Истории от комунистическа България

  • 164 087
  • 3 891
# 1 335
Нагревки съм имала и аз, боцкането с пеницилин в бедрата- също редовно, за щяло  и нещяло. Confused Флуорни таблетки ми се даваха, но аз редовно ги хвърлях и слава Богу, сега като знам колко е опасен флуорът. На детето дори паста за зъби без флуор купувам.
В столовата менюто на обед беше супа, основно, десерт (с 2 опции) , но не помня пресни плодове и зеленчуци.
Тук има само 1 опция и то само основно , понякога + салата. Но на децата редовно се дават пресни плодове/зеленчуци. Не знам как е сега в БГ.
Класната е идвала вкъщи на инспекция- да провери къде и как живеем. Задължително трябваше да се знае и какво и къде работят родителите ми.
За да мина успешно кандидатстуденски изпити трябваше да имам или връзки, или да зазубря готови теми (ако изпитът е с история и литература). Те се получаваха от частни уроци, на които мама така и не ме записа, защото според нея нямах нужда от частни уроци. По нейно време влизането в Уни е било друго и не е било задължително да се взимат частни уроци. Според мен, по- гадно, защото е имало бройки за тези, бройки за онези....Според мен по мое време, без частни уроци или дадени разработени теми от близък, беше супер изключение да се влезе.

За зъболекраските услуги не мога да дам еднозначен отговор. Имало е пълни некадърници, имало е и страхотни професионалисти.
Всъщост, сега тук (германия), трябваше да сменя трима прехвалени стоматолози, със свои практики, за да се задържа най- сетне при един. Все падаха пломбите, все нещо не беше както трябва направено, освен, че и в стоматлогията им важи принципа за тотално източване на застраховката и правят абсолютно ненужни процедури, само заради парите. Правят както композити, така и фотополимери и амалагами.
В БГ са ми правили също от трите вида пломби. Моето мнение като химик е, че всяка една от видовете пломби има своите недостатъци и своите предимства. Амалгамата съвсем не е толкова вредна, по- скоро се преувеличава вредността й, фотополимерите стареят по- бързо, зависи кое поколение са, много от тях съдържат бисфенол А.
По- напред четох, че в Германия влизали медицина без изпити. Не знам дали важи за всички бундес републики, но конкретно за моята , да се влезе да се учи медицина от немец е много трудно, защото изискванията са много и са големи. От всичките видове средни училища, може да имаш единствено гимназия, задължително е да имаш перфектни оценкии свидетелство, задължително с латински и т.н.
А гимназия не завършва всеки. Тук средно образование  не означава автоматично гимназия. Преди нея, има друга категория средни училища, които обаче, дори  не дават право за кандидастване в Уни, медицина, право и др. Освен това има определена бройка и  дори и да отговаряш на тези условия, приемът за немци е ограничен. Така че не е толкова лесно, както звучеше в един пост, 10 стр.  по- напред.  Peace
Виж целия пост
# 1 336
Учителите, които обикаляха по домовете, не са го правили от клюкарщина или защото са нямали какво да правят в свободното си време - задължаваха ги. Началните учители и класните на по-големите ученици.
Проверка на битовите условия, дали са подходящи за децата. Имат ли кът, където да учат и да си пишат домашните, такива неща.
Още какви ли не задължения имаха учителите (знам, защото майка ми беше такава). То водене на ученици на културни мероприятия, спортни празници, екскурзии, посрещане на всевъзможни делегации (кой минал, заминал, учениците строени там, да поднасят китки и приветствия). Репетиции за посрещането на делегациите... Имало е периоди, в които с дни не можехме да видим майка си - сутрин излиза преди нас, вечер се прибира, когато сме си легнали. Иначе много свободно време уж.
Но пък и сегашното чиновническо отношение на учителите не го разбирам.
Виж целия пост
# 1 337
Някои преподаватели в училище бяха страхотни! С подход, високи професионалисти, внушаваха респект в добрия слисъл на думата. Учителят ми по химия беше великолепен, по литература- от старото поколение, човек, роден, за да бъде учител. На много ме е научил. Дано е жив и случайно  прочете тези редове. Пешев, от 133-то.
Обожавах часовете по трудово. Имахме готварство- правехме все вкусни неща Flutter, дървовообработване- правехме салфетници, дърворезба, металознание, електотехника, шиене и бродерия, ССТ- покълвахме леща в памук. Учителката ни по готварство  беше тази, която ни преподаваше по рисуване. Невероятно излъчване, дала ми е страхотен заряд и стимул към творчеството.
Виж целия пост
# 1 338
Аз също записах с голям мерак сина си в училището, в което бях учила. И съжалих стократно, даже се наложи да го преместя.
Имаше останали няколко учители от мое време. Нищо общо с това, което бяха преди. Безхаберници пълни, също като останалите. А едно време не бяха такива...
Но пък в другото училище случихме на няколко страхотни преподаватели. Значи не е само до времето, ако има желание - може.
Виж целия пост
# 1 339
Винаги и на първо място е личната почтеност.

