение да напуска скъпата си родина. Въпреки това нито един от трите му братя, въпреки гаранциите на дядо ми и баба ми, не е бил допуснат на екскурзия в чужбина.

И семейството на съпруга ми, и на едно бившо гадже, не се познават, са ми разказвали разходките си с автомобил в Европа, белите в Норвегия, и ужасното време на брега на Балтийско море.

Хората се опитаха. така е. И дядо ми си държа царевицата в плевника докато не изгни, защото искаха да му я купят за без пари.  Кокошките му бяха  затлъстели и едвам мърдаха от толкова царевица.

Но борческия мутренски комунизъм направи всичко  възможно за да ги откаже и върне в ТКЗС-то. И резултата е че няма българска продукция на пазара...

Именно. Едни са можели, други не са можели.

Нито тезата "не можеше да се ходи в чужбина", нито тезата "ходеше се свободно където си искаш" са верни.

И, моля, като си говорим за пътуване в чужбина, нека изключваме следните страни СССР, Чехословакия, Полша, Източна Германия, Унгария и Румъния. Там и моите родители ходеха. Ама в Австрия не ги пускаха. Щото една тяхна леля беше избягала там някога....

Та така....

 То и на тия екскурзии трябва да внимаваш, защото с вас има един, дето работата му е да следи и пише. Кой какво говори, с кого се среща, да не би случайно да щипне във вражеската страна...

 Даже ми се струва, че и паспортите не си бяха в хората по време на екскурзия, ами в другаря.

Лесно ли се заличават следите от социализъм (и само ние ли сме прее***ите) -
ето едни нови графики от Западна и Източна Германия, които вече 25 години са една държава. Може да е интересно някому.
http://www.washingtonpost.com/blogs/worldviews/wp/2014/10/31/the … is-still-divided/

Е, как ще изключим СССР и останалия соц. блок като това беше пътуването в чужбина. Онези, със западните дестинации бяха под 5%.

В западните общества защото хич няма връзкарство.  Нетуъркинг му казват.

Моята приятелка два пъти е ходила на екскурзии с баща си, със собствената им кола, да Чехословакия, Унгария и ГДР. И баща й не е бил дори член на партията, а кулак.

Чек плийс,
остави ти. Има, разбира се, и в западни корпорации сме работили, но не е същото нещо.

И още нещо по темата за пътуванията.
Като броите кой и как е пътувал, броите пътуванията преди 1975 г., моля (и дали въ-об-ще познавате такъв човек, който не е десар). Щото има разлики с късния соц. Доста.

В хората си бяха, но другарят винаги съществуваше. По корабите даже си имаше длъжност - помполит / помощник капитан по политическата част.   Никакъв капитан не беше, но вземаше пари почти колкото такъв.

 Ама това беше соцлагер  

Разбира се. Онези са сукалчета в сравнение с нашите...

Соцлагер, но изходната виза беше същата.

Е в крайна сметка комунизмът ли е виновен, Османската империя или просто сме си измекяри по природа?Важното е, че някой нещо не е направил, с което ни е съсипал животеца, иначе ние таквиз убави и умни, няма как да не сме можели да преуспеем. Тоз не дал, оня не дал, държавата това и онова. 25 години се мрънка и реве за всемогъщите комунисти, дето ни съсипали за поколения напред. Удобно. Ако вместо да мрънкаме си бяхме седнали на задниците, по-добре щеше да е, ама изисква активност, а това не ни е в уменията. Виж подлизурството го владеем, да носим подтичвайки сакото на шефа, също, да клеветим тоя и оня, за да им седнем на мястото пак така. И не е от комунизма - кой предаде Васил Левски, Бай Ганьо кога е писан, от Народния съд колко имат действителни присъди и колко са изчезнали безследно, защото в мътната вода е можело да ловиш риба без да те притесняват.

Точно тези прекрасни чертинаправиха от както искате го наречете, комунизма/социализма това, което помним. Безкрайната власт на секретарката на директора, стЮардесите, работещите в кметства и други подобни, от които зависи ще ти сложат ли аджеба печатчето, или не. Добрите приятели и съседи, които редят доноси в свободното си време и шепа попрестарели и откъснати от реалността активни борци. Сега различно ли е, преди комунизма различно ли е било? Не, пак същото, защото ни е в кръвта и главите... Плащате ли на лекар, отделно, на ръка, бонбонки и не нам какво си носите ли им? Е, сигурно не носите агне вече, не е модерно. А на вас кой ви носи бонбони в края на работния ден?

Книги нямало - имаше. Дядо ми имаше огромна библиотека, също така помня пракрасната библиотека на братовчедката на баща ми. Но който тогава се е интересувал, се интересува и сега и купуването на книги му е в приоритетите. Ако в приоритетите ти е саламчето, няма защо да се тЮхкаш, че си нямал книги. Огледай се - и сега нямаш