Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

За съжаление нямаме село, но дори и бабите ми, когато имаха възможност да се изнесат, останаха в Сф, защото преценихме, че така ще бъдат много по-добре и по-лесно обгрижвани. Останаха да си живеят сами в 3-стайни апартаменти и на никого не му е минало през ума да им каже да се изнасят.
Но пък винаги се е знаело един ден кой апартамент на кого ще бъде. И не, не съм седнала да чакам баба ми да почине, за да й взема жилището, построихме си наша къща, защото преценихме, че към момента тези апартаменти не отговарят на нуждите и желанията ни. Но факта, че ги има и са на семейството е безспорен плюс. Не се знае в кой момент какво може да се случи...

Да поясня, аз смятам, подобно на Vergia, че ако някой (независимо дали е кръвен роднина) ти е давал - давал любов, грижа, материални неща, то ти (аз, който) си морално задължен на този някой. Ако този някой ти е родител, то наистина той има отговорности, след като те е създал, но пък от друга страна знаем за достатъчно примери за захвърлени деца, също и за отглеждани в семейството си деца, но въпреки тов алишени от внимание, любов и грижа. Така че мисля, че всяко добро дело трябва да бъде възнаграждавано. А дали се случва на практива, друг въпрос.

В този смисъл поддържам и мнението, че ако създадеш дете/деца, си задължен към тях до определена възраст. Но терминът "задължен" в тези отношения придобива едни толкова широки и толкова обтекаеми измерения. Какво си задължен - в материален или в морален аспект, или и в двата? Задължен ли си да жертваш своя личен живот, за да му дадеш повече - както е направила майката на Vergia? Нали можеше да се омъжи повторно и да се ограничи само с някаква материална издръжка, а може би дори и без нея, да я прехвърли на баща й, на баба или изобщо да я остави без семейство?

Изобщо, случаи всякакви. И на изоставени деца, и на бити деца. Така че разбирам и покрепям становището на Vergia, и затов аказах "имаш право".

Колкото до това за старините, аз лично изобщо не мисля в този контекст - никой не е длъжен да осигурява моите старини освен мен самата. Но винаги ще подкрепя близък човек при нужда и бих се радвала да ме подкрепят и мен, ако не дай Боже!, се наложи.

Принципно никой никому не е длъжен, но когато в едно семейство са създадени нормални отношения и си получавал подкрепа (духовна и материална) според възможностите, най-естественото нещо е и ти да отвърнеш със същото.

И за да не избягаме съвсем от темата, значение има не само кварталът, но и самата махала. По детските площадки се сближих с няколко жени, които израснаха през 5 блока от моя, съответно компаниите ни бяха различни. Развили сме се със съвсем различно виждане за нещата. Не казвам по-добро или по-лошо, просто различно. И роля за това в голяма степен е изиграла и средата.

А вие защо смятате, че това, ако някой не се е оженил повторно е "саможертва"?
Моята майка си живя супер след злополучния си брак.И не мисля, че не се е омъжила повторно заради мен, просто животът на свободна жена много й се услади:)))
А аз съм й страшно благодарна, за спокойния и хубав живот, който живяхме след развода. Бяхме три жени, баба ми, майка ми и аз. Всяка си имаше среда, приятелки, излизахме, когато искахме, прибирахме се, когато искаме. Хранехме се, когато и където решим. Нямаше крясъци, семейни скандали, каквито би имало с някой заядлив мъж. Разбира се, майка ми си имаше гаджета, но не й е минавало през ум да се обвързва сериозно повече. Да, сега е малко кофти ситуация, понеже ми е притеснено, като е сама, да не й е лошо, да не й се случи нещо, но не мисля, че би жертвала комфорта си само и само да има мъж до себе си.

Естествено, че живот без мъж е по-добре от живот с калпав мъж. Но аз предпочитам живот с добър мъж

E, всеки си знае. В смисъл, ваша си работа.

Ха, в темата за кварталите се е стигнало да размисли относно със или без мъж в живота. Като стигнете и до космите, свиркайте. Да видим в кои квартали дамите прилежно се епилират и в кои ходят с цялата си първичност. (Да де, да, ясно е. В работническите квартали първо нямат пари за кола маска, второ нямат и елитни салони за тая цел.  )

Космите не ги ли минахме 

Идва ред на прането и щипките. Давайте.

Какво е кола маска?
Ние у нашио квартал са не бръснем. Одим си натурални как Господ на а саздал...
И на училище не оидм, за ко ни е? Всичко от улицата са научааме как съ прай.

Те и на тиливизура показват.

A, от тиливизура са учим само как да са плющим и как да са борим със свекървещицата....туй то.

Плющим

Щ+Щ, да знаеш .

Май ще "турят" ключ на темата...

Тва за прането и щипките не го помня каква беше драмата.
Аз имам сушилня.