Имах щастието да имам двама учители, завършили в Германия преди 1944 - работеха след пенсиониране. Това бяха съвсем друг тип хора, великолепни. Имах разбира се и други чудесни учители. Като цяло смятам, че пилееха огромна част от потенциала им в глупости.

Огромна разлика обаче имаше между учителите и разните му инспектори - досадни киселици или хитровати ухилени чичковци с ченгеджийско излъчване. Явно притежаваха нещо , което ги издигаше в кариерите, ама то не ми харесваше, никак.

Директорите в повечето случаи бяха противни или безлични.

Имаше явен обратен подбор, и за съжаление това не се промени толкова, колкото ми се иска.



Виж целия пост
# 1 340

И училището даваше достатъчно добра основа, за да кандидатствам без уроци.



Тайна ли е кое училище си завършила и в какъв университет си кандидатствала? Разчопли ми любопитството. Ако не е, ще се радвам да чуя къде са подготвяни кадри за висше училище без допълнителни уроци. Знае ли, човек, може и към днешна дата да със същото качество на преподаване.

И мен ме приеха без частни уроци, както и впрочем целия ни випуск от СМГ, повечето влязохме математика, физика, ИТ, тогава все с труден прием и тежък изпит
Виж целия пост
# 1 341

Огромна разлика обаче имаше между учителите и разните му инспектори - досадни киселици или хитровати ухилени чичковци с ченгеджийско излъчване. Явно притежаваха нещо , което ги издигаше в кариерите, ама то не ми харесваше, никак.

Директорите в повечето случаи бяха противни или безлични.

Имаше явен обратен подбор, и за съжаление това не се промени толкова, колкото ми се иска.


Кариеристи. То обикновено некадърниците са такива, кадърните си копат кротко лехичките и се радват на труда си.
Принципът на Питър, но не съвсем. При нас парашутизмът е силно развит и това ни изяжда в крайна сметка главите... Според принципа на Питър растеш в йерархията, докато стигнеш нивото си на некомпетентност и застиваш там. У нас некомпетентните ги спускат отгоре. И ако съвсем се омажат, ги местят на друго, обикновено по-добро място.
Хайде, тогава беше тоталитаризъм и т.н. А сега какво е, че продължава същата практика? Повръща ми се като слушам кои са спрягани за министри, повръща ми се. От тях, от тези, които ги определят и най-вече от нас самите, че го приемаме мълчешком.
Ама пък демокрация - нали си ги избрахте, може и да си ги харесвате, знам ли...
Виж целия пост
# 1 342
Физика се влизаше само с явяване на изпит по мое време, не защото е много лесна материята, а защото нямаше кандидати да я изучат. Имаше и приятни изключения, които влизаха от олимпиади - преди и след моя набор. Съучениците ми с математическа насоченост  влезнаха в желани специалности и само за двама се сещам, които изкласиха ТУ. Другите си плюха на ръцете и си казаха, че с неприложими глупости не могат да се занимават. Към днешна дата са на ръководни длъжност в някакви известни компании, но не благодарение на университета, а благодарение на знанията си и самообразованието си.

