На мен пък ми се струва напълно нормално по-силният да помага на по-слабия - когато децата са малки или още нестъпили на краката си в самостоятелния живот, да им се помогне - със съвети, с жилище, с пари, ако има нужда; а след време, когато родителите остареят и изпаднат в нужда, децата да им се "отплатят", като се грижат за тях и ги подпомагат. Ако някой има цели и амбиции в живота, надали ще се спре само защото има осигурен дом, а не се налага да се бъхти и за него. Бизнес-отношенията между родители и деца не ми допадат.
Не си представям да имам 2-3 апартамента, а детето ми да изплаща 30 години някакво жилище. Или да стои под наем. То пък, ако всеки ще гледа само за себе си даже и в семейството...
И да съпоставим колко души в София (независимо къде са родени) имат наследено жилище и колко са си купили сами. Според мен, макар да нямам точни числа, втората група е по-голяма от първата, и за тях важи това, което казах.
Имам няколко приятели, които дават под наем наследени жилища в центъра и в Лозенец, а живеят в Дървеница, Дружба и Люлин. Все пак хората имат нужда от тези пари. 