От всичките ми съученици се сещам само за един, който влезна от Олимпиада, и то в Пловдив, защото явно София не беше достойна за акъла му. Всички си ходеха на съботно неделен кръжок по математика, ама айде, вие без допълнителни занимания сте го постигнали... Дори и този олимпиец ходеше!
Виж целия пост
# 1 343
Цонне, 1989 физика приемаха 5 момчета и 4 момичета в СУ
Ние само в нашия клас бяхме 20 желаещи, но беше ясно че нямаме шанс, а и тогава можеше да се кандидатсвта само в един ВУЗ
Повечето се отказахме и се насочихме към ТУ, там ИТ завършиха почти всички от потока ни, близо 300 човека бяхмев началото, толкова почти завършихме, но масово бяхме от МГ и ЕГ, което си е от значение за високия процент успеваемост


Сега видях назад за зъболекарите
Колко мъка е било в онези стаи за изтезания, наречени "зъб. кабинети"
Такова нечовешко отношение към деца не знам дали е имало някъде по света

За съжаление и зъболекарката ми от 2000 беше такава
Цели 6 години лекувах пораженията след нея, всеки пипнат от нея зъб бе с гангрена вътре
Добре че попаднах на добра и човечна, та с помощта на упойки да успее да преодолее съпротивата ми и да оправи щетите
Тогава в началото ходех само с придружител на зъболекар, толкова ужас ми се беше събрал
Тази жена успя да ми вдъхне доверие и вече мога и сама да отида,  което е голям напредък
Виж целия пост
# 1 344
Една петилетка разлика говорим. От моите съученици всички ходеха на уроци. Всички!

То само за да попаднеш в СМГ трябва сериозна подготовка, ама нейсе... Няма да спорим!
Виж целия пост
# 1 345
Нещо много грозно от този период беше посещението в дете ,което не се учи добре. Веднъж няколко деца заедно с класната отидохме в едно момче, което не се учеше добре. Не знам защо ни влачеха и нас. Като отидохме ми стана жал за момчето. Живееше в почти съборена къща само с майка си, която работеше на смени като чистачка. Женицата толкова неудобно се чувстваше...
Виж целия пост
# 1 346
За СмГ ходих три пъти на уроци и това беше

Затова написах годината, за да е ясно аз кое време имам предвид


По-назад някой беше писал какви премии взимали тези на ръководни длъжности
Явно си зависи къде
Майка ми ръководеше над 200 работника, те взимаха едно 800 и нагоре лв., а тя като инж. и ръководител едва докарваше 150 лв
Искаше да стане тя самата работничка, не и позволиха заради образованието


Някъде мернах и колко сигурен се чувствал човек при соца, че не можело да остане на улицата
Може и още как
След развода на нашите се влачихме по квартири, хазяите не ни искаха, че сме били две деца и все треперехме да не им съсипем дупката и да ни изгонят, общ. Жилище нъцки, помня още как ходехме да подаваме молби и какво унижение беше в тези служби
Шефката на майка ми с много врътки успя да я уреди да закупи панелка, като за целта трябваше и член на партията да стане,само исамо да имаме дом и сигурност
Виж целия пост
# 1 347

То само за да попаднеш в СМГ трябва сериозна подготовка, ама нейсе... Няма да спорим!

Е, колко пък сериозна?  Laughing
Да решиш задачите от учебника и сборника, плюс тези от сп. "Математика", които успееш, разбира се.
По мое време също се влизаше спокойно в елитно училище и университет без частни уроци. На частни уроци ходеха изоставащите (двойкаджиите) и тези, чиито  умствени възможности бяха по-малки от амбициите на родителите им.
Виж, за някои специалности от университетите и институтите не можеше без уроци - медицина, право... Не че съвсем не можеше, ама тогава пък трябваха връзки. Просто летвата беше много висока. Но в по-непрестижните специалности спокойно се влизаше "на мускули".
Виж целия пост
# 1 348
Не знам Сийо, явно не се е променила ситуацията кой знае колко много, след като частните уроци не са изчезнали, а във форума за ученици хората си разказват кой на какви курсове ходи. Но има и такива, които сядат и си решават списание Математика. Аз не бях от тях. Явно и целият ми випуск с едно-две изключения. Но е хубаво, че има и такива хора с вродени умения, на другите им взимат допълнителни уроци.
Виж целия пост
# 1 349
Сега се сетих и колко беше трудно да се уредиш с телефон
Тел. техници бяха супер богати, нали им се плащаше на черно да те включат и теб
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия